Automobilisti - ///Multitasking... BMW X5 M

Готина англоезична думичка, която си харесахме, защото ни е нова в речника. На български би се превела като „мултифункционален”, но на нас британски казано ни звучи по-„кисело”, имайки предвид, че е възможно не всички да я разбират, а от там да изглеждаме по-умни в очите на читателите. От известно време насам маркетинговите отдели на автомобилните компании започнаха да дават налудничеви предложения на развойните отдели, а те от своя страна да правят странни неща. Дали продиктувано от пазарните изисквания, от стремежа към финансови резултатати, за да бъдат различни по улиците или комбинация от горните – факт е, че се нагледахме на какви ли не „изчадия”. Има ли смисъл от открит лек автомобил с дизелов мотор и 4х4? От повдигнати спортни возила с псевдо пълноприводно задвижване и съмнителна функционалност? Или от произведени от ексклузивни брандове утилитарни машини с икономична насоченост? Сещате се за кои модели говорим, нали? Със сигурност в главите ви изплуват образи на четириколесни, които автоматично ви карат да си зададете въпроса „Добре де, на кого му трябва такова нещо”. Ако трябва да сме честни, ние също си го задаваме доста напоследък, макар да би трябвало да се радваме на всеки нов представител, касаещ сферата на нашата медия.

 

Такъв бе случаят с Х5 М. Като фенове на марката нямаше как да не се зарадваме още когато до нас достигнаха слуховете за евентуална поява на Х5, „пипан” от М GmbH. В последствие този продукт бе факт, а първото ни силно впечатление от него бе 60-секундното време за един тур на импровизираното състезателно трасе до с. Калояново, с което ентусиазиран посетител на поредния BMW събор „нашляпа” нищо неподозиращите собственици на полуподготвени бегачки от другите М семейства. От тази гледна точка нищо не бе в състояние да ни разубеди, че М GmbH могат да превърнат един вече доказано добър вседеход, какъвто бе Х5, в жадно за “multitasking” чудовище, готово да сложи отметка пред всяка една от долните точки:

1. Проходимост

2. Функционалност

3. Скорост, ускорение и динамика

4. Комфорт

5. Разходи

И така, убедени, че ще докажем на себе си и на вас тези си твърдения, се озовахме рано сутринта пред BMW България с треперещи за ключ ръце. Там ни чакаше скучно-сивият Х5, накичен с М лога. Получихме устройството за достъп и усмихнати като кръгли идиоти се настанихме в обикновените спортни седалки. Обикновенни, защото очевидно някой бе спестил няколко хиляди евро за опционалните такива, които освен, че изглеждат по-тарикатски, предлагат повече опора, по-ергономични са, а могат да съдържат и други глезотиики като обдухване, масаж и т.н. Запалихме... забравихме за седалките. Обичаме звука на студен М мотор! За тези от вас с по-развинтено въображение не е трудно да си го представят: V8, богата горивна смес, пърформанс генерация (още една чужда думичка, чувстваме се готини). 

Първите няколко километра пъплим, чакаме една жълта джаджа на оборотомера да се премести към големите цифрички и да започнем да подаваме. Чували сме, че тя си следи там някакви параметри и предпазва мотора от нетърпеливи глупаци като нас докато маслото все още не е загрято добре... не за друго, ами за да не го счупят. Сърбят ни крайниците... В скуката осъзнаваме, че спестилият от седалки е изтънил и от скъпите аудио компоненти. Тъпо... Изключихме радиото. Но пък това ни позволява да си припомним още една готина черта от характера на М моторите: звучат жестоко дори в обороти, близки до тези на загасване. Та... определено звуково нищо не ни липсваше. Да не говорим, че сигурно подобно на актуалното поколение М5, някой, най-вероятно кръстен Ханс, се е погрижил чрез евтините колони да засили тази акустична нирвана. Явно сами са решили, че сам моторът не звучи достатъчно впечатлително. Съгласяваме се... и от М5 не сме впечатлени. И така, връщаме се към целта, доказване на „Мultitasking” способностите на Х5 М. За да изпълним задачата ни трябва подходящ маршрут. Мислихме... много. Бяхме намислили един чудесен, но 20-цоловите колела с цена колкото лека кола втора употреба ни отказаха почти веднага. Тръгваме, пък ще го мислим в движение. Провокирани от много М лепенки (буквално, оказа се, че дори трибагреникът на повечето ///М лога е оцветен с фолио... за по-тънко, пуст даунсайзинг – казахме ли ви, непрекъснато се обогатяваме на тарикатски изрази от Facebook) изходът от София бе ясен – вече си имаме цяла, завършена магистрала... чували сме, че има и такива камиони, неограничени от към скорост – т.е. това бе едно от идеалните места за проверка на един от параметрите в точка 3. Или по-скоро ни се искаше да извършим нещо незаконно... но трафикът не ни позволи. Глупави сме, но не неразумни и ясно знаем кога и какво можем да си позволим на пътя. Апропо едно от нещата, които не разбираме около SUV-манията, е точно самочувствието и увереността, която подобни возила носят със стандартното си оборудване за комплексираните българи. Ние така и не сме успяли да се почувстваме по-бързи и по-уверени в нито един джип отколкото в лека кола... дори и в този. 

Махнахме се от пренаселената магистрала. Избрахме в последния момент път в страни от нея, съставен от красиви завои – идеалната тестова площадка за другите параметри от точка 3. Започнахме да си играем с настройките, които между другото не са малко. Имаме възможност да цъкаме колкото си искаме бутони и да правим комбинации между различни режими на работа на двигателя, кутията, окачването, системата за сигурност и управлението. Когато най-накрая решихме, че нашият режим е всичко на „макс”, колата започна да ни харесва по завоите... почти. Тук е време да кажем, че на този Х5 му личи, че е М. Ускоренията, доускоренията и спиранията са неповторими. Не разбирайте, че джипът би се конкурирал в пряк дуел с кой да е средностатистически суперкар (пак фешън термин нали), но имайки предвид, че тежи повече от два тона, нещата, които съумяваше да прави, бяха доста впечатляващи. В тийзъра ( J ) преди представянето на автомобила се говореше за 5,5 секунди за пробега от място до 100 км/ч. Трябва да ви кажем, че времето ни се струваше по-кратко. Няколко пъти. Всяко едно от тръгванията ви кара да поемете въздух преди да подкарате (макар и със сложна комбинация от действия) лънч-контрола (програма, която изцежда максимума при потегляне) и да издишате за първи път когато видите скоростомера, сочещ 150 км/ч. И да се върнем на опулените ни физиономии при поредноредното ускорение. А... и да споменем още по-изкривените лица, когато тръгнем да спираме екстремно до 0. До тук с борбата с физичните закони. В режим MDM, когато реално всичко е изострено до краен предел, SUV-ът се придвижва в пространството много по-пъргаво от колкото може да се очаква. Всяко едно ускорение и доускорение е моментално, което превръща изпреварванията в телепортиране – в един момент сте зад застигналия автомобил, в следващия пред него. Спиранията преди трудни завои по планинския път, по който поехме, също стряскат. Отново междугалактическо преместване до следващия завой и пак спиране. Нещата се случват толкова бързо... наистина! А дори не се чуват скърцащи по асфалта гуми, борещи се за сцепление, ами точно обратното. Нито веднъж спирачният педал не помръдна назад, нито веднъж предните колела не се изтормозиха за странично сцепление. Това може само да ни накара да си зададем въпроса „Колко още?”. Вариант е и да го проверим, но се притеснявахме от факта, че Нютон е казал, че масата си е маса и ние със страхопочитание подхождахме към тези повече от два тона железа. Работата е там, че xDrive системата за задвижване на четирите колела е доста интелигентна и работи така, сякаш зад волана се е качил човек, който не разбира много от пъргаво управление. Ако се случи така, че задните колела да прескочат границата на сцепление и Х5 да се понесе леко с “вратите”, докато воланът е прав, xDrive решава, че се е случила страшна грешка и започва да предава двигателно усилие към предните колела. Лошото е, че комбинацията между двете реакции (двигателната реакция, провокирана от шофьорските умения и тази на xDrive), може да предизвика голяма беля. Сметнахме, че не желаем да правим каквито и да е поражения по всемогъщия Х5 и укротихме темпото. Решихме, че ще караме за по-нисък разход. Ясно ни бе, че няма да достигнем 8/100 извън града, но бяхме длъжни да пробваме до колко ще можем да спестим. 

Спряхме за кратка почивка и веднага започнахме да бърникаме навсякъде.

 Поразяващите ни ръце докосваха всеки един от видимите елементи по интериора. Кожените кори на вратите, воланът, който сякаш бе облечен в коприна, изстудените от климатичните отвори алуминиеви перца за смяна на предавките, намиращи се пред волана. Всичко от гореописаното ни хареса с малки изключения. Въпросните перца зад волана щракаха някак странно, измислено. Същото се случваше и при завъртане на iDrive- контролера, незнайно защо, при положение, че това не е така при никоя от актуалните коли от гамата, снабдени с такъв. Хвърлихме обаче един поглед и на задните седалки и оборудването около тях. Евтини тънкостенни пластмаси, издаващи неприятни скърцащо-дрънчащо-тропащи звукове, никакъв реглаж на втория ред седалки, както и никакви глезотиики там. Оказва се, че М на X5 е ориентиран предимно за шофьора и пасажера до него.

Погледнат отвън Х5 е добре сложен с отлични пропорции. М-версията пък изглежда още по-добре, излъчваща агресия от всеки ъгъл. Липсата на халогени (малко по-назад се намират двата кулера, през които минава въздухът за охлаждане, натикан от турбокомпресорите), четирите накрайника на последното гърне, 396-милиметровите предни дискове с огромни четирибутални апарати. Тук трябва да вметнем, че Facebook вълната ни е обхванала и споделихме три съвсем нормални снимки – е не съвсем нормални – леко пипнати от модерните апликации на телефоните ни, докато Х-ът позира неглиже. Общият брой “харесвания”, които събраха, е малко над 140. Дали сме изненадани? Ами честно казано не. Очаквахме нещо подобно, все пак и външният вид е част от многофункционалността, нали?

Прибирайки се към вкъщи се сетихме за един забравен от Господ проход, който официално е със статут “Затворен” от повече от 10 години, нищо, че по него се движат автобуси, претъпкани с хора. По-скоро табелката е официалното извинение на управляващите, че вдигат ръце от него и не смятат да го поддържат по никакъв начин. Пътят е заприличал на картофена нива в края на сезона. Това е идеалното място, където вседеходът щеше да покаже оф-роуд качествата си и комфорта си при такъв тип пътувания. Ороненото асфалтово трасе бе проходимо дори за F10 xDrive например, като преди години се набутахме да минем от тук и с доста по-ниски коли на безсрамно нископрофилни гуми.

На Х5 М не му хареса там, май дори повече отколкото не им хареса на нашите коли тогава. А и на нас не ни допадна да сме пасажери в него. Рънфлет гумите предаваха всяко едно камъче през големите джанти и стегнатото окачване. Нервността на колоса си проличава не само там, ами и на по-голямата част от пътната ни мрежа. Е, минахме през прохода, но не ни беше хубаво... определено.

Няма да ви заблуждаваме и, че е страхотен оф-роудър. Да, системата за задвижване е гениална и се бори за намиране и най-малкия процент сцепление... и успява винаги да намери такова когато е възможно. Физически обаче аеродинамичните детайли (най-вече предната броня) и по-малкия просвет заради спортното окачване доста сериозно се пречкат. Излязохме за малко от пътя, да точно за онази снимка в социалната мрежа... ама треперихме, много.

Общо взето крайният резултат е по-малка функционалност извън пътя от стандартен Х5, оборудван с 3-литров дизелов (с една, две или три турбини) двигател и 18/19-цолови джанти с гуми. Да, наистина е впечатляващо как М GmbH са проектирали този SAV да се държи така в завоя, да ускорява след него и да спира преди следващия. Но и това идва със своята цена. Освен „дебелата” цифра, стояща над базовото оборудване, май BMW са пропуснали да сложат в него добрите резултати от “Efficient Dynamics” програмата си. Средният разход на гориво, който занулихме малко по-рано, бе достигнал ококорващите 22 литра за 100 км. Доста скъпо удоволствие се оказва това да се возиш (защото последните 150 км си бяха чисто возене) на Х5 М. Можем само да си представим, ако имахме истински тестови пологон, на който можехме да развиваме и поддържаме максималната скорост, да доускоряваме постоянно и да правим общо взето всичко, което М-буквата ни обещава.

Multitasking? Има такова животно... поне от страна на издевателствата, на които подложихме Х5 М, за да разберем, дали ще изпълни мулти задачите, които му поставихме, предвид, че трябва да прави всичко, бидейки мултифинкционално возило. Е, Х5 М успя да постави отметки на някой от точките в чеклиста (поредната чуждица, за завършек, да не си помислите, че са ни свършили) ни, но погледнато глобално, тази кола не направи нито една от задачите ни толкова добре колкото ни се иска. Ако искате спортна кола с истински динамично поведение за удоволствие от шофирането или придвижване бързо по пътища и писти – купете си истинска М-ка като М3, М5, М6. Ако искате практична семейна кола за дълги комфортни пътувания – 5-ца комби с xDrive и голям дизелов мотор ще ви свърши по-хубава работа. Ако пък ви се налага да излизате извън пътя, дали за семейни разходки или за да посетите стопанисваната от вас кариера/селско стопанство/строеж – то нормално Х5 ще ви предложи повече проходимост. Ако пък искате всичко накуп, то ще трябва да направите споделените от нас по-горе компромиси, които всеки автомобилен фен би трябвало да предполага, че ще бъдат наложени от прекалената разнородност на тасковете (добре де, наистина последно, обещаваме), които бяхме наложили в началото. Тогава Х5 М е логичният избор и М са го направили точно както трябва. Ние вече мислим да се срещнем с Range Rover Sport, Porsche Cayenne Turbo и други „изчадия” бъркащи му в паничката... да видим дали и при другите ще се сблъскаме със същия брой компромиси и дали ще са от същото естество. Дерзайте...