Ferrari F430 Spider

Както предполагам сте се досетили от името на блога, а както и споменах в предишните си "анонси", тук доста често ще става въпрос за каране - за придвижване, за удоволствие, за борба с хронометъра по пистите, за самото каране и неговите тънкости, както и за основните действащи лица участващи в карането (човека и машината) и връзката между тях. В началото ще си позволя да направя своебразна ретроспекция на всички по-интересни коли, с които съм се сблъскал по пътя си до тук, като лека полека ще пиша за всички тях.

Тук е момента да започна с летящ старт с най-вълнуващата за мен среща до сега. Tази с представител на една от най-легендарните компании за супер коли в света... компанията станала еталон за емоция, дух, стил, качество и скорост в продължение на вече повече от 60 години - Ferrari. Нали знаете... всеки си има една марка или кола, за която от дете мечтае заблеян в снимки от списания, изрезки от вестници и картинки от дъвки "Turbo". Та при мен случая с Ferrari е същия... закърмен съм с това... мечтал съм през всеки един ден от живота си за момента, в който ще се кача да карам такава кола... тръпна в очакване на всяка новина идваща от компанията и всеки нов модел излизащ на пазара... след това следя как се представят моделите във всички сравнителни тестове по света, гледам клипове с ускорения, звуци и просто движения с въпросните коли. Да... наистина може би е прекалено, ама е така с любимите ми коли... и до сега не са ме разочаровали с нито един модел от последните 25 години... с нито една новина... по никакъв начин... За мен тази среща бе много специална, бях много притеснен от докосването до такава кола, защото се страхувах да не разбия идеализираната си представа за нея, да не се окаже, че това, което знам от "трети" лица е плод на неточности и преувеличения. Е има само един начин да разбера...

През септември 2010, след дълго планиране и подготовка се оказах (съвсем целенасочено) в северна Италия по време състезателния уикенд на Formula 1 на пистата Монца, близо до Милано. Сега няма да ви занимавам със самото преживяване около легендарната писта, но обещавам, че ще отделя време за това в близкото бъдеще. Тук ще говорим за друго, не по-малко вълнуващо изживяване. Естествено, за времето прекарано в тази част на "ботуша" си бяхме предвидили и някое друго мероприятие за "запълване на програмата". Едно от тези неща бе и посещението (за втори път) на "столицата" на италианските супер коли - област Модена - родното място на Ferrari, Lamborghini и Pagani. По-специално целта ни бе малкото Maranello, разположено на югозапад от големия град. Не мога да претворя в думи "Ferrari" духа на това населено място... просто няма да ми стигнат думите да опиша начина, по който се чувства човек като дори само наближи до него. Всичко е толкова италиански емоционално... наистина не намирам толкова силни думи... може би близко до това автомобилно усещане е само Nurburgring (и за него ще има да разказвам по-натам). Всеки и всичко наоколо е свързано с "кончетата" - заведения, къщи, хора... Уникално е... Може дори да мернете някое и друго маскирано "муле" тестващо технологии за някой нов модел или пък да видите тестове на болид на "придворната" писта Fiorano. Преди години тук видях F430 преди още да е влязло в производство и двуместния болид на скудерията. Повечето ресторантьори тук са декорирали заведенията си с много снимки, картини и купи от състезания, непременно има някоя и друга снимка с автограф от Енцо, Шумахер, Маса, Алонсо, Монтедземоло и други известни личности дали много на компанията през годините. Можете да видите повечето отдадени на създаването на автомобилите сгради - аеродинамичния тунел, заводите, централата, както дори и къщата на легендарния основател Enzo Ferrari. Тук също се помещава и музея "Galeria Ferrari", който също може да ви предложи уникални експонати от историята на Formula 1 и сериините автомобили на Ferrari. И тук вече идваме до съществената част.

След няколко часова разходка из градчето и музея се насочихме към едно място, което съвсем от скоро предлагаше на всеки желаещ и мечтаещ да усети какво е да караш Ferrari да го направи! Естествено, след това, което казах по-горе, няма сила на света, която да ме спре да не осъществя детската си мечта да се кача зад волана в един от най-желаните от мен (а и от много други, сигурен съм) автомобили в света... избора ми бе червено (естествено) F430 Spider!!!

Една от най-харесваните от мен коли произвеждани тук в Маранело. Имаше доста голям избор - F430 Berlinetta, 430 Scuderia, 458 Italia (която беше на пазара от съвсем скоро), California и 599 GTB. Както казах аз избрах откритото F430 защото исках да се насладя максимално на един от любимите си модели, като тайно се надявам да се върна там скоро, за да сравня как е новото 458 Spider. Така след кратко оформяне на нужните документи вече вървях към колата с ключ в ръка...

Не искам да ви занимавам с това как изглежда колата в екстериорно и интериорно отношение. Ще обърна внимание по-скоро на това, което не можете да видите по снимките - качеството на материалите и сглобките и естествено най-важното - какво усещате карайки колата. В общи линии, както сами се досещате вниманието към детайла и ексклузивността на материалите в тези коли е на изключително ниво, но забелязах някой дребни забележки. Някой превключватели не бяха достатъчно "пипнати" и на 1-2 места забелязах по-некачествени пластмаски, като самия ключ също би могъл да е малко по-скъпо изглеждащ. Всичко това обаче го забравяте в мига, в който се съсредоточите в нещата около вас - сядате във супер удобна спортна седалка от най-качествената възможна кожа, всичко, което ви е нужно е на мястото си, а точно пред вас има огромен оборотомер (можете да изберете дори цвета му - червен или жълт).

Настройките на седалката също ви позволяват да достигнете до перфектната позиция. Поставям ключа в контакта и натискам огнено червения бутон с надпис "Start Engine" на волана, заобиколен от карбон. Зад мен се събужда атмосферния V8 с неописуем трясък и започва да гъргори кротко на малко под 1000 об/мин.

Естествено не мога да се сдържа да не подам малко на място, а звяра зад гърба ми моментално откликва преминавайки в по-горни звукови честоти. Усещането е невероятно, дори само като си припомня настръхвам целия. Винаги ми е било трудно да описвам такива емоции така, че да можете да си ги представите, но повярвайте ми - независимо по какъв звук си падате толкова близка среща с този ще ви накара да се усмихнете по онзи странен начин.

Така... двигателя работи... ориентирам се още малко в "работното си място" за следващите минути, настройвам си седалката и огледалата. Симетрично от другата страна на волана се намира вълшебното "Manettino" (отново красива италианска дума нали? Така и изглежда. Всъщност е обикновен въртящ се селектор с няколко позиции) служещо за настройка на системите за управление на автомобила. Оставям го на "Sport", за да съм сигурен, че няма да станат грешки със струващата над 100 000 евро кола, и същевременно ще мога да усетя максимално начина, по който върви и завива без много да ми се месят електрониките.

Въпросният екземпляр в ръцете ми е с F1 трансмисия (механична кутия с електро-хидравлично управление от волана), селектирам задна (от бутон на централната конзола) и леко изкарвам колата от мястото, на което бе паркирана. Селектирам първа чрез дясната лопатка и потеглям. На ниски обороти всичко е тихо и спокойно, няма драми и с размерите и маневрирането.

Излизам леко от паркинга, изчаквам колите и подавам по улицата в посока за излизане от градчето. До около 3500-4000об./мин., преди да се отворят клапите в ауспуховата система колата е тиха и приятна, не е никак твърда за движение по нормални пътища, окачването успешно поглъща всички неравности по италианските пътища (не знам обаче у нас как ще е) и по мое мнение си е напълно пригодна за нормално ежедневно каране. Дори в този оборотен диапазон двигателя се усеща силен, няма никакви липси на въртящ момент, а кутията управлява съединителя плавно и приятно, без характерните за някой такива агрегати придръпвания и сътресения. Перата за смяна на предавките са точно на мястото си, закрепени са  на кормилната колона и не се въртят с волана. Това решение е добро защото така или иначе волана е супер директен и ръцете ви почти винаги са близо до лопатките, дори да не пускате волана... ако пък завъртите повече то винаги знаете от къде да сложите по-горна или долна предавка и трябва само да преместите едната си ръка. Докато се движехме бавно по малките улички напълно се убедих, че и в тази светлина колата е брилянтна, а звука, който достигаше до интериора бе страхотен, плътен и приятен, в ненатрапващ се честотен диапазон. С нетърпение чаках спретнатите италиански къщички да поуредеят, пътя да стане по-широк и спокоен и да мога да я "почерпя".

Ето, че и моят час дойде... табелите ми казват, че вече сме в "режим" извън населено място... движа се спокойно на 5та с ниска скорост... пръста на лявата ми ръка, нагърбен със следващата задача, притрепери по пътя си към перото зад волана... връщам 3 предавки надолу... управлението на двигателя подава междинна газ за достигане на оптималните обороти за тази предавка и скорост и съм готов да отлетя... смачквам газта до долу и колата откача... адреналина в мен също... двете огромни дроселови клапи зад мен отвориха напълно всмукателните колектори и те толкова силно засмукаха въздух, че имах чувството, че ще дръпнат и части от мен вътре в двигателя... сцеплението е достатъчно, за да не започне да се пързаля задницата и ускорението е покъртително... на около 8500об./мин. втора свършва и слагам 3та с дясното перо... смяната е мигновена с минимално прекъсване на тягата към задните колела, последвано от страхотен удар отзад и отново стремглаво катерене към червената линия на оборотомера... "напълних" и тази предавка без да отпускам крака си и за секунда... 4та... отново леко "отпускане" на носа за части от секундата... вече вървях с над 200... треперех целия... всъщност треперех още от момента, в който потеглих, но сега вече беше нещо нереално... а в мозъка ми тепърва нахлуваха образите от вече случилите се неща... всичко изглеждаше като в онези мега модерни екшън кадри от холивудските супер блок бастъри, в които има повече ефекти отколкото реалност... е... тук всичко бе реално... не знам дали е най-бързата кола в която съм сядал, но мисля, че е така (все пак много малко сериини коли могат да се похвалят със спринт до 100км./ч. за 4 секунди!)... поне усещането е такова... звукът на този шедьовър на съвременното двигателостроене е божествен, а нервните ми окончания до такава степен попиват всяко усещане, че през цялото ми тяло текат импулси с честотата на многоядрен процесор... този оборотомер пред вас непрекъснато ви кара да се чувствате основна част от действието, а силата, с която почти 500-те конски сили ви притискат към седалката никога не ви позволява да ги забравите. Махнах крака си от газта и скочих на спирачките... мислихте, че върви?... почакайте да видите как спира... а колата дори не бе обурудвана с огромните опционални керамични спирачки (липсата бе най-вероятно наложена от немалкото доплащане за тях ;) )... до тук ясно - колата е супер приятна в нормални ежедневни условия, върви адски, звучи брилянтно и спира потресаващо... нека да видим как завива.

За съжаление нямах възможността да я кача в планината или да отидем на някой по-виещ се път с екстремни завои, но на малкото, които намерихме около Маранело се опитах да я опозная. За лимита не мога да говоря... през цялото време беше доста далеч... все пак по нормалните пътища с толкова силна кола, която карам от 10тина минути е трудно да се отпусна. Е все пак се постарах... намерих си няколко по-тесни завойчета и едно кръгово... идеално за намиране на баланса... уверих се в няколко неща... колата е изключително комуникативна, както никоя, която съм карал до сега - волана е адски директен и информативен, във всеки един момент променя усещането в себе си, казвайки ви точно колко сцепление имате отпред, окачването (въпреки завидния комфорт за такава кола) е достатъчно прецизно, за да ви "гъделичка" в стомаха с всяко изместване на динамичния център на тежестта, а с газта и спирачката толкова лесно пренасяте тегло върху двете оси и отделните колела, че след малко тренировки всеки ралиджия би ви завидял. Това бе и най-впечатляващото за мен от сблъсъка с тази кола. Предполагам всички сте гледали по клиповете с 430-ки как "залягат" напред назад при ускорение и спиране. Мислех си, че това е недопустимо при супер кола от такъв ранг и че би трябвало да бъде брутално твърда и без никакви следи от накланяне (било то надлъжно или напречно). И това до някъде е така... но само напречно... т.е. колата е достатъчно твърда на странично накланяне, за да не претоварва външните колела за сметка на вътрешните, но е податлива на потъване на предницата и задницата. Това позволява изключително лесна и прецизна игра с баланса. На твърда кола е много трудно да пренесете плавно и точно колкото маса искате на желано от вас място... тук не е така... точно обратното... колата позволява много плавна игра с динамичния център на тежестта със спирачката/газта на където пожелаете и то, сигурен съм, след малко тренировки ще можете да прехвърляте сцепно тегло насам натам с точност до няколко грама. Усещането е страхотно защото всичко това става толкова интуитивно, че сякаш си играете със собственото си равновесие, а не с косвено свързан към крайниците ви обект. За достигането до това заключение много ми помогна въпросното кръгово... няма да повярвате колко много обиколки може да направите на едно такова и колко странно ви гледат хората чакащи да се включат в движението... особено когато сте във Ferrari :)))... хубавата настилка и прекрасната кола ме пристрастиха до толкова, че като малко дете съм се въртял там, докато не ми се разбута вестибуларния апарат до толкова, че да усетя стомашно-чревни смущения... е... науката изисква жертви, а пък и не се стигна до неприятни последствия, застрашаващи хубавата тапицерия, ако това се чудите. Карам с постоянна скорост в кръговото (сравнително висока за този радиус) връщам газта и волана натежава, усеща се повече сцепление... подавам газ и лееееко се отпуска в ръцете ми, сигнализиращ за евентуална загуба на контакт с асфалта ако продължавам така смело да подавам. Важното е, че дори само с леки корекции с газта (подаване и отпускане) по време на взимане на завоя (кръговото :) ) усещате във волана трепване породено от промяната на количеството натиск и резултантната промяна на сцеплението... и това става в момента, в който си го помислите... жестоко е. Същото е и с корекциите на ъгъла на завъртане на волана - усещате точно колко и докъде можете да разчитате на директна връзка на гумите с асфалта... въпреки, че до състояние на сериозно недозавиване не успях да достигна, колкото и да исках. Правите си каквото искате с колата... буквално. Може би това се дължи на централно разположения двигател и освободената от прекалено натоварване предна ос. Също толкова жива усещате и задницата - моментите на загуба на сцепление са ясно индикирани и лесно предвидими... единствено не мога да кажа след това какво става, защото нямах смелостта да дръзна да я пързалям още на първата ни среща :)... Не съм виждал кола така блестящо съчетаваща достатъчен ход и твърдост на окачването, толкова комфорт и поведение.

Последваха още няколко скоростни отсечки, няколко бързи завоя и трябваше да поема по пътя си обратно. В нито един момент обаче не си спомних за онези недостатъци, които споменах в началото. Нито пък съм усетил недостатък в начина, по който тази кола се кара и върви... нито един... а принципно намирам... капризен съм :D. Карах с онази идиотски-маниякална физиономия, която всички с бензин в кръвта познаваме до болка... усмихвах се... дори на моменти крещях. Колата е супер супер емоционална... казвам ви. Ако се прибирате след лош за бизнеса ви ден толкова бързо ще ви накара да забравите проблемите си, че може и да не стигнете през следващите няколко часа вкъщи. Толкова свободен и щастлив се чувствате докато сте зад волана, настанен в удобната спортна седалка под нежните ласки на вятъра и слънцето, че минутите, в които аз карах тази кола изглеждаха като часове и въпреки това исках просто да я подкарам на някъде и да не се прибера никога.

Уви, отново доближих покрайнините на градчето "Ferrari" и се наложи да кача две предавки и отново да се насладя на комфорта в колата движейки се бавно до достигане на паркинга където да я оставя.

Все още имаше "инертни" образи от случилите се преди броени секунди неща и отказвах да приема, че всичко това свърши. Пулса ми, също като оборотомера преди малко, бе скочил в "червената зона", а екзалтацията ми още беше достигнала връхната си точка. Пристигнахме на паркинга, наместих колата там от където я взех и угасих двигателя. Толкова рязко угасна живота в него сякаш се счупи. Точно в противовес с начина, по който рязко и жизнено си поема дълбоко въздух след сигнал от червения бутон на волана. Все пак говорим за почти състезателен агрегат с нулеви излишни инертни маси. Слязох и едвам се държах на краката си... и треперех все още... сега разбирам защо на футболистите не им дават да правят секс преди мач... тук ще е обратното... секс след това? абсурд... поне не през следващите няколко дни :) ... образите продължиха да се връщат... дълго време след това... дори и днес една година по-късно... май не е нормално... не знам... на мен ми харесва... влюбен съм в тази кола... напълно затвърдих идеализираните си представи за едно Ferrari... тази бе точно такава каквато съм си я представял... за сега е единствената и неповторима! чакам следващата, която да ме плени така... или дори повече... предложения?...

Традициите не са това, което бяха...

До това заключение достигнам от известно време насам, гледайки естественото развитие на автомобилостроенето. Вчера например за пореден път попаднах на едно стряскащо доказателство... Возейки се по голям столичен булевард, заблеян в заобикалящата ме автомобилна идилия мернах странен черен джип... Странен, защото бе новия Cayenne на Porsche... Никога не съм приемал този автомобил на сериозно - просто никога не ми е изглеждал достатъчно готин за истинско Porsche... Та при новия работата е още по-зле - изглежда нежен, лигав, зализан... не знам как по-точно да се изразя. Интериора ми харесва, но нищо друго. Докато стария поне изглеждаше мъжкарски, този мяза на поредното корейско "изобретение" заляло пазара. На всичкото отгоре, изравнявайки се с него с леката кола, в която се возех, точно пред очите ми изникна словосъчетание изписано с красив шрифт на калника и гордо гласящо "diesel"... останах безмълвен и шокиран от видяното... и сега да не си помислите, че не знаех за съществуването на тази модификация в гамата на компанията - напротив... просто се надявах да е било шега и да не дръзнат да направят такава кола... още по-малко съм очаквал така "гордо" да го заявят... и то на Porsche за бога!!!

Да... Знам... Дори на скоро един много уважаван от мен истински "автомобилен поклонник" сподели една много мъдра мисъл в един автомобилен форум - автомобилните компании като тази трябва да правят коли като тази, с която започнах, за да могат да си позволят да правят и другите си, наистина манияшки автомобили, носещи всички характерни черти на концерна... И е факт, че това е успешна тактика, както той спомена - Boxster и Cayenne (макар и оплювани от доста "критици" и "hardcore" фенове като мен) извадиха с големите си продажби Porsche от сериозна финансова криза и благодарение на това и до днес ни радват с коли като GT2 RS и GT3 RS (дори съвсем скоро пуснаха 4-литрова версия на последната, в която съм влюбен). Това е всеобща тенденция и явно натам отиват нещата. Нямам нищо против това, ще се радвам винаги да са така нещата - т.е. ако щът да произвеждат и триколки само и само да има и коли, които да грабват сърцата ни както едно време (е все пак ще е хубаво да имаме и пари да си ги купуваме). Но някакси и това май не е баш така...

Е може би все още е така, ама бъдещето не изглежда толкова розово. Хибридите все повече и повече застъпват - Porschе пуснаха дори състезателна кола с такава технология, BMW представиха спортна кола от близкото бъдеще с 3-цилиндров (!) турбо мотор и електрически помощници (само си представете колко отвратително ще звучи това нещо)... Все повече и повече компании се съобразяват с комерсиализацията и екологичните норми и започват да се гърчат около тях стараейки се да угодят на всички - Ferrari пуснаха 4х4 кола и говорят за разход на гориво при положение, че преди го нямаше дори и в каталозите и никой не го интересуваше, BMW започнаха да правят М коли с турбо мотори и 4х4 М коли и джипове...

Та докато при Ferrari и Porsche горната тенденция за запазване на корените в някой модели още е налице на 100%, то при BMW например не е точно така, колкото и да обичам тази компания :(... Да... остава (за сега) изключителното поведение и управление, добрите характеристики и пригодността за ежедневна употреба (вълк в овча кожа, нали сте го чували ;) ), но легендарните атмосферни шедьоври на двигателостроенето отстъпват място на такива с изкуствено дишане и вместо да се напънат да направят една носеща престиж супер кола (не е като да не могат, а и всички останали конкуренти си имат) те се лутат в създаването на някакви измислици от "Завръщане в бъдещето". Та като споменах нуждата от престижен "supercar" в гамата на мюнхенци, съм твърдо убеден, че такова нещо е необходимо, но някой друг път ще обясня защо е така...

Да... трябва да се работи и в тази посока на пазене на планетата и пестене на ресурси, трябва компанията да е на върха когато дойде и тяхното време и да е една от първите там, но защо да загърбваме настоящето? Вярно, че истинските фенове на марката не винаги са и клиентската маса (поне в моя случай е така за съжаление), но когато един ден отида в магазина с парите да си поръчам нова кола искам да има и нещо по-специално точно като за мен... Уви така като гледам ще трябва да се примиря с това произведено до момента, да кажем с изключение на новата М5-ца и 1 М Coupe, че те и двете много ми харесват, поне от видяното до сега... признавам си... както и новото Z4... уникално е... най-красивата кола в момента... нищо, че са турбинирани (ама все пак още имам резерви, докато не ги покарам)... ще видим и новото М6, че F12/13 изглежда доста привлекателно... но също така дори и пред тях бих избрал блестящите Е9x М3 (особено GTS и CRT), Е46 М3 (особено CSL) и Е60 М5/Е63 М6 заради невероятните натурално аспирирани двигатели. Мога да добавя още няколко модела от близкото минало (Z3 M, Z4 M, E39 M5, E30 M3 - да всеки иска такова вкъщи и доста други), които все още твърдо са се настанили в съзнанието ми и в листа с желаните за гаража притежания (не се смейте, сигурен съм, че всеки си има такъв и не рядко е мислил по този въпрос застанал пред mobile.de преглеждащ пазара ;) ).

И докато при Ferrari и Porsche всеки един от новите модели е по-добър и по-добър от предишните (поне по мое мнение и до момента), то при BMW се наблюдава сериозно засилване на т.нар. "downsizing" - т.е. стремят се с всички сили да намалят емисиите, разхода на гориво и разходите за производство, за да отговорят на пазара... а това, както се сещате вреди на качеството и най-вече на емоцията и престижа - почти изчезват атмосферните 6-цилиндрови мотори, заместени от 4-цилиндрови с по-малък обем и принудително пълнене (както се досещате със звук на стара прахосмукачка); М моторите вече не са изцяло различни и конструирани специално за М колите, а са пипнати (не искам да казвам тунинговани, защото мразя тази дума) стандартни агрегати; колите в гамата на компанията споделят много общи части (скоро в едно прес изявление казаха, че вече процента е над 60) и не на последно място качеството е значително занижено, което не би трябвало да се допуска от нито една сериозна компания, нищо, че вече си е почти нещо като "традиция" за всички компании... просто не е редно.

И с всичко това си заминава и ентусиазма, специалното усещане, че BMW са много различни от останалите, точно с вниманието си към детайла и емоциите, които дават автомобилите им със своите характерни черти и качества. Отива си индивидуалността и всички започват да произвеждат едни и същи неща, колкото да задоволят пазара. Не ме разбирайте погрешно (въпреки, че надали разчитате на моето мнение, за да си изградите мирогледа в автомобилния свят), в никакъв случай колите, които в момента излизат от заводите на BMW, Mercedes-Benz, Audi, Alfa Romeo и т.н. европейски и световни производители, не са лоши... напротив... стават все по-добри и по-добри, тласкани от технологичния прогрес и все по-затягащата се конкуренция.

Мисълта, която искам да прокрадна сред всички тези дъълги размисли е, че ценностите, наистина важните неща, правещи един автомобил различен, правещи един автомобил наистина добър и истински,  изчезват лека полека, а с изчезването на тези ценности и на нас ще ни е по-трудно да си изберем нашия автомобил... онзи автомобил, който да ни гъделичка там, "под лъжичката", който да ни кара да се чувстваме специални и да се държим странно... като влюбени... ето, че и аз започнах да се държа странно, за това с тези, така да ги нарека по-интимни отношения с автомобилите, ще ви запозная в следващата "тема"...

Впечатления от... коли... най-различни коли... по най-различни места...

Иска ми се... много ми се иска тук да напиша, че съм карал всички възможни екзотични и супер коли... Че съм бил навсякъде и съм видял всичко... Е... Уви... Това няма как да стане... Или поне аз не съм дорасъл за това и ми се струва невъзможно... Нито съм бил по всички мечтани дестинации... Нито съм карал всички мечтани от мен (а и от повечето хора) коли... В "означените" като "Впечатления..." свои писания ще се опитам да ви запозная с това, което съм видял от своята гледна точка при досега си с различни коли, на различни места и при различни условия... Някой от тях са по-специални (поне за мен)... Други не чак толкова... Но всички те са ми помогнали да разбера автомобилния свят по-добре... Да опозная различните неща в един автомобил, за да мога наистина да ги оценя... Благодарение на тях, на нещата, които съм видял и усетил, мога да кажа, че имам обективна преценка за това, коя кола е наистина добра и коя е просто част от масата... Да... Въпреки, че както казах по-рано съм много запленен от марки като BMW и Ferrari, не мога да отрека, че харесвам и други автомобили... Да... И то много други автомобили... Не мога да се сетя друга компания като споменатите две, от чиито продукти през последните 25 години да ми харесва толкова голям процент... но все пак често се среща някой и друг модел, който да ме грабне и който да бих поискал да закарам вкъщи... Така че... Следете и тази своеобразна рубрика... Обещавам, че няма да ви разочаровам :)

Ferrari 458 Spider

Ето, че и едно от най-чаканите попълнения в средите на супер колите бе официално обявено - бленувания "Spider" на 458 Italia... Няма как един такъв автомобил да не бъде специален (не само за тези, които имат възможност да си го купят) след като трябва да наследи предшественика си F430 Spider, който бе един от най-желаните и вълнуващи супер кабриолети в света... Освен това 458 Spider трябва да засенчи и ограничената като бройки открита серия на 430 Scuderia - 16M, създадена в чест на 16-те конструкторски титли на Ferrari във Formula 1... Сигурен съм, че не е лесно да започнеш конструирането на автомобил с толкова висока цел, но това никога не е било проблем за "гордите кончета" от Маранело и те никога не са изневерявали на имиджа си, като винаги са създавали технологични шедьоври по-добри от предшествениците си във всеки отделен детайл... И ето че го направиха отново с 458 Italia, а след това и с 458 Spider... И като заклет фен на компанията бях сигурен в това... Чаках и двете коли с огромно нетърпение, въпреки, че не можех да си представя как една кола може да бъде по-добра от F430...

По дяволите колко е красива тази Italia-нка... Ама наистина... Всяка една линия, всяка една извивка или отвор са на мястото си... Няма да ви я описвам, всички знаете как изглежда, а за останалите съм сигурен, че "Чичко Google" е подготвил хиляди снимки... Чувал съм критики за вида на F430 и въпреки, че не съм съгласен с тях всичко е въпрос на вкус... За тази никога нищо негативно не съм чул... Нито дума за вида, дизайна и качеството на изработка... Нито една!!!... Е като изключим бръщолевениците за това, че мигачите, чистачките и фаровете били на волана и като го звъртиш не знаеш кое къде е, както и че нямало аналогов скоростомер... Аз имам разумно обяснение за всички тези "грешки" на конструкторите и съм напълно съгласен с тези решения... Да не говорим, че новото 8-цилиндрово Ferrari с централно разположен мотор е и една от най-бързите коли на планетата... Моментално стана еталон за супер колите по света, превъзхождайки предшественика си с огрома преднина... Наистина не бях виждал толкова голям скок между два модела на компанията от един клас... И за това няма смисъл да говоря повече... Има достатъчно тестове къде ли не... За съжаление не съм карал такава (не можете да си представите колко искам)... Иска ми се да ви излъжа като ви кажа, че скоро това ще се случи... Но няма особено много изгледи... Както и да е, това са си мои мъки...

Тук говорим за новата открита версия... Естествено нямаше как по традиция да не направят такава, всички знаехме това и просто чакахме... Имаше спекулации всякакви за начина, по който ще изглежда, за това колко ще е бърза и как ще е в сравнение с Berlinetta-та (италианците така наричат купетата си... мамка му дори и думите им са красиви и носят емоционален заряд в себе си)... И в крайна сметка в началото на тази седмица от Ferrari ни зарадваха с официална информация по въпроса... И със снимки:

Новия Spider ще бъде с твърд сгъваем покрив, няма да има прозрачен капак над двигателя (вероятно продиктувано от първото) и е... умопомрачително красива... Не се съмнявахте нали? Е... И аз ;) ... Но въпреки това съм малко резервиран... Съжалявам да го кажа... Иска ми се да уверя и себе си, че във всяко отношение е по-добра от купето и предишната открита кола... Но все още не мога :(... Не... Недейте да си мислите, че не ми харесва... Ни най-малко... Оправда напълно очакванията ми... Казват, че е само 30-40кг. по-тежка от купето (нещо невиждано до сега за кабрио с твърд покрив... само конструкцията на сгъваемия покрив е с 30тина кг. по-лека от еквивалентна такава на платнен гюрук), ще е също толкова бърза и по никакъв начин управлението или поведението на пътя няма да са развалени... А звука от този невероятен високооборотен шедьовър зад шофьора ще достига нефилтриран и без никакви пречки директно до ушите ви, заедно с вятъра и ще ви даряват с такава симфонична прелест, че и концертна зала би ви завидяла... Проблема е друг... Аз съм малко консервативен по отношение на откритите коли... Та си харесвам платнените гюруци... Да... Да... Знам... По-шумни са, за някой са и по-грозни, обикновено задното прозорче се надрасква или изкривява образа назад... Но това е чара на тези коли... Искам дори само като я погледна да знам, че като махна това парче плат над главата си ще съм свободен... Абе странно е... Не мога да го обясня... Просто така го чувствам... А на всичкото отгоре, ако заради това плоско парче таван дето се прибира отзад в новата кола са махнали стъклото, което открива така възбуждащата гледка към V-образния 8-цилиндров мотор с "Testa Rossa" (червена глава... така е бил кръстен едно време един от легендарните автомобили от този тип със задно разположен мотор... досещате се, че идва от червените капаци на цилиндовите глави) и червените колектори с надпис "Ferrari", то аз определено предпочитам стария номер от F430 Spider... Не, че ще променя нещо или пък няма да се радвам на колата... Просто това е нещо, с което още не мога да се примиря вътре в себе си... Въпреки че... сега се замислих... че подобните коли от по-старата школа - Testarossa, 288, 348, 355 и др. също залагат на метален капак с решетка над двигателния отсек. Най-вероятно и това ще ми отлежи в главата и, имайки предвид огромното и превъзходство над стария модел (който точно във вариант Spider скоро за кратко, но достатъчно време имах удоволствието да покарам) и пренебрежимите разлики с купето, съставките вложени в новата кола отново ще я направят и в моето сърце най-желаният "Spider" на планетата :) Поне едно е сигурно - усещането, което тази кола ще може да даде на двамата щастливци настанени в ръчно ушитите от ексклузивна кожа седалки под откритото небе ще бъде едно от най-страхотните, които човек може да изпита зад волана на автомобил... Не ме питайте от къде знам B-)

В началото бе...

"Какво пък? Защо не?" си казах, за пореден път блуждаейки из мислите си в поредния скучен ден... И без това наскоро кандидатствах за работа в чужбина като "blogger" в един дилър на BMW... Та може би сега е идеалния момент да започна свой собствен блог, нищо, че не ме взеха в Канада :) ... И ето ме и мен в модерния свят на блогърите В-) - оформих си изгледа на блога, написах кратко описание за себе си, а в момента "отмятам" и първия пост... Ясна е и тематиката на хаотичните ми писания, които евентуално ще се появяват тук (надявам се по-често, дори и да не се харесват на всички :D)... Имайки предвид, че и без това в главата ми не се срещат често мисли за друго освен за автомобили, и тук "споделените" (нали казват, че за това били тези изобретения на съвременните интернет технологии, блоговете) неща ще са такива... Няма да говоря за жени, политика, футбол и тем подобни банални теми, и без това прекалено буйно заливащи ежедневието ни... Не че автомобилите и автомобилния спорт не го правят, но като чели на тях не се обръща толкова внимание... Да не говорим, че много малко от хората, които бълват нещо в тази насока знаят какво правят... Не казвам, че това, което ще прочетете тук родено от "гениалната" ми глава ще бъде "истината, само истината и цялата истина", нито пък, че аз съм единствения и неповторим компетентен автомобилен специалист... Ни най-малко... Просто съм един отдаден (може би е по-правилно да кажа откачен на темата, но така звучи по-изискано) фен на автомобилния свят, като с годините съм натрупал опит и познания, които искам да прилагам и споделям с останалите... Не съм журналист или нещо подобно... Дори и не искам да съм близо до това определение, защото покрай многото невежи в тази област (имам предвид журналистиката) и малкото останали добри специалисти минават под ножа на лошото име донесено им от некомпетентните им колеги... Та, да, такава е горчивата реалност - у нас истински добрите специалисти, с нужните познания и опит, разбиращи и вършещи отлично работата си като посредници между света на автомобилите и неговите фенове, се броят на пръсти... Сигурен съм, че всеки от вас е срещал какви ли не небивалици както по автомобилните списания или предавания, така и по хилядите сайтове, форуми, клипове и т.н. уеб явления... Е аз ще се постарая да не ви заливам с такива глупости... Няма да ви говоря наизустени сухи цифри и азбучни истини, нито ще казвам неща, за които не съм сигурен... Ще споделям мнения, впечатления и мисли, с които не искам да ангажирам никого, нито пък искам някой да се съгласява с мен... Естествено винаги съм отворен към други гледни точки и дискусия по даден въпрос... Готов съм да научавам нови неща и да се усъвършенствам в тази посока... Това съм аз и начина, по който виждам нещата, за които пиша...

Така, може би стана много дълго... ама почти свърших :)...

Сега сигурно е момента да кажа поне малко за това кой съм аз и от къде се взех, та да си мисля, че мога да давам мнение и да отправям критика...

Та... Казвам се Александър Цветков и съм роден през далечната (вече) 1984г. в гр. София... Още от малък баща ми ме запали (за което съм му адски благодарен:) ) по всичко, което бръмчи и се движи с по-висока скорост от тази на човешкия ход. На 7 годишна възраст, имайки предвид завидния ми интерес към тази част от световната индустрия, родителите ме записаха в школата (тогава още имаше такива) по картинг в Националния Дворец на Децата, където по онова време се помещаваше и националния ни отбор по картинг (да и такова нещо имаше все още)... Та тази стъпка може би промени всичко от този ден нататък в живота ми и предопредели бъдещето ми... От този момент нататък аз бях обсебен от всичко на този свят, което се движи задвижвано от някаква "странна сила"... Бях обсебен от коли, картинги, мотори и всякакъв вид моторспорт и придвижване... Вече бях състезател преди да мога да чета правилно... Подготвях и карах задвижвани от ДВГ машини преди още да мога добре да карам колело... Купувах си всякакъв вид автомобилна литература на всякакъв език само и само да гледам картинките... Пораствайки все повече и повече се засилваше интереса ми към трупане на познания за тези толкова опияняващи "неща", които заемаха мислите и мечтите ми... Дойде време да избера училище, в което да продължа образованието си след 7ми клас... Естествено избора ми бе един единствен - най-елитния по това време техникум "Вилхелм Пик", който скоро след това стана професионална гимназия "Хенри Форд"... Бях успешно приет и започнах задълбоченото изучаване на автомобилите и техните компоненти и това, което научавах всеки изминал ден запълваше празнините в главата ми по отношение на нещата, неразбрани до този момент... Двигатели, трансмисии, окачвания и всички останали дребни детайли, правещи един автомобил това, което е, вече ми бяха открили своите тайни... Бях амбициозен и жаден за знания, защото знаех, че ще прекарам живота си покрай автомобилите, моторспорта и всички техни форми... Завърших с отличие и бях награден сред първите във випуска си, след което със страхотна скорост навлязох в света на автомобилите със същото настървение и отдаденост както до сега... Вече можех сам да преценявам кое какво е и да разбирам къде какво е вложено... Можех (горе-долу) да преценявам кой автомобил е хубав и кой - не... Съответно познанията ми и опита, които бях натрупал до момента ми помогнаха да избера това, което ще търся в автомобилите, това което искам от тях и компаниите, които предлагат точно това... Е, компанията, която още години преди това ме бе грабнала бе BMW... Бях закърмен като фен на Ferrari и това също е така и до днес... И двете обаче се оказват и до днес правилен избор, въпреки, че когато той е бил направен не съм имал познанията и опита да обясня тези си влечения... И... Да знаете... Днес знам много, достатъчно много, за да затвърдя тези си пристрастия ;)... Годините си вървяха, направих опити да се изуча в ТУ София, по специалност "Транспортна Техника и Технологии", но многобройни фактори попречиха на това ми начинание и все още не съм го избутал... За сметка на това покрай други мои начинания натрупах безценен опит и многобройни приятели... През 2002 се присъединих към BMW обществото в неговия форум... След като две години по-късно закупих първото си BMW E30 318is се присъединих официално и към BMW Клуб България и от тогава, смея да твърдя съм си изградил позиция на уважаван член на клуба, форума и обществото като цяло... Помагал съм на който мога и с каквото мога и ще го правя и занапред... И до ден днешен на тази гилдия дължа честта да се познавам с най-добрите си приятели и опита, който съм натрупал не само по отношение на BMW, но и автомобилите и живота като цяло... Организирали сме много мероприятия по писти, гори и бензиностанции... Пътували сме много и сме споделяли много от манията си във форума http://bmwpower-bg.net/forums/. През годините лека полека с най-близките ми приятели започнахме да правим колите си заедно... Четяхме, правехме, учехме се, карахме и така лека полека започнахме да подготвяме колите си завидно добре... Добили самочувствие през 2008ма родихме идеята да създадем нещо като отбор, който по-късно нарекохме Motorsport Technik, който да използваме като име за своите "дела" и заедно с това да популяризираме дейността си... През 2009та си купухме Е36 М3, което изцяло искахме да използваме като демонстрационен състезателен автомобил, с който да се забавляваме по пистите, показвайки нагледно познанията и способностите си... След убедителна доминация през същия (дебютен) състезателен сезон в шампионата по "Time Attack", както и благодарение на подкрепата на приятелите и семейството ми, аз станах шампион със само две 3ти места разбъркващи смачващия маратон от победи... Колата беше блестящо подготвена... Очевидно я карах достатъчно добре, за да побеждавам, а и късмета бе с мен - ето, че съставките за успех бяха на лице... Тук е момента да отбележа, че през всичките години управлението на автомобилите, а и самите те за мен не са били с цел придвижване... Та както и самите машини така и управлението им при мен е съпътствано с огромна доза професионализъм, който всеки удобен момент гледам да надграждам с колкото се може повече знания и опит... Та по отношение на карането също знам някое и друго нещо... От скоро професионално се занимавам с шофирането във всичките му форми и като инструктор към училище за шофиране "ProDrive", като също така работя и с BMW по организирани от тях мероприятия...

Много се отплеснах говорейки за себе си, но ето ме сега... 20 години по-късно, след почти дузина собствени BMWта и още толкова подготвени коли... след покарани десетки сериозни коли и не знам вече колко стотин хиляди километра зад волана... със същия маниакален блясък в очите, когато стане въпрос за бензин и гуми... мисля, че опита (забравих да спомена и забежките си като автор на някой текстове в списание OffRoad BG, изявявайки се като своеобразен тест пилот:) )  и познанията ми ме правят годен да споделям мисли и да правя коментари на автомобилния свят и неговите герои...

Благодаря Ви за търпението да изчетете всичко това и до нови срещи, вече с далеч по-интересни теми и мисли :)))