Wednesday, October 12, 2011

Тихо се сипе белият сняг...


Ето, че неусетно природата се обърна срещу нас и от 25-30 градусови жеги атмосферните условия в момента наподобяват направо мразовита зима. Времето е студено и мрачно, температурите трудно надвишават 10 градуса, а и често вали. В началото на седмицата по време на едно обучение за безопасно шофиране на относително ниска надморска височина ни валя най-красивия сняг на парцали от много време насам :) Ще питате защо се усмихвам? Да... знам, че зимното време със студовете, виелиците и снежната покривка е неприятно изживяване за много хора... но аз обичам този сезон... много го обичам. Веднага пред очите ми изниква кокетна планинска къща изградена от камък  и дърво, с уютна камина, пукаща от жегата на горяща дървесина, и... заобиколена от планински пътища покрити с дебела девствена снежна покривка. И тук отново чувам хорските притеснения за кошмарното пътуване в планината през зимата, многото инциденти и неприятни изживявания по време на усложнената пътна обстановка в страната. Аз обаче обожавам да карам зимата колата си и изпитвам страхотно удоволствие от всеки един завой в планината покрит с онова магическо бяло одеало. Сега ще се опитам да помогна и на вас да заобичате придвижването в такива условия и да го направим не само безопасно, но и приятно, като подготвим себе си и автомобила си за този суров сезон. Гарантирам ви, че това може да стане много лесно и ще ви спести много главоболия.

В нашите географски ширини знаем, че по това време на годината са нормални резките промени в климата и не е нужно да чакаме зимата да ни "изненада", за да започнем подготовката си за нея, въпреки, че в повечето случаи се получава така. 

ГУМИТЕ - Нека започнем с едно от най-важните неща за безопасно придвижване през зимата. Всички сме свидетели как повечето хора чакат да натрупа завидно количество сняг, за да посетят гумаджииниците, за да си купят нови зимни гуми или да сложат закупените през някой от предишните сезони такива. Не ви съветвам да чакате този момент. Напротив - ако вече не сте си харесали гуми или не сте подготвили старите си такива по-добре го направете, за да сте сигурни, че като паднат температурите под 6-7 градуса ще има с какво да обуете колата си. Ето, че споделих и съкровената тайна кога аджеба слагаме зимните гуми ;) Не когато падне 30см сняг, не когато е -20 или когато затънем някъде в планината с летните гуми, а когато температурите паднат трайно (например за около седмица и прогнозите не очакват затопляне) под 6-7 градуса. Ако ви очаква пътуване в планината или в райони, в които очаквате да е по-студено от отправната ви точка, то е по-добре да се подготвите дори и по-рано. По-добре в сухо и малко по-топло време да сте със зимните гуми, отколкото да ви завари сняг в планината с летните. Ще питате защо ако е сухо да карате със зимни гуми? Ами защото зимните гуми не са зимни само заради по-доброто сцепление на сняг, ами и заради по-доброто си сцепление със студения асфалт. Съставките на една гума няма как да бъдат направени така, че да са еднакво еластични и меки в температурен диапазон от -30 до + 40 градуса, за това и няма как да са еднакво добри през зимата и лятото. Другояче казано летните гуми са проектирани и изработени от смеси гарантиращи сцепление и еластичност при топло време и асфалт, когато са меки, и само тогава могат да "залепват" оптимално за пътната настилка, т.е. летните гуми работят най-добре когато са затоплени. Когато температурите паднат, гумата се втвърдява и губи "лепкавостта" и сцеплението си, защото е направена достатъчно твърда, за да не се разкашква при загряване до висока температура (понякога при много топло време и силно слънце, дори при 30-40 градуса на въздуха гумите ви спокойно могат да достигнат 60 и повече градуса температура). Зимните гуми пък са изработени от смес със точно противоположни характеристики - те в нормалното си състояние са много меки, тъй като не могат да се загреят при наличието на ниска температура на въздуха, слабо слънце и снежна покривка и така остават еластични дори и в най-студеното време осигурявайки необходимото сцепление със студения асфалт, дори и да е сух. Точно поради тези разлики както през лятото зимните гуми се размекват прекалено (направо се разкашкват от температури над 15-20 градуса на въздуха) и не осигуряват нужното сцепление, така и през зимата летните са прекалено твърди, за да залепват за студения асфалт. Не на последно място меката смес на зимните гуми има повече шансове за осигуряване на дори малкото възможно сцепление с евентуално заледена настилка.
Освен разликата в смесите гумите коренно се различават и по своя протекторен рисунък - докато при летните гуми се цели максимално голяма контактна площ с асфалта и каналите са сведени до минимум само с цел да избутват водата при евентуално дъждовно време, зимните са проектирани с т.нар. "ламели" "захапващи" снега и кишата и осигуряващи нужния твърд контакт с настилката или веществата върху нея. Поради липсата на ламели и много дълбоки канали с остри ръбове летните гуми не осигуряват почти никакво сцепление при наличие на сняг и лед.

И тук стигаме до избора на гуми. Първо и най-важно - никога не карайте лятото със зимни гуми и зимата - с летни; никога не карайте с 2 летни и 2 зимни гуми през зимата; ако сте карали един сезон гумите, които сте си купили, при слагането им на колата за следващия сезон сложете по-хубавите (по-малко износени, с повече грайфер, с по-остри ръбове, по-малко напукани и т.н.) гуми отпред - независимо дали карате кола с предно, задно предаване или с 4х4. Предните гуми ви осигуряват спирането и завиването - т.е. са по-важни за сигурността на вас и заобикалащите ви. Ако на кола със задно предаване например ги сложите отзад, ще тръгвате супер, ама като дойде време за спиране и завиване, нещата няма да се получат толкова добре. И като горе казах "никога" - имах предвид никога... ама наистина никога. Писна ми да виждам коли за по над 100 000лв. с летни гуми през зимата (особено джипове), с различни гуми или със супер износени гуми. Същото се отнася и за ефтините коли. Не си мислете например, че като карате малка кола с "предно" и не ви трябват гуми отзад, щото видиш ли били много стабилни. Или пък като карате джип зимните гуми не са нужни "щото знаеш ли с това 4х4 как драпа".  Както казах гумите са и за да спирате и завивате, а особено когато имате тегло над 2 тона физическите закони действат със страхотна сила и рязко ще ви привлекат в режим "извън пътя".
И така, след като сме уточнили горните неща идва време да си изберем модел и размер. Обикновено повечето хора (включително и аз) карат с различни размери зимни и летни гуми. Първо това е удобно, защото имате възможност да ги сложите на различни джанти и да ви стоят готови за новия сезон в гаража и смяната им да ви коства само развиването и завиването на няколко болта.  Второ ако карате много по планините в голям сняг по-тесните гуми ви дават по-добър контакт и разчистват по-добре пътя, а от там и дават повече контрол. Широките пък остават над снега и се пързалят много. Плюс на по-малкия цолаж пък е, че страничния борд е по-висок и така страничните натоварвания не веднага се превръщат в пързаляне, а от части се поемат от възможността му да се криви. Когато правите това обаче се придържайте към препоръчаните от производителя размери, за да не предизвикате слабости в поведението на автомобила.
Що се отнася до марката и модела на гумите избора е огромен, наличието на многобройни сравнителни тестове - също. Бих ви посъветвал винаги да си купувате най-скъпите и най-висок клас гуми на реномирани производители, но ако нямате тази възможност се старайте към това макар и малко по-ниско. Често споменатите горе тестове помагат доста в избора, но и могат да ви объркат ако не гледате правилно. Ако търсите гуми то първо трябва да се ориентирате в какви условия ще ги използвате - високо в планината в много сняг, или пък често пътувате от града натам, само в града където няма много сняг или нещо средно. В такъв случай наблегнете на показателите на дадена гума при тези условия и търсете тези, който са най-добри във важната за вас категория. Едва ако ви трябват комплесно добри гуми гледайте крайния резултат от теста.
Ако ще купувате гуми втора употреба гледайте тъй наречения DOT - една елипсовидна щампа на борда на гумата с четири цифри вътре - датата на производство. Първите две цифри са седмицата от годината, а тези след тях са самата година на производство. Така, ще знаете реално на колко години са гумите - гледайте да са възможно най-пресни, като имайте предвид, че и най-качествените гуми губят повечето си качества напълно след 3-4 години, а по-евтините дори и по-бързо. Това се отнася до някъде и за чисто новите гуми. Често можете да попаднете на нови гуми в "промоция" от даден доставчик, просто защото са заредили определено количество от даден модел и не са могли да ги продадат, така гумите са прекарали част от живота си в някой склад и реално няма да можете да ги ползвате пълноценно през целия им жизнен цикъл от 3-4 години. Освен това огледайте внимателно гумите за нарушения на цялостта на гумата, изкривявания, балони, дупки, лепенки и т.н., за да може максимално да се предпазите от дефекти в следствие на скачане по бордюри и дупки направени от стария собственик на гумите.
Съхранявайте вече закупените гуми в проветриво и сухо помещение със стайна температура, в хоризонтално положение без да ги натискате и натоварвате (ако не са на джанти), за да не се деформират. Преди да ги сложите за новия сезон е хубаво да ги балансирате и проверите за дефекти и загуба на налягане, като отново се уверите в правилното такова предписано от производителя.

ВИДИМОСТ и КОМФОРТ - Това е втората важна група фактори, които осигурени правилно ще ви гарантират спокойствието и удоволствието от пътуването. Първо проверете изцяло техническото състояние на автомобила си (двигател, акумулатор, охладителна система, спирачки, окачване, отопление и т.н.), за да сте уверени, че няма да останете някъде на пътя в планината при -20 градуса навън без парно, чакайки помощ заради технически проблем. Осигурете си хубави светлини - фарове, фарове за мъгла, стопове, габарити, усилени габарити, мигачи. Така и в най-тъмните условия ще имате достатъчно осветеност, за да виждате и да ви виждат на пътя. Купете си хубави чистачки и правилна незамръзваща течност за почистване на стъклата и фаровете. Отделяйте време да изчистите колата си от снега и леда ако е престояла продължително време навън по време на снеговалеж, за да не си създавате опасни ситуации от липса на видимост, както и да не хвърляте снега от колата си върху каращите зад вас.

КАРАНЕТО - Ето, че стигнахме и до най-важния момент, който ако объркате, колкото и  добре да сте се справили с горните неща, сигурността, спокойствието и удоволствието отиват "на кино".

Най-допусканата грешка в началото на зимния сезон е още лятната "настройка" на шофьорите - никой още не взима предвид студения асфалт и гуми, мократа, заснежена или заледена настилка, удължения в следствие на това спирачен път, намалената видимост. Повярвайте ми всички тези неща имат огромно значение в една критична ситуация и не е редно да пропускате отчитането на тези фактори при съставяне на преценката си за това как да карате в конкретната ситуация.

Когато което и да е от горните неща е налично имайте го предвид и:
-съобразете скоростта си с това (карайте по-бавно), тъй като при изникване на опасна ситуация след времето за реакция ще ви трябва повече време, за да изпълните избраната маневра за избягването и (спиране, завиване или и двете);
-съобразете дистанцията с останалите участници в движението (не само тези пред вас), защото ще ви трябва повече време да завиете или спрете;
-следете с поглед и периферното си зрение всичко около вас на колкото се може по-голямо разстояние - 3-4-5 коли напред, хора или коли встрани от вас и по тротоарите, колите зад вас, животни около пътя и т.н.;
-непрекъснато следете с поглед и с периферното си зрение огледалата, за да не допуснете нещо да ви изненада ако се случи зад вас или се наложи да предприемете рязка маневра;
-наблюдавайте шофирането на другите, за да можете да предвидите неадекватни маневри без предупреждение, които в повечето случаи лесно се познават по поведението на колата на участниците в движението - рязка промяна на посоката без мигач, обратен завой, изкачане на от пряка без предимство, рязко спиране ( ако има причина би трябвало и вие да я забележите следейки всичко на пътя напред), загуба на контрол. Така по-лесно ще реагирате и ще имате време да предприемете правилната маневра;
-избягвайте да правите изброените по-горе неща с цел да не изненадате някого;
-не се залепвайте зад други автомобили и особено камиони и автобуси преди изпреварване - намаляват видимостта ви (отдалеч по-лесно виждате дали идва кола или можете да предприемете изпреварване) и замърсяват фаровете и челното ви стъкло;
-избягвайте изпреварвания в мъгла или силен валеж, докато не се уверите, че имате достатъчно видимост на целия участък, в който ще изпреварвате;
-ако видите много мокър участък от пътя с предполагаемо по-дълбок слой вода, който може да предизвика аквапланинг, намалете интензивно преди него, стиснете здраво волана и не натискайте спирачките и не въртете волана докато сте във водата.

Доста от така казаните неща звучат травиално и сигурно всеки от вас ще си каже "тоя па кво ми говори, ще карам аз като баба"... Да... но са истински и реални и ако са на лице ще направят пътуването ви приятно, безопасно и спокойно. Сигурен съм, че заради неспазване на някое от горните неща сте се набутвали сами в неприятни ситуации, завършили неприятно или от които на косъм сте се отървавали. Та, замислете се и сами преценете, но мислете докато шофирате... с главата си, а не със самочувствието или други органи ;)

УПРАВЛЕНИЕТО - Да, опитах се наричайки го така да разгранича движението сред другите автомобили от управлението на вашия собствен. Тук ще засегна основните проблеми и решенията им при управление на автомобила ви при условия на ниско сцепление и ще разбия някой всеобщо разпространени митове базирани на компановката на различните автомобили и отношението и към поведението им.

До тук ясно уточнихме, че спирачния път и завиването не са каквито ни се иска и е редно да знаем как да се оправяме като нещата започнат да излизат извън контрол.

Първо спирането - първия мит, разпространяван от имащите се за велики шофьори господа (основно от старото поколение) е, че ABS-ът (система непозволяваща на гумите да блокират при максимално спирачно усилие) е глупост неимоверно удължаваща спирачния път и те самите могат многократно по-добре да спират. Всъщност в това няма ни най-малка капка истина, особено що се отнася до условия на намалено сцепление от вода, сняг или лед. Първо, основното преимущество на ABS-а е да запази способността ви да управлявате автомобила докато спирате, като не позволява колелата да блокират, т.е. запазвате контрола и спирате максимално ефективно едновременно, неща които нямате ако колелата блокират или се опитвате да не ги допуснете да го направят. Второ ABS-ите обикновено работят с честота около 15HZ и нагоре, което означава 15 натискания и отпускания за секунда, което е непостижимо за човешки крак и организъм. Ще кажете - "да ама аз спирам точно на ръба на сцеплението, а там то е най-ефективно". И аз ще отговоря, че съм напълно съгласен с вас, но когато става въпрос за идеални условия на сцепление (на сухо) и в стерилна и очаквана ситуация на интензивно спиране. Какво правим като е мокро (дори не говорим за сняг) и пред вас изкочи дете? Пак ли ще сте толкова прецизни и спокойни знаейки какво ви очаква? Е... аз ще ви кажа - няма да сте ;) Аз лично въпреки годините опит и ситуации зад гърба си по пистите и пътищата, не съм уверен, че мога да го направя правилно в такава ситуация. Така че, съвет от мен - като стане нещо такова и имате ABS в краката си, скачайте здраво на спирачките и се съсредоточете в завиването ако се наложи, за да си спестите белите коси по главата. Връщането на скорости също често се изтъква като начин да си спестите някой и друг сантиметър от спирачния път, но аз лично не съм убеден в това и по-скоро би ви дало още един елемент, с който да объркате нещо, отколкото реално да ви помогне. Още повече по-скоро това улеснява работата на спирачките, отколкото да допълва тяхната роля, защото така или иначе вече ABS-ът ви държи на лимита на сцеплението, та връщането на скорост ще добави спирачно усилие, което само ще доведе до още по-сериозно блокиране на колелата. Отново повтарям - трябва ли да спирате екстремно в неприятна ситуация решението е едно - скачате максимално бързо и силно на спирачките и оставяте спирачната система да си свърши работата ;)
Ако нямате ABS (силно се надявам все по-рядко да се срещат такива коли по улиците) нещата са по сложни и искат много тренировки, за да можете всеки път да намерите оптималното спиране, но отново най-доброто екстремно спиране е максимално бързо и силно на спирачките, блокирате колелата и чакате да спрете. Започнете ли да мислите къде е лимита и погрешно да го търсите много ще си удължите спирачния път. А започнете ли да блокирате-отпускате-блокирате колелата, имитирайки ABS сте загубени - спирачния ви път се увеличава неимоверно. Само ако трябва да завивате, отпуснете спирачката, за да се завъртят колелата докато промените посоката си (с блокирали колела колкото и да въртите волана това няма да стане) и после пак здраво до долу.

Завиването и сцеплението в завой - Ще приема, че всички стоите правилно зад волана и боравите с него както подобава, макар и до някъде да се съмнявам в това. Та след като вече можете да завивате правилно е редно да уточним как да го правите на пътя в условия на намалено сцепление.
Започвам от самото начало, тъй като наблюденията ми над случващото се по пътищата показват, че доста хора имат нужда да бъдат "преинсталирани" напълно. За да вземете един завой правилно трябва първо да изберете правилната скорост за това, а това се прави преди завоя. Разбрахте ли? Преди това ;)

Презавиването - Не знам защо много хора си "играят" със спирачките в самия завой, ако все пак са успяли да влязат успешно след като вече са прекалили с входната скорост. Това особено на мокро и сняг може да е мнооого фатално. Натискането на спирачката в завой води до пренос на тегло в предната част на автомобила, задницата съответно се лишава от такова, а от там намалява и сцеплението й и може много лесно да загубите стабилността когато центробежните сили надделеят. Това може да се случи независимо каква кола карате - с предно, задно или 4х4 задвижване. Особено опасно и характерно обаче е за автомобилите с предно предаване! Четете ли внимателно? На тези с предно предаване ;) Тук (за разлика от митовете за автомобилите със задно предаване) можем спокойно с пълна сила да говорим за термина "лека задница" (тръгнал от автомобилите Лада от едно време). Това е така при автомобилите с предни задвижващи колела заради особеностите на този тип компановка. Двигателя, предавателната кутия и задвижващите колела тежат отпред и са изтеглени пред предната ос като по този начин задницата остава слабо натоварена.  Точно заради това тегловно разпределение с голям превес към предната ос като добавим и динамичен пренос на маса напред задницата съвсем губи сцепно тегло и относително ниски центробежни сили могат да я изкарат от стабилното и състояние. Отново казвам - това състояние на загуба на сцепление на задницата (наречено презавиване) може да възникне при автомобили с всякакво задвижване и маса, като разликата е в това колко далеч в скоростта и ъгъла на завоя е границата, при която възниква. Както казахме, поради ниското тегло на задницата най-рано би настъпило при автомобили с предно предаване. Презавиване може да бъде неволно или нарочно предизвикано с гореспоменатия пренос на маси напред (с натискане на спирачката или отнемане на газта) или с използване на ръчната спирачка. При автомобилите със задно предаване или 4х4 може да бъде инициирано и чрез подаване на газ по време на завоя. Презавиване може да настъпи и ако добавите още малко ъгъл на навиване на волана или направите резки корекции с него и имате достатъчно сцепление на предницата, за да се отрази това на посоката на движение. Надявам се, че успешно разбихме мита за леките задници на автомобилите със задно предаване и нестабилността им при хлъзгави настилки.
Леко да се отклоня от темата - принципно само така да вметна - от статична и динамична гледна точка тегловното и силово разпределение при автомобилите със задно предаване дава повече предимства за пълноценно използване на сцеплението. Ама за това по-подробно някой друг път ;)
Значи да повторим до тук - НЕ натискаме спирачките по време на завоя, НЕ правим резки корекции с волана и газта. НЕ подаваме газ рязко на автомобили със задно предаване. Много хора правят спирането и завиването рязко, или рязко подават газ в завоя дебалансирайки автомобила ненужно и предизвиквайки понижаване на границата на загуба на сцеплението. Ако сте плавни може да си спестите много главоболия. Презавиването най-често може да бъде коригирано с лек, обратен на посоката на завоя волан, с подаване на газ при автомобили с предно предаване или връщане на газта или натискане на съединителя при такива със задно. При 4х4 автомобилите е малко по-сложно и е комбинация от другите две.

Недозавиването - Горе споменахме, че въпреки неправилното преценяване на входната скорост все пак сме завили за завоя. Има обаче случаи, когато грешката със скоростта е доста по-голяма или пък сме навили прекалено много волана и просто е невъзможно да завием колкото искаме. Това състояние се нарича недозавиване. Тук отново най-застрашени са тези с "предното" отново заради лошото тегловно разпределение и заради това, че предните гуми освен със спирането и завиването са натоварени и от двигателния момент. Така при по-висока скорост или голям ъгъл на завиване центробежните сили стават много големи, претоварването на колелата от теглото и действащите на колелата моменти (от спирачките и двигателя) водят до загуба на сцепление и всякакъв вид управление. Ако го допуснете не може много да се направи тъй като всичките ви органи на упраление са отнети с изключение на ръчната спирачка. Първото и най-важно е да върнете волана и газта в търсене на най-малкото сцепление. Ако и тогава не успеете да си върнете контрола може да опитате да натиснете спирачката с цел да намалите скоростта и да намерите сцеплението си. Ако и това не стане ръчната е последната надежда да промените посоката на движение и да си върнете контрола над предните гуми, губейки го на задните. Много внимавайте с тази техника, защото може да доведе до загуба на сцепление и на 4те колела! Широко разпространен мит е, че подаването на газ на автомобилите с предно предаване при загуба на сцепление изтегля предницата от завоя. Да, наистина изтегля предницата от завоя, но в посока към гората, а не накъдето сочи асфалта ;) Когато навлезете в състояние на недозавиване с автомобил с предно предаване не подавайте газ - това само влошава нещата!
Макар и при по-високи граници такова нещо може да настъпи и при автомобили със задно предаване. Слава богу тук имате свобода за действие. Естествено и тук първото, което трябва да направите е да върнете волана и газта. Често натискане на спирачката пренася тегло напред, което ви осигурява сцепление. Ако до тук старанието ви обаче не се възнагради с успех подаване на газ с цел загуба на сцепление на задните колела може да ви върне контрола над предницата и да преминете в контролирано презавиване, което е по-лесно за овладяване (по описаните по-горе начини).
При 4х4 автомобилите, както и горе, овладяването е въпрос на сложна и строго специфична  за всеки автомобил комбинация от техниките за овладяване на автомобили с един задвижващ мост.
Има редки случаи, при които и тук заради натискането на спирачката можете да загубите сцеплението на предницата.
Отново да обобщим -  много висока скорост на влизане в завоя или голям ъгъл на завиване. НЕ навиваме рязко и повече отколкото трябва волана. НЕ подаваме рязко газ в завоя на автомобили с предно предаване.
Най-важното е, независимо с какъв автомобил сте, да не навивате още волана в състояние на недозавиване! Това няма да помогне в ситуацията тъй като така или иначе нямате сцепление. Връщането на волана малко връща сцеплението и тогава можете отново да завиете след като вече скоростта е намаляла.

И едно генерално обобщение, за да не допускаме нито едно от горните - намаляваме преди завоя, навиваме плавно волана колкото трябва, за да постигнем желания ъгъл на завиване, като избягваме корекции с волана по време на завоя и поддържаме постоянна скорост. След като видите изхода на завоя и сте уверени, че имате сцепление може плавно да започнете ускорение изправяйки волана отново плавно.


Надявам се с тези си съвети да съм ви дал полезна информация за това как да направите пътуването си през снежните и студени месеци по-приятно, по-комфортно и самите вие да се чувствате по-уверени и спокойни, че държите нещата под контрол. Най-важна е трезвата преценка на пътните условия и ситуацията на пътя, акуратно приспособяване към тях, правилно тълкуване на поведението на автомобила ви във всяка ситуация и познаване на собствените си възможности и тези на автомобила ви. Надценяването и излишното самочувствие могат само да ви бъдат лош съветник. В тази посока горещо съветвам всеки в един хубав снежен ден да отиде на изолирано място с автомобила си и да се постави насила в описаните горе ситуации като провери опитно и в действителност поведението на автомобила си и собствените си способности, за да е подготвен за бързо и много неочаквано случващите се неща на пътя. Беля на празен паркинг ще ви коства много по-малко отколкото катастрофа или бутнат човек на пътя.

Приятно и безавариино пътуване. И... при пътуване по планините заредете резервоара до горе, носете си топли дрехи и зареден телефон и зарядно, както и вериги и една малка лопатка - ей така за всеки случай. При умно каране може никога да не ви се наложи да ги използвате в неприятна ситуация, но е хубаво да сте подготвени за всичко. По-нататък, ако сте се справили през зимата, ще си говорим за по-динамично и екстремно шофиране.

Friday, September 30, 2011

The Return of the King - BMW F10 M5

Готино заглавие нали? Е... не съм го измислил аз, но се радвам, че ви харесва :) Просто и аз го харесах, докато гледах едно видео със същото име и показващо автомобил, който спокойно може да бъде наречен "крал". Това е BMW M5.

http://www.youtube.com/watch?v=FKhRy4J63aM&list=FLXJ73JBAAJQ0OPFxiV455Ug&index=13

Не отдавна ви разказах за срещата ми с предишното поколение Е60, от която останах меко казано очарован. Същото се отнася и за Е39 (за нея ще разкажа също по-подробно някой път), както и за Е34 и Е28 (уви до тях не съм се докосвал). Та пускането на нова М5ца е доста специално събитие, имайки предвид, че този модел от гамата на M GmbH си е изградил имидж на най-добрата спортна лимузина в света и повярвайте ми - има защо ;) Е ето, че заслужено старото поколение бе пенсионирано по заслуги и с почести и отвори място за чисто новия звяр (не случайно използвам тази дума, ще разберете "защо" по-късно, имайте търпение). 


За мен като цяло новото поколение 5та серия показано на скоро е страхотен автомобил... може би най-добрата 5ца до сега... във всяко отношение... супер красива е, особено с М пакет... интериора е много приятно оформен с много качествени материали и голямо внимание към детайла. Абе харесва ми адски много. В началото на годината имах удоволствието да поработя с 550i xDrive и определено това, което прави тази кола и начина, по който го прави, обещаваше М5 да е впечатляващ. И естествено той е такъв и в това няма съмнение. След може би повече от година спекулации oколо това как ще изглежда, с кой двигател ще е, какви ще са характеристиките и технологиите вложени в колата, на "The M Festival" по време на 24-часовото състезание на Nurburgring бе официално "разкрита" новата кола... и... мамка му дяволски красива е... особено с този син цвят... и бял интериор... уникално. 












Няма да ви занимавам с дизайнерски работи, снимките говорят достатъчно. Стигаме до технологиите... тук изненади нямаше (поне за мен) както се говореше сложиха 4,4-литров Twin Scroll V8 мотор (S63TU), базиран на този в Х5/6 М и чувствително изменен (поне според думите на М), с 560 коня и, забележете, 680NM въртящ момент от 1500об./мин нататък. Определено впечатляващи цифри гарантиращи 4,4 секунден спринт до 100 и също толкова стремглаво препускане нагоре, чак до... сигурно доста над 300. За нито едно от тези неща не мога да говоря, за съжаление, от първа ръка, защото уви не бях поканен на представянето на колата пред пресата в "Ascari Race Resort" в южна Испания (не че съм заслужил ама :) ). Един ден ще я покарам и ще споделя, обещавам ;) . Та до тук каквото съм чел колата е брилянтна, ако се интересувате вече има достатъчно писаници по тази тема в разните големи автомобилни медии, та можете да добиете представа, аз като имам какво да споделя в тази посока ще споделя.







Тук стигаме до определението "звяр", което използвах по-рано... е... то е цитат на определението, което в кратък разговор ни даде Алберт Биерман (начело на инженерния екип в М) за новата кола и то не защото си е тяхна ;). От него разбрахме, че и причините и пречките до сега да не са се предлагали многобутални спирачни апарати в М колите са отстранени и вече все по-често ще се радваме на такива конструкции, като при М5 дори ще има възможност да ги комбинирате с карбон-керамични дискове. Вече и "ние" сме модерни с този писък на модата, не че М колите до сега не бяха едни от най-добрите в класовете си като спиране ;) Чудовищния агрегат под предния капак е куплиран към също така новоразработена 7-степенна предавателна кутия с два съединителя. Окачването отново е активно отново както при М3, като можете да избирате между три различни настройки. Имаме нов диференциал отзад с електронно управление и необходимите за завидни дрифт приключения настройки (както винаги). Всичко това дори е съчетано така, че да се постигат завидно добри стойности на разхода на гориво и вредни емисии. Можете да намерите повече информация за гореспоменатите технологии и М5 като цяло, както и много други в http://www.bmwblog.com, http://www.bimmerpost.com/, както и в официалните сайтове на BMW Group.








 






Та до тук всичко звучи страхотно - колата е невероятно красива както вътре така и отвън, много удобна, комфортна и практична, брутално силна и нереално бърза, с всички характерни черти на М5 и най-модерни технологии на BMW що се отнася до задвижване, поведение на пътя, управление (тези ще ги проверим и опитно скоро) и забавление/комуникации. Очертава се както и до сега този "пакет" отново да поеме лидерството в този, открит от М5, клас. И тук стигаме до една от технологиите, които отново ме накараха да се позамисля накъде отива света. Ще напомня още от сега, че говорим за BMW и то не какво да е, а такова излязло от манифактурата на М GmbH, едно от онези автомобилни "предприятия" правещи едни от най-"одушевените" автомобили в света ( може да звучи малко налудничаво така казано, но ще поясня скоро с тема за онези интимни отнишения с колите, с които завърших в един от предишните "трудове"). Та тази въпросна компания за първи път внедрява в автомобилите си технология наречена "Active Sound Design". Звучи много високотехнологично и готино нали? Е... да... и сигурно е така... ама това, което прави за мен е нещо... на което не съм предполагал, че BMW някога ще посегне - звука на двигателя! Та въпросната система модулира звука от двигателя и изпускателната система достигащ в купето посредством аудио системата, като според BMW го прави по-добър... Как подяволите може да направиш по-добър звука на V8 агрегат по-добър посредством аудио високоговорители?! И то при положение, че дори и съвременните двигатели с принудително пълнене на компанията звучат доста приятно!? Та тук е момента да попитам накъде отива света? BMW, V8 и изкуствен звук в едно изречение!!! Това не е "playstation" колеги! Тук нещата трябва да са истински! Чудя се какво ли става като си отвориш прозорците? Представяте ли си?! Ами те ще започнат да слагат 500 коня 4-цилиндрови "хипер-ултра-мега" двигатели и ще ни пускат звук от болид от F1 :D Това не е сериозно... До там ли стигнахме, че не могат да направят хубав мотор и подходяща изпускателна система звучащи потресаващо както преди? Спомнете и "осмака" в Е39 дори с най-стандартната генерация. Или пък Е60 пак така. А какви неща съм чувал с променени ауспуси... да настръхне човек. И се хвалят с тази технология!? Не казвайте на никого поне и хората да си се кефят на изкуствения звук и да си мислят, че колата им звучи брутално. Никога няма да се зарадвам на звук, който знам, че не идва точно от двигателя и изпускателната система! То е като всичките тия силиконови работи дето ни заливат напоследък - изглежда супер в много от случаите ама  вътрешно в себе си знаеш, че нещо не е като хората. Няма нищо лошо да направят активна изпускателна система с различни режими на работа в зависимост от начина, по който карате и настроението ви (това е правено не малко пъти от много производители) ама да ни пускат запис едва ли не... малко прекалено вече. Тамън започнах да се примирявам с принудителното пълнене в двигателите на М и да убеждавам себе си, че са много много добри, че въпреки всичко са се постарали да запазят духа на Motorsport поделението... а сега и това... Поне например 1 М звучи страхотно... наистина... особено както показаха колата с Akrapovic като "Safety Car" за "Moto GP"... наистина не може да бъде сбъркана и те кара да настръхнеш както старите редови шестаци S50 и S54 от предишните поколения М3. По клиповете М5 отвън звучеше ок, Akrapovic отново се представиха подобаващо, както се видя от разни клипове  сигурен съм, че дори и да не е перфектно са можели да направят нещо механично, вместо да намесват синтезатор. Това е все едно да обработваш електронно гласа на Павароти или да минаваш през фотошоп картини на Пикасо!

Както и да е... това си е мое мнение и не ангажирам никого с него... Колата като "пакет" безспорно е уникална, но при Е60 например имаше недостатъци в интериора, като поведение силовото предаване не бе толкова пригодно за ежедневна употреба и технологиите не бяха на толкова високо ниво, но въпреки, че като цяло колата не е толкова добра, онези хардкор компоненти носещи славата на М си бяха там и крещяха неистово. Аз обаче не съм от потенциалните клиенти на новата М кола, та моето мнение не е от голямо значение. За сметка на тази уж позагърбена маниящина на компанията, от ПР отдела се стараят максимално над рекламата и достъпността на феновете, което им се получава доста добре:

http://www.youtube.com/watch?v=YOO4moRIlGo&list=FLXJ73JBAAJQ0OPFxiV455Ug&index=60

Едно обаче е сигурно - колата много ми харесва и с удоволствие бих я покарал поне да се уверя дали нахвърляните така мисли ще се затвърдят или мнението ми ще се промени и ще си падна по тези нови тенденции... Чакам предложения за "кръгче" в F10 M5 и 1 М.. Някой?

Saturday, September 3, 2011

BMW E36 M3 EVO Race Car By Motorsport Technik - Историята на един шампионски състезателен автомобил

В края на автомобилния сезон през 2008г. Аз и Виктор "gazzzar" решихме, че е крайно време да погледнем на моторния спорт и от другата му страна и да подготвим един истински състезателен автомобил и да приложим и в тази насока знанията и възможностите си, които сме показвали и в цивилните си автомобили. Нарекохме състезателните си виждания Motorsport Technik и под това име започнахме да мислим детайлите по осъществяването на тази ни идея. Състезания, в които ще участваме, възможни автомобили подходящи за целта, бюджет, компоненти, които да използваме, изисквания, на които трябва да отговаря автомобила и т.н. Плановете ни бяга да участване в шампионата по „Time Attack“ и дрифт мероприятията на Drift Клуб България през 2009та и евентуално при добро развитие и достатъчно средства да се развиваме оттам нагоре... Естествено започнахме да мислим от Е30ка с голям мотор, минахме през Z3 Coupe, после се зачудихме и за Subaru и други изявени рали автомобили и т.н. Но след разглеждането на всички вариянти първо отхвърлихме ралиджииките, защото в тази насока нямаме никакви познания, не знаем какво и къде да търсим, а и кой разбира от тези коли. Така решихме, че ще се придържаме към така обичаните от нас BMWта. И тук сведохме избора на няколко модела. Най-добър за целта ни се струваше Z3 М Coupe, но естествено и най-скъп. Спряхме се на англииския пазар за евентуална покупка но дори и там цените на тази кола започват от 9000GBP. Отказахме се от тази идея и започнахме да мислим за Е30 с трансплант на мотор, но по груби сметки се оказа че и тя ще излезе много скъпо тъй като има много за преправяне, за да стане бърза, завиваща и здрава, да спира и т.н. Така след като се оказа че можем да купим M3 Е36 за около 4500 GBP в страхотно състояние на малко километри преценихме, че кола стандартно излязла от M GMBH би била по-добра от правена и преправяна Е30, колкото и да ги обичаме. Баланса, силовото предаване и окачването на Е36 М3 са предвидени и изчислявани за потенциала на двигателя. Силния двигател, баланса на купето, големия диференциал, силната предавателна кутия и окачването са перфектна база за създаване на състезателен автомобил, а както се убедихме и след купуването на колата една М3ката е много по-различна от едно обикновено Е36. Колкото и да не харесвам Е36ците не мога да не призная, че тази кола е уникална във всяко отношение още повече за годините, в които е произвеждана. Но за това по-късно. Както казах, колкото и да не ни се искаше решихме че най-доброто решение ще е Е36 М3 – отличен баланс, много силен мотор, отлично силово предаване и окачване, достъпни части и компоненти за доработване. В началото на февруари започнахме да търсим такива в страната с обратното движение и си харесахме два Evolution-a в ebay.co.uk и започнахме наддаването. След няколко дни търга приключи и ние вече бяхме собственици на червено М3 Evo произведено 1996г. на 65000 мили в страхотно състояние с безупречна история. Цената бе 4500GBP и оставаше само да си осигурим пътуването до Лондон, където ще ни посрещне агента ни там, за да ни заведе на 350км северно да си вземем бижуто. Само 18 часа след като я спечелихме бяхме вече в самолета за Лондон. Всичко стана толкова бързо, че до преди седмица въобще не бяхме предполагали, че ще си купим толкова бързо бегачка, камоли М3, още по-малко Е36. Това обаче беше факт и ние бяхме адски щастливи. Успяхме дори да си намерим някой евтини компоненти по окачването и да поръчаме и тях от там за по-ниска цена. Като пристигнахме на мястото видяхме красавицата със заветното S на трето място в рамата и бяхме още по-очаровани от видяното в нет-а. Състоянието наистина бе безупречно, историята бе впечатляваща, а колата бе на много малко над 100000км. Всичко бе стегнато като ново и не се забелязваха никакви следи от употреба. Салона бе характерния Vader тип от алкантара и плат, страхотно запазен, боята бе Hell Rot също завидно непокътната. Абе това бе нашата кола. Нахранихме за първи път звяра в нашите ръце и потеглихме.




















За съжаление, поради законовите изисквания аз, като ненавършил 25 години нямах право да и се насладя на територията на UK и седна Виктор да я кара до излизането ни от страната. След сериозния удар по дясната врата в търсене на скоростния лост и трудното привикване с обратното движение се оправихме по пътищата до фабриката на Powerflex, за да си поръчаме комплекта тампони необходими ни за бегачката и спокойно отпътувахме. Колата се представяше невероятно добре. Вървеше изродски, харчеше много малко и нито един от неприятните звуци характерни за Е36цовия интериор не бе наличен. На излизане от Великобритания направихме няколко снимки на един паркинг и на ферибота







и се отправихме към Саарбрукен в Германия, при познатите на всички Злати (bravo) и Лазар (lazaroni), за да се похвалим с придобивката и да обсъдим развитието ни в света на автомобилния спорт с тях като специалисти покрай Зеления Ад-Нюрбургринг. След разговори до посред нощ легнахме да поспим и починем за дългия път, който ни очакваше. На сутринта с нови сили потеглихме в посока Австрия и Унгария.






Смятахме да преспим в началото на Унгария, за да сме свежи за прехода през Румъния. Така и стана. Германия и Австрия минахме като на шега въпреки снега, който се опитваше да натрупа, но безупречната поддръжка на пътищата ни осигури безпроблемно пътуване и въпреки това и летните ни гадни гуми преминахме разстоянието в приятната атмосфера (колкото и странно да звучи) на Е36цата. Колата върви страхотно много във всички оборотни режими, от 2000 оборота на всяка скорост ускорението е толкова сериозно дори с багаж в колата, че направо ме беше страх да и подавам. Шумове няма, разхода до момента е около 8 на 100, возията е очудваща за спортен автомобил, а стабилността и поведението на пътя са повече от отлични. И на мен ми е странно да хваля автомобил от семейството Е36, но явно при произведенията на BMW M GMBH нещата са по-различни от другите BMWта. Смело мога да кажа, че този автомобил 100% се припокрива със идеологията на М моделите – едновременно плашещо бърз на пистата и на пътя и същевременно напълно пригоден за всекидневна употреба с нисък разход на гориво и неподозиран комфорт. Така в тази атмосфера продължихме и на сутринта от Австро-Унгарската граница към Румъния и там дойде, може би едно от най-кошмарните пътувания през живота ми. Пътищата там са в отвратително състояние, движението е адски неприятно, джигитите са навсякъде, а сигнализацията е под всякаква критика. На всичкото отгоре в град Арад, на около 200км от Калафат започна да вали такъв сняг, че за около 30тина мин пътя се покри с 15тина см. сняг, никой не чистеше, а колата ни с летни гуми за „мъгла„ с ширина 245 на 6 предавка с 40км/ч си вървеше настрани без никакъв контрол.



Така се озовахме без почти никаква възможност за придвижване в град, в който никой не знае англииски, в търсене на вериги. Справихме се някакси и си купихме едни, които не станаха, купихме втори, които вече свършиха работа и се движехме. Снега се засилваше, още никой не чистеше, а и се стъмни. Очакваха ни 200км в тези условия по път без никаква видимост в планината, непочистен от снега, с две ленти за движение осеян с трапове колкото половин кола. След около 3 часа и половина и изминати 100тина км снежната покривка намаля и свалихме веригите, слава богу не бяхме успяли да разтропаме и разбием колата и продължихме с нормална скорост през пустата скапана държава. Стигнахме в Калафат и зачакахме ферибота, за 10мин на борда, на които, без възможност да слезем от колата, ни взеха два пъти повече от колкото на този от Dover до Франция за 2 ч път и 2 етажа заведения на разположение. Абе балканска работа. Вече бяхме в България, за 24 часа бяхме изминали по-малко от 1000км, бяхме пребити от път, но доволни че сме на наша територия, колата се представяше безупречно и вече можехме да подадем по-сериозно по безлюдните български пътища.
След два дни колата бе закарана в Ловеч и се започна с работата по нея. Премерихме теглото и преди всичко, с обурудването и 80% пълен резервоар и кантара показа 1460кг. Баланса обаче както и очаквахме бе перфектен – 735 кг на предния мост и 725 на задния. Прекалено много за състезателен автомобил, но просто този прекрасен автомобил не знаеше какво го очаква.







В края на деня, след много разглобяване се стигна до 200 извадени излишни килограми и общо тегло от 1260кг. В този вариант малко развалихме баланса, но пък той може да се навакса по-нататък. Започнахме прехвърлянето на волана и след два дни и това беше факт.


Приключихме работа за тази седмица до тук, в края на тази седмица ще започнем с поставянето на Roll Cage по архитектура от OMP,


обзавеждане на интериора със седалка, колани и волан OMP,



очакваме пристигането и на компонентите и по окачването до седмица-две, за да поставим и тях като всичко е готово и да започнем настройването и първите тестове на колата.


Тук вече пълноценен волан и педали отляво:



нова разпънка от OMP ....и прясно боядисана джанта за отзад ;)



....вече чака за вграждане и новата вертикална хидравлична ръчна от K Sport



След като колата бе направена пълноценна "левачка" и се уверихме, че като такава си се кара отляво спокойно (twisted) започнахме преподреждането на електроинсталацията и това вече е факт, като успоредно с това върви и поставянето на предпазната клетка. След много преговори и оферти екипа на GAZ ни предоставиха най-доброто решение като съчетание цена-качество, а и след сериозни препоръки от доста професионалисти в моторния спорт, се спряхме на регулируем GOLD кит с допълнителни монтажни комплекти за регулиране на геометрията на предния мост. Качеството и характеристиките му са на изключително ниво, а екипа с който работим за момента се представя блестящо в намирането на най-доброто решение за нашите нужди. Беше взето предвид точното тегло и разпределението му, вида и размера на гумите, с които ще караме, типа на пистите и други параметри, които оказват влияние върху конструкцията и представянето на окачването. Впечатлени сме от професионализма на екипа на GAZ и се надяваме, че няма да предадат доверието ни. От тогава насам, имаме доста полезни контакти с тях и можем да помогнем с поръчка и доставка на компоненти на фирмата, както направихме това за още няколко човека след нашия проект...

В последната една седмица преди второто състезание от календара в Плевен направихме най-много...
Бе сложена и боядисана клетката,от черни безшевни тръби 48х3мм и 38х3мм,около 60 кила.... излезна с 17-18 кила повече от оригинала... ама съм сигурен, че е и по-здрав :) сложихме таблото и подредихме по него пренаредената електро инсталация и колата отвътре изглеждаше така:


 Приготвихме Powerflex-а и започнахме поставянето му:






Петъчната вечер се оказа много дълга, работата беше повече отколкото очаквахме и до 6ч. сутринта в събота, без прекъсване около 24ч. работа, успяхме да сложим седалката и волана, да вържем коланите и едновременно с това да налепим колата и да я обслужим:






Това бе максимума, на който можехме да подготвим колата за плевенското състезание и въпреки, че още нямахме окачване, спирачките бяха стандартни, съединителя и маховика също, притесняваше ни мокрото време и това че не бяхме спали, и всичко това съчетано с непознаването на колата, която не бяхме имали възможност да покараме яко дори 1км. Взехме по един душ за освежаване и потеглихме към пистата... Проблемите с полицаите не ни обезкуражиха и пристигнахме в Плевен с надеждата поне да се класираме за неделните финали, и да не берем много срам от евентуално слабото ни представяне предвид обстоятелствата. На пистата бе мокро, прехвърчаше сняг, духаше силен студен вятър. Ние пристигнахме с готовия продукт от едномесечната ни работа





И започнахме да се подготвяме за мокро каране с чисто новите ни гуми за мокро Good Year Eagle
F1,които по-късно се оказа, че въпреки страхотните ни впечатления от нормални автомобили, не могат да се сравняват с истински интермедии, каквито нямахме възможност да си купим на този етап, но въпреки това се представиха много добре.



Дойде време и за момента на истината... Да изкараме колата и да видим как ще се представи






След първото излизане на тренировката колата буташе доста предницата и недозавиваше (все пак е Е36), но намалихме налягането на предните гуми и оправихме проблема и се движехме по-уверено, но с доста слаби времена на свободната тренировка... вече бяхме сигурни че ще берем срам...
Дойде време за малко дрифт:

Там като че ли беше малко по-добре, а и посвикнахме с колата.
На квалификацията се класирахме на 7мо и 8мо място, което, слава богу, ни гарантираше каране и в неделя.
Така вече постигнали програмата си максимум ние спокойни се отдадохме на почивка и съм, толкова липсващ през изминалите седмици.
Неделния ден се оказа доста по-добър за нас. Времето бе по-топло, валежи нямаше и асфалта започна да изсъхва... Излязох за дрифт сесия и нещата изглеждаха мнооого по-добре от предишния ден:




Сложихме си рали сликовете, с които разполагахме въпреки сериозните проблеми и голямата борба на гумаджииницата на пистата, при което събрахме сериозно количество публика и там. Колата започна да хваща сцепление, завиваше, спираше и ускоряваше страхотно, пасна ни, посвикнахме и започнахме да даваме сериозно газ. Така започнахме лека полека да отстраняваме опонентите си през финалите и без да можем да осъзнаем все още какво се случва останахме аз и Виктор на финал за 1во и 2ро място... с 1 кола!... която не спря да се движи карана от нас по време на всички финални сесии като само имахме по няколко секунди да се сменим. Не можех да повярвам какво се случва - дебютно състезание, с не напълно подготвен автомобил, който не сме карали до тогава, първо място за отбора ни, двойна победа... Още не мога да осъзная какво стана... Бяхме на пистата с хора, на които винаги сме се възхищавали, гледали сме ги и сме искали да сме там с тях, а в този ден ние бяхме на върха заедно с тях... Усещането е неописуемо...





За Кюстендил трябваше да дойде окачването и да го сложим... Хидравличната ръчна... Още една седалка...

Не мина много време и бяхме пак в Ловеч, да посвършим малко работа... Първо си разгледахме придобивките. Окачването изглеждаше супер качествено и както се убедихме по-късно и пасва супер прецизно навсякъде, т.е. направено е както трябва:



Идва си с диаграми онагледяващи характеристиките му и поръчаните ексцентрични лагери за макферсона за промяна на наклоните:




Имахме и още малко поръчани глезотиики - педали и степенки OMP, разни копченца за таблото и клапан за регулиране на разпределението на спирачното усилие, като заедно с това сложихме и хидравличната ръчна, която толкова ни липсваше:



Хванахме се и да довършим поставянето на Powerflex-а, където не стигна времето да сложим преди Плевен, а със свалянето на моста се постарахме малко да го поизчистим и защитим от корозия:




След като довършихме си прибрахме колата в София да чакаме Кюстендил :twisted:

Бяхме и там... За съжаление неприятен инцидент ни принуди с единодушно решение на всички пилоти да прекратим състезанието по средата на квалификациите и успяхме да караме само свободна тренировка и дрифт в събота до към 18ч. В тренировката бяхме с 1во и 3то време в клас "C"... Не можахме дори да настроим окачването и го карахме на "око" на някакво положение и колата не се държеше по най-блестящия начин... След тренировката направихме някой промени, но не успяхме да видим резултата от тях, защото не карахме повече...

Ето малко снимки от съботната сутрин от състезателния уикенд на прекратения 3ти кръг:















Следваше Националния BMW събор. Победата на състезателна дисциплина на BMW събор е била мечтана и за двама ни от години насам... А ето, че сега успяхме да я постигнем.



















Отбора се представи и на първото в България състезание в една от най-зрелищните автомобилни дисциплини - Gymkhana – скоростно преминаване на познати елементи от популярните майсторски управления на автомобил. На полигона на СДА край Сапарева баня, организираното от Сейфти Драйвинг Академи и Илиев Рали Тим състезание протече в три манша, като класирането се сформира от сборното време от двете най-добри постижения. В конфигурацията на трасето бяха включени пълен кръг в квадрат с различен вход и изход, симетричен и несиметричен слалом, комбинация от сложни завои, перпендикулярен гараж, полицейско обръщане, осмица, кръг с вътрешен диаметър от 15 м, триъгълник и елипса. Аз завърших втори на по-малко от секунда след първия като успях да поставя и рекорд на трасето обаче малко по-слабото време от второто преминаване ме лиши от най-високото място на стълбичката. Поради дефект в скоростната кутия обаче Виктор не успя да се класира на призово място, но въпреки проблема и определено неподходящото за нашата кола трасе той успя да се качи на отличното 5то място. За съжаление проблемите за нас започнаха... Скоростната ни кутия беше зле, а диференциала ни започна да тече :( :( :(
Оказа се че сме счупили вилката на 3та скорост и състоянието на кутията отвътре не е много добро... а и са протекли всички семеринги на диф-а... Кутията бе сменена с по-здравата 5степенна от М3 3.0, а диф-а бе обслужен и сменихме каквото трябва...

На второто за сезона мероприятие в Кюстендил ходих само аз... Карах... Първо време на свободната тренировка... Трето време на квалификацията, като първите 4ма бяхме събрани в 0.20 сек., на елиминациите обаче паднах на полуфинал от победителя с Mitsubishi Lancer Evo... В крайна сметка трето място... До този момента се движихме с равни точки с победителя от това мероприятие с по една победа и едно трето място... Малко объркахме като цяло настройките на колата ( налягането на гумите и настройките на окачването ), но си взех поука и лека полека ще се научим да я настройваме...

След това дойде ред и на Дрифт Дей 2 на Калояново, страхотен кеф си направих там, колата е уникална за това:



Следваше първото ни състезание от шампионата на Калояново... Постарахме се да се подготвим максимално добре, кантари за максимално добро разпределение на теглото в пружините на окачването, за съжаление обаче отново с гуми карани незнайно колко на доста години, но няма как с нашите средства... След победата на BMW събора вече познавах пистата, но този път нещата щяха да са сериозни – карането беше в конфигурация използвана от БФАС в НШТА, което означаваше почти 200км./ч. по правата и интензивно спиране за първия ляв завой... Естествено както и предполагах точно там бе преломния момент... На петъчната свободна тренировка успях да отърва спирането, опитвайки се да спра максимално късно, и излетях със доста сериозна скорост в гумите... Слава богу щетите бяха основно козметични, леко се бе отместил радиатора и подпряното от него виско се беше изкривило... На сутринта рано Явор спаси положението с едно за смяна, Румен Тонков ни снабди с антифриз и колата бе готова отново за яко каране... За съжаление както вече се бяхме убедили и от предишните състезания разбиранията на екипа на GAZ за пистови състезания и нашите писти са доста далеч едно от друго и прекалено твърдите пружини отпред предизвикваха неприятно подскачане на предницата и доста неприятна загуба на сцепление. Забавената доставка на по-меките пружини ни принуди и на този „Дракон“ да се борим с колата. Очевидно обаче това не бе сериозен проблем защото даденото второ време на квалификациите от 0:57.34 бе отлично и ни предстояха финалите в неделя... С три победи и общо време от финала 2:57.69 за 3 обиколки със старт от място успях да стигна до първото място...

След това състезание дойдоха и новите по-меки пружини (от първоначалните 850lbs./in. поръчахме 650lbs./in) , впечатленията бяха, че колата стои доста по-добре, не подскача след неравности, надявахме се да сме оправили проблема... Успяхме да довършим и средната конзола с копчетата по нея и ключ масата...




Предстоеше ни „домашното“ състезание в Плевен... След тежко прибиране от почивка в чужбина, отново без сън пристигнах на пистата рано в събота... Отново карах сам... Пак променливо време, обаче имах късмет, карах на сухо (бях сигурен че като си купим рейсингови мокри гуми няма да падне дъжд повече че да ни трябват). Не успях да се преборя за първо квалификационно време, но имах място на финалите... При подготовката и загряването на гумите за импровизиран групов старт на класиралите се за неделния ден, успях да счупя „люлката“ захващаща диф-а към моста и той увисна (явно сликовете не са шега работа) и слава богу, че за сега само тази част се е предала от силовото предаване в следствие употребата на сликове... Естествено отново с помощта на Виктор и Явор, сутринта в неделя имах нужната част, колата беше разглобена и чакаше, сменихме я и дори успях да се включа в свободната тренировка... И отново сериозно представяне, минах през всичките финали с победа, на финала ни дадоха кариран флаг по-рано и след молба от втория преповторихме с уговорка за 2 от 3 победи, но при същия развой на събитията не се наложи трети старт...

Очакваше ни много мокро състезание в Кюстендил... Пра ни голям дъжд, оказа се че гумите които се надявахме (като истински състезателни мокри гуми) да държат невероятно, са с отвратителни като качества, явно заради сериозната си възраст, и колата направо не се държеше на пътя... Така в борба с машината едвам успях да стигна до 3тото място... Въпреки това обаче все още имах преднина в класирането в шампионата...


Отново дойде време за любимата ни писта в покрайнините на Калояново, отново БФАС конфигурация, този път с правилните пружини, доста по-добри сухи чисти сликове, и доста по-добри мокри... Бяхме отлично подготвени... За съжаление петъчната свободна тренировка бе мокра, не успяхме да настройм колата с новите пружини и да пробваме новите гуми, а не бяхме имали възможност да направим настройка на теглата на койлоувърите преди това... Така че малко ни притесняваше краткото време през съботната свободна тренировка за настройване на колата... Така и стана, криво ляво за краткото време направихме някакви настройки пробвахме гумите и пружините... Но не успяхме да направим това перфектно, имаше леко подскачане на предницата, а и нещо не успявахме да загреем равномерно гумите... Отново проблеми с измервателната техника... Измерено с хронометър време от една от моите квалификации от 0:56.40 не бе хванато, но успях да докарам и официално 0:56.50, което ми гарантираше второ място в квалификацията, Виктор обаче още повече пострада от това, едва по тъмно успя да даде 0:56.89 и с това да се класира 5ти, което го пращаше на следващия ден в борба с опонента ми за титлата с Lancer Evo 5... Въпреки всичките мъки успяхме да докараме някакви още малко по-добри настройки... На следващия ден Виктор отпадна на първия четвърт финал, аз успях да направя две победи и да отида на финал. Вече осигуреното поне 2ро място ми гарантираше шампионската титла, а отпадането на Митсубишито означаваше, че това ще стане и със сериозен актив от точки... Въпреки осигурения подиум обаче аз успях да си извоювам и победата с общо време за трите обиколки със старт от място 2:53.6 и да завърша сезона с още една победа на любимата писта от календара...



В крайна сметка завърших шампионата с 4 победи и 2 3ти места от 6 старта, с 18 точки пред втория в класирането. Виктор само с 3 участия взе почетното 6то място...

Не мога да изразя благодарността си към всеки един, който ни помогна през този толкова труден сезон...
Гордея се, че с Виктор се захванахме с това начинание... Благодаря за помощта на Ана Миленкова... Благодаря на Geri Technik Service и Rumen Tonkov Performance за невероятната подготовка на колата и за това, че и те заедно с всичките ни приятели, бяха неизменно покрай нас на пистата на всяко състезание... Благодаря и на семейството ми, и особено на Баща ми, който се съсипа от сменяне на гуми и други подготовки по състезанията и нито за миг не се оплака... На ОFFRoad BG, за финансовата подкрепа през целия сезон... Не на последно място и на нашия близък приятел Илия Царски, който ни помогна с много технически познания и съвети относно колата, настройки и гуми... Tук да благодаря на приятеля ни Ицо в Лондон за безценната помощ, както и на германските ни агенти Злати и Лазар за гостоприемството и помощта. А пък и всички тези хора издържаха и нервните ми състояния в момент на напрежение в надпреварите...


Този сезон за мен бе една осъществена мечта, която никога не съм очаквал да постигна... Беше невероятно трудно... Надявам се обаче това наше постижение да ни отвори врати за напред, защото развитието ни от тук нататък ще изисква много по-големи финансови възможности от тазгодишните...

Уви, дали заради финансовата криза или поради други причини, въпреки отличните постижения и очевидната възможност да продължим възхода си, в един момент самофинансирането ни започна да издъхва и липсата на други доходи ни принуди да ограничим участията си по мероприятия.


През следващата 2010 година бях официално поканен от BMW Клуб България да участвам във шоу програмата на 9тия национален събор, където освен всичко останало бях подпомогнат с награда от Клуба, като част от програмата му за подпомагане на млади таланти в автомобилния спорт. За мен бе изключително голяма чест да получа приз от тази толкова уважавана от мен институция, за постиженията си в автомобилния спорт през изминалата година. За пореден път бях горд, че вече 10 години съм част от тази гилдия и имам удоволствието да познавам всички тези хора.



 



Скоро след това, поради изтъкнатите по-горе причини се наложи да обявим колата за продажба и известно време след това тя да намери новия си собственик. Надявам се един ден в близкото бъдеще отново да имам шанса да седна зад волана на такава страхотна състезателна кола и да съм пак на пистата борещ се за поредната десета от секундата с опонентите си. До тогава ще се радвам и тук да прекарваме приятно времето си заедно...

С уважение
Александър Цветков
Motorsport Technik