Automobilisti - BMW X5 (F15)

Бяхме поканени в Тирол, Австрия да се запознаем с новото Х5 F15! Жоро отиде... и видя. Накратко загатнато можете да видите преценката му в интересното видео направено от него, а скоро очаквайте и подробните му автомобилистични впечатления!

Automobilisti - Истинското Gran Tourismo - BMW 640d Gran Coupe xDrive

Горещо августовско лято. На всеки му се иска да избяга някъде далеч от града, ако може до морето, да отпочине на хладно, да забрави ежедневието и проблемите си. Едни гледат да се спасят както и където могат, а други, като нас например, са с по-странни възгледи и не държат толкова на мястото, колкото на средството за бягство. Все пак вярваме, че за всеки автомобилен фен почивката започва от момента, в който се качи в перфектния автомобил и потегли към избраната дестинация. 

Нашето средство за спасение този път бе BMW 640d Gran Coupe xDrive. Цялото заглавие е почти толкова дълго, колкото списъкът с екстри, с които бе оборудвано прекрасно изваяното купе. На разположение имахме почти всичко, от което могат да имат нужда шофьорът и спътникът му. Липсваше само телевизионна система, но на кого му е нужна подобна глезотия, при положение, че се е качил в може би един от най-съвършените автомобили на марката. Под капака имахме Twin Power Turbo технология, бутаща принудително въздух в 3-литров, 6-цилиндров дизелов агрегат. Вече може да се досетите, че на разположение ни бяха над 300 к.с. максимална мощност и над 600 Nm максимален въртящ момент. Това са цифри, които ни караха да се надяваме, че ще изкараме добре на борда. Двигателят е куплиран с 8-степенна автоматична скоростна кутия, а усилието, минаващо през нея, достига до четирите колела посредством интелигентната xDrive система. Но стига толкова суха материя. Държим да ви пресъздадем някак най-важното нещо, което носи това Gran Coupe - емоция. Чиста, недподправена, уникално позитивна емоция. Влюбихме се в нея още когато я видяхме в подземния паркинг на приглушена светлина. Силуетът бе великолепен. Фотоклетката на осветлението на паркинга подпали лампите и... сякаш отворихме очи. Продължихме да ходим към нея и welcome светлините ни посрещнаха... буквално. Сякаш се събуди и ни се усмихна с думите “Хайде де, колко време ще ви чакам още?” Мек звук от отварянето и затварянето на вратите. А вътре... вътре ще се опитаме с едно изречение да обясним... как всичко е там, където искаме да бъде, как нищо, ама абсолютно нищо не бихме променили. На шофьорското място сякаш подредбата е по наши изисквания. Електрически комфортни седалки със настройка на каквото се сетите, М-волан с най-меката кожа на света, уникална аудиосистема, супер подробна навигация с 3D изображения на по-ключовите сгради в София, скосено челно стъкло, ниски прозорци на вратите. Списъкът може да продължи още десет реда.

Може би не е редно като двама отдадени BMW-фенове, запленени от визията на 6-та серия Gran Coupe още от самото и създаване, да очакваме да приемете за обективни и точни тези, както и останалите твърдения, на които ще се натъкнете по-нататък. Но доверете ни се. Начинът, по който BMW надариха Gran Turismo (GT) купето си с още две врати, го превърна в един от най-добрите автомобили в тази категория. И преди да сте ни поправили – не, не бъркаме Gran Coupe-то на 6-та серия с дизайнерското и терминологично недоразумение Gran Turismo на 5-та серия. Не, че и самите ние не се запитахме дали не бъркаме нещо, но след кратка проверка през Google, се оказа, че сме прави. Общо взето там прочетохме, че моделът влиза в категория “динамичен и луксозен автомобил, способен да изпълнява високоскоростни пътувания на дълго разстояние едновременно в комфорт и стил”. Не знаем за вас, но ние не се сещаме в 5-та серия Gran Turismo да има нито динамика, нито стил. Та, истинското Gran Turismo в гамата на BMW е 6-та серия, а във вариант Gran Coupe получавате още повече – практичността на 4те врати от 5та серия. И подяволите тази кола е наистина уникално добро GT!

И след като разполагахме с Gran Coupe за цял уикенд, не ни бе трудно да попълним картинката с маршрут за високоскоростно пътуване на дълго разстояние и оставаше само да оправдаем високите си очаквания – а именно нивата на комфорт, динамика, стил и перфекционизъм на детайлите, с които всичко това е събрано в едно цяло. След вдъхновяващата първа среща с колата вечерта бе пред нас, за да навлезем по-дълбоко в същността и, а на следващия ден ни чакаха повече от 600 км. по магистрали, второстепенни пътища, виещи се из речни дефилета и планински проходи, както и по калдаръмени улици и грубо затворени за ремонт отсечки от националната пътна мрежа. Информацията, че няколко прохода между Рила, Родопите и Пирин са чисто нови и очакват само нас и „нашето“ GT, ни накара да се стремим единствено натам в съботния ден, свързвайки на картата София с Велинград, Разлог, Банско, Гоце Делчев и Петрич.

И ако трябва да започнем отзад напред – в нито едно от тези места автомобилът не ни разочарова и с най-дребен пропуск, нито една забележка, нито една нотка съмнение за несъответствие с нашите очаквания.

Движението по магистралата е стегнато и комфортно, тихо и непринудено, скоростта не е фактор, който по какъвто и да е начин да притеснява „голямото купе“. Единствените ни забележки към колата дойдоха точно тук, но не заради начина, по който се движи, ами заради фактът, че си направихме експеримент да се повозим и отзад и забелязахме няколко, пренебрежимо малки забележки, които са по-скоро каприз и стремеж да изглеждаме обективни, а не заслепени BMW фенове. Та, отзад като цяло е малко скучно, би било приятно да има една мултимедиина система за пътниците, на гърба на предните седалки, като липсата на такива развлечения ни доведе и до влеждането и намирането на кусури в разни детайли - има две парчета пластмаса отзад на предните седалки, над които мюнхенските инжинери са можели да се постараят повече. Въздуховодите за климатика пък са разположени ниско в средата между седалките и обдухват единствено капачките на колената ни, което би довело до замръзване на водата в тях или поне до засилване на така или иначе неприятните ни старчески болежки, докато ръката ни откъм прозореца е застрашена от изгаряне, подложена на активно ултравиолетово лъчение от слънцето. Както казахме – просто дребнави капризи, които на фона на всичко останало ние моментално пренебрегнахме... съветваме ви и вие да го направите. 

 

Всички тези факти ни позволиха бързо да изминем „парчето“ от скучната магистрала, докато дойде време да се отклоним в посока Велинград, където от скоро се вие убииствено красиво съчетание от катранено черен асфалт, захарно бяла маркировка и живописно изрязано в скалите речно дефиле. 

Тук усмивките ни ставаха все по-широки и сякаш 6-цата също продължаваше все повече да се усмихва с нас, наслаждавайки се на комбинациите от завои по пътя. Предстояха ни десетки километри удоволствие от шофирането!

 

Тук е моментът да споменем, че както в повечето случаи тръгнахме с лек спор по между си – дали едно GT трябва да е спортно и динамично, или е направено за кротко пътуване с ниски стойности на ускоренията в трите измерения, макар и с висока скорост. Е тези пътища са мястото, където максимално ясно разбрахме това. Макар и, предвид теглото и размерите си, да не е поврътливо като спортна кола, то Gran Coupe изненадва с учудващи стойности на сцеплението и управляемостта. Естествено при по-“ентусиазирано“ подхождане към завоите теглото и физичните закони си казват своето, което в съчетание с ангажираността на предните колела и покрай xDrive задвижването води на моменти до сериозно недозавиване, което обаче все още (благодарим BMW) се предава много информативно до тялото и ръцете ни, благодарение на шасито и на дебелия волан, споменат в началото. Установихме обаче, че всичко е толкова добре направено, че прекалено добре BMW укриват усещането за скоростта, с която сте засилили четиривратото купе по завоите и за малко с горчив опит да установим силата, с която магнетично красивата кола привлича стените и скалите покрай пътя. Увлечени от споменатия по-горе кеф от управлението на машината, за малко да объркаме един бърз завой, в който реализирахме дрифт с четирите колела със завидна скорост и много малко време и опции за корекция. Слава богу, до фатални последици от това не се стигна по една или друга причина. 

Малко „свалени на земята“ продължихме без да смъкнем усмивките от лицата си в очакване на следващите участъци от природно изкуство. Както сме се кротнали, дойде момент да дадем израз на стила. Какъв по-хубав начин за това от небрежна разходка из алеите на изискан и аристократичен голф клуб. Няма по- красноречиво доказателство за изключителната визия и стил на Gran Coupe от респектираните погледи на голф играчите, по принцип сочени за ценители на високия стил на живот. 

След като и ние ахкахме по супер готините вилички наоколо, бе време да продължим в търсене на следващия предизвикателен път, но не и преди да проверим комфорта по автентичните калдаръмени улички на Банско и не хапнем вкусни нашенски гозби в типична възрожденска механа. Естествено, слизайки от автомобила не успявахме да откъснем поглед от возилото като деца, отдалечаващи се от витрина на магазин за играчки. Още един признак, че Gran Coupe е правилният автомобил - нали знаете – ако не се обърнете след автомобила си след като сте го паркирали, значи не сте избрали правилният такъв. 

Така вече заредени бяхме готови за нови подвизи. Те не закъсняха под формата на страничен път, който отново ни грабна с впечатляваща настилка и конфигурация от завои и уникални гледки. Тук отново бе мястото да потвърдим, че tourer-ът, въпреки 1900-те си килограма, дизеловия мотор и автоматичната скоростна кутия, е достатъчно спортен, за да превземе всеки такъв участък от пътя със завидна увереност, стабилна скорост и приятни емоции.

 

С учудване установихме и, че би-турбо агрегатът е светкавично отзивчив в оборотите на максимален въртящ момент, като минимален турбо лаг се усеща единствено и само над 3000 об/мин., което е много изненадващо. На всичкото отгоре, акустичната атмосфера в интериора брилятно се допълва от (най-вероятно) дигитално синтезиран двигателен звук, който е достоен дори за бензинови агрегати и то с повече цилиндри. Хареса ни... BMW, при дизеловите коли може – при Мките – НЕ!

Стигнахме и до последния участък от пътя ни, раздиращ планина – проходът от Гоце Делчев до Петрич. Тук започна да пръска дъжд, но това също не помрачи настроението, а просто ни позволи да използваме мократа настилка като „извинение“, за опитите си да опознаем напълно поведението на системата за задвижване, окачването и управлението. Признаваме, че умният xDrive на моменти се държи странно, стремейки се към максимално сцепление, като понякога в един завой коства няколко преминавания от състояние на недозавиване в презавиване и обратното. С това обаче в един момент се свиква и започваме да „играем от един отбор“. 

 

Разбира се, в нашата любима родина не всички пътища са перфектни и ние естествено се натъкнахме на доста, меко казано, несъвършенства, които обаче окачването в режим Comfort, Comfort + приемаше направо с насмешка, непозволявайки на каквито и да било неприятни усещания да нахлуват в пасажерския отсек. Същото се отнасяше и за калдаръмените улици – нищо повече от подрусване и потупкващ шум от колелата при срещата им с фугите и разминаванията между камъните.

И така километър след километър по магистрали, планински проходи и китни селски улички нищо не бе в състояние да помрачи щастието ни. Или поне така си мислехме, докато не излязохме в средата на ремонтираната отсечка от международен път Е79, където се почувствахме забравени от Бога. Нито една табела, нито едно предупреждение. Навигационната система веднага започна да ни помага с алтернативни маршрути. Накрая все пак решихме, че ще се движим по оф-роуд трасето, следващо успоредно главния път в продължение на десетина километра. Беше ни жал, че трябва да накараме този изящен господин, облечен в шикозен черен костюм, да се бори с прахоляка, паветата и камънаците. Но като типичен джентълмен, той се справи и с тази задача без да се замисли или противи. Както разбрахме от Х5 М скоро, задаването на много задачи на един автомобил води до компромиси с всяка една от тях, затова ако все пак сте решили да имате по едно возило за различните условия, в които ще се ползва, и може да си го позволите – Gran Coupe 640d със сигурност е перфектен вариант за асфалтовите пътувания.


Текст и снимки: Александър Цветков и Георги Стефанов

 

 

 

Automobilisti - ///Multitasking... BMW X5 M

Готина англоезична думичка, която си харесахме, защото ни е нова в речника. На български би се превела като „мултифункционален”, но на нас британски казано ни звучи по-„кисело”, имайки предвид, че е възможно не всички да я разбират, а от там да изглеждаме по-умни в очите на читателите. От известно време насам маркетинговите отдели на автомобилните компании започнаха да дават налудничеви предложения на развойните отдели, а те от своя страна да правят странни неща. Дали продиктувано от пазарните изисквания, от стремежа към финансови резултатати, за да бъдат различни по улиците или комбинация от горните – факт е, че се нагледахме на какви ли не „изчадия”. Има ли смисъл от открит лек автомобил с дизелов мотор и 4х4? От повдигнати спортни возила с псевдо пълноприводно задвижване и съмнителна функционалност? Или от произведени от ексклузивни брандове утилитарни машини с икономична насоченост? Сещате се за кои модели говорим, нали? Със сигурност в главите ви изплуват образи на четириколесни, които автоматично ви карат да си зададете въпроса „Добре де, на кого му трябва такова нещо”. Ако трябва да сме честни, ние също си го задаваме доста напоследък, макар да би трябвало да се радваме на всеки нов представител, касаещ сферата на нашата медия.

 

Такъв бе случаят с Х5 М. Като фенове на марката нямаше как да не се зарадваме още когато до нас достигнаха слуховете за евентуална поява на Х5, „пипан” от М GmbH. В последствие този продукт бе факт, а първото ни силно впечатление от него бе 60-секундното време за един тур на импровизираното състезателно трасе до с. Калояново, с което ентусиазиран посетител на поредния BMW събор „нашляпа” нищо неподозиращите собственици на полуподготвени бегачки от другите М семейства. От тази гледна точка нищо не бе в състояние да ни разубеди, че М GmbH могат да превърнат един вече доказано добър вседеход, какъвто бе Х5, в жадно за “multitasking” чудовище, готово да сложи отметка пред всяка една от долните точки:

1. Проходимост

2. Функционалност

3. Скорост, ускорение и динамика

4. Комфорт

5. Разходи

И така, убедени, че ще докажем на себе си и на вас тези си твърдения, се озовахме рано сутринта пред BMW България с треперещи за ключ ръце. Там ни чакаше скучно-сивият Х5, накичен с М лога. Получихме устройството за достъп и усмихнати като кръгли идиоти се настанихме в обикновените спортни седалки. Обикновенни, защото очевидно някой бе спестил няколко хиляди евро за опционалните такива, които освен, че изглеждат по-тарикатски, предлагат повече опора, по-ергономични са, а могат да съдържат и други глезотиики като обдухване, масаж и т.н. Запалихме... забравихме за седалките. Обичаме звука на студен М мотор! За тези от вас с по-развинтено въображение не е трудно да си го представят: V8, богата горивна смес, пърформанс генерация (още една чужда думичка, чувстваме се готини). 

Първите няколко километра пъплим, чакаме една жълта джаджа на оборотомера да се премести към големите цифрички и да започнем да подаваме. Чували сме, че тя си следи там някакви параметри и предпазва мотора от нетърпеливи глупаци като нас докато маслото все още не е загрято добре... не за друго, ами за да не го счупят. Сърбят ни крайниците... В скуката осъзнаваме, че спестилият от седалки е изтънил и от скъпите аудио компоненти. Тъпо... Изключихме радиото. Но пък това ни позволява да си припомним още една готина черта от характера на М моторите: звучат жестоко дори в обороти, близки до тези на загасване. Та... определено звуково нищо не ни липсваше. Да не говорим, че сигурно подобно на актуалното поколение М5, някой, най-вероятно кръстен Ханс, се е погрижил чрез евтините колони да засили тази акустична нирвана. Явно сами са решили, че сам моторът не звучи достатъчно впечатлително. Съгласяваме се... и от М5 не сме впечатлени. И така, връщаме се към целта, доказване на „Мultitasking” способностите на Х5 М. За да изпълним задачата ни трябва подходящ маршрут. Мислихме... много. Бяхме намислили един чудесен, но 20-цоловите колела с цена колкото лека кола втора употреба ни отказаха почти веднага. Тръгваме, пък ще го мислим в движение. Провокирани от много М лепенки (буквално, оказа се, че дори трибагреникът на повечето ///М лога е оцветен с фолио... за по-тънко, пуст даунсайзинг – казахме ли ви, непрекъснато се обогатяваме на тарикатски изрази от Facebook) изходът от София бе ясен – вече си имаме цяла, завършена магистрала... чували сме, че има и такива камиони, неограничени от към скорост – т.е. това бе едно от идеалните места за проверка на един от параметрите в точка 3. Или по-скоро ни се искаше да извършим нещо незаконно... но трафикът не ни позволи. Глупави сме, но не неразумни и ясно знаем кога и какво можем да си позволим на пътя. Апропо едно от нещата, които не разбираме около SUV-манията, е точно самочувствието и увереността, която подобни возила носят със стандартното си оборудване за комплексираните българи. Ние така и не сме успяли да се почувстваме по-бързи и по-уверени в нито един джип отколкото в лека кола... дори и в този. 

Махнахме се от пренаселената магистрала. Избрахме в последния момент път в страни от нея, съставен от красиви завои – идеалната тестова площадка за другите параметри от точка 3. Започнахме да си играем с настройките, които между другото не са малко. Имаме възможност да цъкаме колкото си искаме бутони и да правим комбинации между различни режими на работа на двигателя, кутията, окачването, системата за сигурност и управлението. Когато най-накрая решихме, че нашият режим е всичко на „макс”, колата започна да ни харесва по завоите... почти. Тук е време да кажем, че на този Х5 му личи, че е М. Ускоренията, доускоренията и спиранията са неповторими. Не разбирайте, че джипът би се конкурирал в пряк дуел с кой да е средностатистически суперкар (пак фешън термин нали), но имайки предвид, че тежи повече от два тона, нещата, които съумяваше да прави, бяха доста впечатляващи. В тийзъра ( J ) преди представянето на автомобила се говореше за 5,5 секунди за пробега от място до 100 км/ч. Трябва да ви кажем, че времето ни се струваше по-кратко. Няколко пъти. Всяко едно от тръгванията ви кара да поемете въздух преди да подкарате (макар и със сложна комбинация от действия) лънч-контрола (програма, която изцежда максимума при потегляне) и да издишате за първи път когато видите скоростомера, сочещ 150 км/ч. И да се върнем на опулените ни физиономии при поредноредното ускорение. А... и да споменем още по-изкривените лица, когато тръгнем да спираме екстремно до 0. До тук с борбата с физичните закони. В режим MDM, когато реално всичко е изострено до краен предел, SUV-ът се придвижва в пространството много по-пъргаво от колкото може да се очаква. Всяко едно ускорение и доускорение е моментално, което превръща изпреварванията в телепортиране – в един момент сте зад застигналия автомобил, в следващия пред него. Спиранията преди трудни завои по планинския път, по който поехме, също стряскат. Отново междугалактическо преместване до следващия завой и пак спиране. Нещата се случват толкова бързо... наистина! А дори не се чуват скърцащи по асфалта гуми, борещи се за сцепление, ами точно обратното. Нито веднъж спирачният педал не помръдна назад, нито веднъж предните колела не се изтормозиха за странично сцепление. Това може само да ни накара да си зададем въпроса „Колко още?”. Вариант е и да го проверим, но се притеснявахме от факта, че Нютон е казал, че масата си е маса и ние със страхопочитание подхождахме към тези повече от два тона железа. Работата е там, че xDrive системата за задвижване на четирите колела е доста интелигентна и работи така, сякаш зад волана се е качил човек, който не разбира много от пъргаво управление. Ако се случи така, че задните колела да прескочат границата на сцепление и Х5 да се понесе леко с “вратите”, докато воланът е прав, xDrive решава, че се е случила страшна грешка и започва да предава двигателно усилие към предните колела. Лошото е, че комбинацията между двете реакции (двигателната реакция, провокирана от шофьорските умения и тази на xDrive), може да предизвика голяма беля. Сметнахме, че не желаем да правим каквито и да е поражения по всемогъщия Х5 и укротихме темпото. Решихме, че ще караме за по-нисък разход. Ясно ни бе, че няма да достигнем 8/100 извън града, но бяхме длъжни да пробваме до колко ще можем да спестим. 

Спряхме за кратка почивка и веднага започнахме да бърникаме навсякъде.

 Поразяващите ни ръце докосваха всеки един от видимите елементи по интериора. Кожените кори на вратите, воланът, който сякаш бе облечен в коприна, изстудените от климатичните отвори алуминиеви перца за смяна на предавките, намиращи се пред волана. Всичко от гореописаното ни хареса с малки изключения. Въпросните перца зад волана щракаха някак странно, измислено. Същото се случваше и при завъртане на iDrive- контролера, незнайно защо, при положение, че това не е така при никоя от актуалните коли от гамата, снабдени с такъв. Хвърлихме обаче един поглед и на задните седалки и оборудването около тях. Евтини тънкостенни пластмаси, издаващи неприятни скърцащо-дрънчащо-тропащи звукове, никакъв реглаж на втория ред седалки, както и никакви глезотиики там. Оказва се, че М на X5 е ориентиран предимно за шофьора и пасажера до него.

Погледнат отвън Х5 е добре сложен с отлични пропорции. М-версията пък изглежда още по-добре, излъчваща агресия от всеки ъгъл. Липсата на халогени (малко по-назад се намират двата кулера, през които минава въздухът за охлаждане, натикан от турбокомпресорите), четирите накрайника на последното гърне, 396-милиметровите предни дискове с огромни четирибутални апарати. Тук трябва да вметнем, че Facebook вълната ни е обхванала и споделихме три съвсем нормални снимки – е не съвсем нормални – леко пипнати от модерните апликации на телефоните ни, докато Х-ът позира неглиже. Общият брой “харесвания”, които събраха, е малко над 140. Дали сме изненадани? Ами честно казано не. Очаквахме нещо подобно, все пак и външният вид е част от многофункционалността, нали?

Прибирайки се към вкъщи се сетихме за един забравен от Господ проход, който официално е със статут “Затворен” от повече от 10 години, нищо, че по него се движат автобуси, претъпкани с хора. По-скоро табелката е официалното извинение на управляващите, че вдигат ръце от него и не смятат да го поддържат по никакъв начин. Пътят е заприличал на картофена нива в края на сезона. Това е идеалното място, където вседеходът щеше да покаже оф-роуд качествата си и комфорта си при такъв тип пътувания. Ороненото асфалтово трасе бе проходимо дори за F10 xDrive например, като преди години се набутахме да минем от тук и с доста по-ниски коли на безсрамно нископрофилни гуми.

На Х5 М не му хареса там, май дори повече отколкото не им хареса на нашите коли тогава. А и на нас не ни допадна да сме пасажери в него. Рънфлет гумите предаваха всяко едно камъче през големите джанти и стегнатото окачване. Нервността на колоса си проличава не само там, ами и на по-голямата част от пътната ни мрежа. Е, минахме през прохода, но не ни беше хубаво... определено.

Няма да ви заблуждаваме и, че е страхотен оф-роудър. Да, системата за задвижване е гениална и се бори за намиране и най-малкия процент сцепление... и успява винаги да намери такова когато е възможно. Физически обаче аеродинамичните детайли (най-вече предната броня) и по-малкия просвет заради спортното окачване доста сериозно се пречкат. Излязохме за малко от пътя, да точно за онази снимка в социалната мрежа... ама треперихме, много.

Общо взето крайният резултат е по-малка функционалност извън пътя от стандартен Х5, оборудван с 3-литров дизелов (с една, две или три турбини) двигател и 18/19-цолови джанти с гуми. Да, наистина е впечатляващо как М GmbH са проектирали този SAV да се държи така в завоя, да ускорява след него и да спира преди следващия. Но и това идва със своята цена. Освен „дебелата” цифра, стояща над базовото оборудване, май BMW са пропуснали да сложат в него добрите резултати от “Efficient Dynamics” програмата си. Средният разход на гориво, който занулихме малко по-рано, бе достигнал ококорващите 22 литра за 100 км. Доста скъпо удоволствие се оказва това да се возиш (защото последните 150 км си бяха чисто возене) на Х5 М. Можем само да си представим, ако имахме истински тестови пологон, на който можехме да развиваме и поддържаме максималната скорост, да доускоряваме постоянно и да правим общо взето всичко, което М-буквата ни обещава.

Multitasking? Има такова животно... поне от страна на издевателствата, на които подложихме Х5 М, за да разберем, дали ще изпълни мулти задачите, които му поставихме, предвид, че трябва да прави всичко, бидейки мултифинкционално возило. Е, Х5 М успя да постави отметки на някой от точките в чеклиста (поредната чуждица, за завършек, да не си помислите, че са ни свършили) ни, но погледнато глобално, тази кола не направи нито една от задачите ни толкова добре колкото ни се иска. Ако искате спортна кола с истински динамично поведение за удоволствие от шофирането или придвижване бързо по пътища и писти – купете си истинска М-ка като М3, М5, М6. Ако искате практична семейна кола за дълги комфортни пътувания – 5-ца комби с xDrive и голям дизелов мотор ще ви свърши по-хубава работа. Ако пък ви се налага да излизате извън пътя, дали за семейни разходки или за да посетите стопанисваната от вас кариера/селско стопанство/строеж – то нормално Х5 ще ви предложи повече проходимост. Ако пък искате всичко накуп, то ще трябва да направите споделените от нас по-горе компромиси, които всеки автомобилен фен би трябвало да предполага, че ще бъдат наложени от прекалената разнородност на тасковете (добре де, наистина последно, обещаваме), които бяхме наложили в началото. Тогава Х5 М е логичният избор и М са го направили точно както трябва. Ние вече мислим да се срещнем с Range Rover Sport, Porsche Cayenne Turbo и други „изчадия” бъркащи му в паничката... да видим дали и при другите ще се сблъскаме със същия брой компромиси и дали ще са от същото естество. Дерзайте...

Всемогъщият... BMW M5 (F10)

С нескрито вълнение очаквах "сблъсъка" си с последното поколение М5 (F10) още от момента, в който бе представена официално на света. Това ми нетърпение се засилваше и от изключително приятната среща с Е60 М5 (http://drivinggods.blogspot.com/2011/09/bmw-e60-m5.html) малко преди това - кола, която ми припомни какво всъщност стои зад най-мощната буква на света - ///М. Въпреки това обаче, както споделих и с Вас (http://drivinggods.blogspot.com/2011/09/return-of-king-f10-m5.html), изливайки мислите си около новата кола, още от самото начало в мен се прокрадваше нотка скептицизъм около това поколение на най-бързия седан в света. Може би дори като цяло тези съмнения се основаваха на несигурността ми в коректността на цялостната посока, в която пое Motorsport подразделението на любимата компания. Вече знаете пределно добре начина, по който приемам автомобилите, нерационалните критерии, по които избирам любимците си и емоциите, които искам да намирам в тях. Точно тези емоции, заложени дълбоко в идеологията на М GmbH винаги са пленявали дълбоко сърцето ми и са ме карали толкова да ценя произведенията на тази манифактура. За съжаление обаче напоследък много от качествата и особеностите, на които се основават тези емоции в М моделите са на път да се променят или дори изчезнат. Така е и с "новороденото" М5 - да, имаме брутално красива кола, с характерните дизайнерски отличителни белези, изключителни нива на качеството на изработката и вниманието към детайлите, и естествено забележително технологично ниво с всичките необходими характеристики на хартия, като на всичкото отгоре цялата ходова част е хваната към купето без нито един тампон, смекчаващ връзката на гумите с волана и седалката ви. И тук стигаме до уловката, в която се крие моето недоверие, че този автомобил би могъл да задоволи фенския ми "нагон" - за първи път в историята на компанията по-малък задвижващ агрегат от този в предишното поколение, наличието на принудително пълнене (макар и изцяло издържано в технологичното съвършенство характерно за BMW) и накрая за капак на всичко активна система за модулиране на звука на двигателя достигащ в купето. Добре - тенденциите са към опазване на околната среда и намаляване на разходите, съгласих се, че по-малкия работен обем е задължителен в случая, съответно нямам нищо против и конфигурацията V8 под предния капак (въпреки невероятния V10 в предишното поколение), но принудителното пълнене и изкуствения звук (защо подяволите се налага това при V8 двигател?!) ми дойдоха в повече...

Нещата не се промениха и при първите срещи с колата от близо - звука не ми харесваше изобщо, не успя да ме впечатли и с динамика или нещо друго. "Просто бърза F10ка" - казвах си аз. Толкова харесвам това поколение 5-та серия, за пръв път да харесвам повече 5-цата от 3-ката в гамата (принципно си падам по по-младежки, компактни и динамични коли), а чисто новата М5-ца не ме завладяваше както другите М автомобили. Четях, слушах, какви ли не неща и мнения около новата кола, но нищо не се променяше - поредната консуматорска кола на пазара, която хората имащи възможност да си позволят ще изкупуват като топъл хляб просто, защото пазара това иска и предлага, без нещо съществено да я различава от останалите. Но нещо отвътре ме човъркаше, не можех да се примиря, че BMW ще направят такава кола и ще сложат М в означението и. Не мислех, че бих си позволили да продадат душата на такава икона като М5, само за да задоволят изискванията и нуждите на по-голяма част от пазарния сегмент. Точно поради тази причина реших, че трябва по-обстойно да се запозная с колата от първа ръка, за да затвърдя или отрека съмненията си относно принадлежността на този автомобил към истинските представители на BMW M!

СРЕЩАТА...

И сега стигаме до същината на нещата... Денят е неделя, часът е около 11 сутринта, а слънцето вече пече безпощадно. Всичко е спокойно и сякаш замряло в стремежа си да избяга от тази августовска жега... но не и това, което ни очаква. Посрещнат съм от бавно отваряща се гаражна врата... отвътре прозира червена светлина... и тишина! Тишина, внезапно прорязана, сякаш от събуждането на чудовище обезпокоено в собственото му леговище, което още преди да успея да зърна вече ме бе усетило... настръхнах!!! Отвътре от тъмнината бааавно започнаха да изплуват две нереално широки гуми, четири ауспуха и два светловодни стопа... сигурен съм, че ако се бях срещал с дявола очите му щяха да изглеждат точно така, а и да звучи по същия начин! Иска ми се да можех по-поетично да пресъздам всичко това за Вас, но уви до тук се простира многообразието от изразни средства в главата ми... а и откровенно казано предполагам, че за всеки било трудно! Всяка една М кола е неописуемо "кисела" след сън, работи "богато", бучи дълбоко и гърлено с леко завишени обороти, но стабилно, изключително стабилно и могъщо... да правилната дума е могъщо... представете си го... всеки поне веднъж чувал някое ///Могъщо създание знае за какво говоря!!! За бога, зад вратата ме чака четириврата лимузина тежаща почти два тона с нормален външен вид, комфорт и оборудване, напълно пригодна за ежедневието и както се разбра по-късно и без нито една забележка в това отношение... а всичко това ме накара да притрепервам в очакване да се срещна с нея! Първото опровержение на излятите по-горе съмнения за наличието на характер в колата - има и то какъв :) Има го и старателно прикритото могъщо излъчване, което трябва да притежава един вълк в овча кожа... ясно осъзнавате, че това далеч не е просто поредната петица. Бавно показващата се от леговището М5-ца сякаш нарочно се показа детайл по детайл на слънцето, за да мога да оценя всеки един пълноценно... сигурен съм и Вие вече сте го направили... мамка му, много е красива!

И така... всичко това се случва благодарение на Владислав Димитров (известен в BMW и Motorsport средите като Sharo), който имах удоволствието след няколко телефонни разговора да ме посрещне по този начин! Вече стояхме удобно настанени в проветряващите се седалки зад 560-коньовия впряг и небрежно се прокрадвахме из спокойния град. Ще Ви спестя приказките за дизайна, качеството на изработката, материалите в интериора и вниманието към детайлите в него, както и за изключително богатото оборудване, в което, повярвайте ми, няма нещо, от което да имате нужда и да не можете да поръчате. Всичко е на мястото си, всичко работи перфектно, всяко копче щрака както трябва и всяка повърхност и детайл Ви карат да се чувствате добре в тази кола. Наистина, не случайно F10 поколението спечели толкова награди и признания - колата наистина е направена така, че й най-претенциозните да се затруднят в намирането на кусури!

 

















ВОЗЕНЕТО...

Както вече споменах, напълно комфортно се возим из софийските улици, замисляйки идеалния начин да опровергаем съмненията ми относно принадлежността на колата в ръцете ни към пълнокръвните представители на М подразделението на мюнхенската компания. И до тук тази ни цел напълно се увенчава с успех - както споменах по-рано, "пеперудите" в стомаха и вълнението са си напълно на място при срещата с тази кола, а това означава, че дори и преди да сме я изкарали от гаража, тя вече бе специална. Превземайки градските улици пък няма как да разберете, какво всъщност се крие в черупката, която Ви е обвила - имате една супер комфортна кола, в която се чувствате у дома си, около Вас са всички глезотиики, от които се нуждаете, а комфортните режими на управлението, окачването, предавателната кутия и двигателя правят всичко възможно да не почувствате нищо от недостатъците на обграждащата ви среда. 

Шофьорската позиция е перфектна - седите ниско, седалката е изключително удобна и с перфектна опора за всяка една част от тялото, предлага абсолютно всички необходими настройки, за да достигнете нужното за комфортно пътуване и правилен контрол над волана положение, педалите са точно където трябва и където винаги са били в BMW, воланът е дебел и удобен, перата за предавките са разположени на правилното място и са оформени както трябва. Имате видимост навсякъде и всичко е лесно четимо и в обсега на зрението Ви. Звярът е кротък и подчинен, управлението е леко и неангажиращо, а окачването е точно такова каквото трябва да бъде за мен - не твърдо, но достатъчно стегнато за да не предизвиква морска болест. Единствено липсата на конвенционалните тампони в окачването води до странно усещане, да - странно, не неприятно, поне не за мен. Ситните неравности и дефекти в настилката предизвикват звук различен от този, с който сме свикнали и водят до предаване на много лека вибрация, която Ви напомня, че това не е точно лимузина и далеч, не трябва да я приемате като такава ;) На мен така ми харесва, обичам да съм колкото се може по-свързан с пътя и гумите, дори когато става въпрос за комфортен автомобил. Както споменах малко по-рано, тук говорим за многолик характер, който, както ще разберете малко по-късно, е съвсем възможно да съществува помещавайки в себе си коренно противоположни черти. До момента единственото, което ни подсказва за "тъмната" страна на този звяр е факта, че всяко по-нервно и убедително натискане на педала на газта по излъсканите столични улици води до... нищо!!! Да, нищо, или по-точно само до неистовото мигане на една жълта лампа измежду уредите на таблото... свидетелстваща за тотална липса на каквото и да е сцепление, способно да приведе въртящия момент на колелата в праволинейно движение! Наистина не съм предполагал колко може да е трудно (в добрия смисъл на думата) едно съвсем нормално наглед изпреварване на относително бавно движещ се автомобил. И то след като сте с нагласата, че сте се качили в много бърза кола! В нормалните автомобили е много просто - предавка или две надолу и крака в пода, лесно нали?! Е тук не става така - смисъл от връщането на предавка няма, а крака трябва много плавно и внимателно да изминава пътя си надолу към крайно натиснато положение... защото в противен случай дори 295-милиметровите задни гуми, умния диференциал и системите за контрол на стабилността и сцеплението са безсилни срещу почти 700-те нютон метра въртящ момент и ускорение просто няма, или то поне е далеч от това гарантирано от потенциала на тази кола! Та... просто си се возите спокойно и внимавате в картинката :) Както казах - всичко останало е комфортно, спокойно, без никакви драми или достойни за трилър сцени, и не ангажира съзнанието Ви с абсолютно нищо - намирате се в среда на блаженно спокойствие. Возим се кротко и спокойно, перфектно откъснати от заобикалящия ни свят, водейки приятен автомобилен разговор на фона на приятна музика от първокласната озвучителна система и в атмосфера с идеално поддържани от климатичната инсталация параметри. Знаете ли, сега започвам да осъзнавам, че може би заради тази черта от характера на този автомобил имах съмнения за неговата пълноценна М жилка... просто като говорим за бързи коли съм свикнал да са по-ясно изразени грубоватите маниери, пръщящата отвсякъде мощ и агресия. Но това далеч не са качества, които трябва да получавате в едно М5, това далеч не е част от идеологията на вълка в овча кожа и като изключим Е60 М5, която бе прекалено недодялана и агресивна за ежедневието, никоя друга М5 не е била такава. Колко грешна представа могат да създадат погрешните очаквания. От тук нататък започнах много да променям досегашните си мисли и "чувства".

ГОЛЯМОТО "ПОДАВАНЕ"...

Така сякаш неусетно градската среда започна да уредява и табелите сочещи посоката към нашата дестинация придобиха зелен цвят - да... магистрала!!! Звярът вече се е поразсънил след кротката разходка из града и сега е време да се обърнем към неговите "скрити заложби". За тази цел конструкторите са ни оставили възможност да избираме измежду различни режими на работа на двигателя, предавателната кутия, окачването и управлението като спрямо тях се нагажда и активния диференциал, а черешката на тортата добавят различните степени на намеса на системите за стабилност. Всяка една от тези позиции за настройка има по три режима. Все още звучи сложно нали?! Всъщност няма нищо сложно - просто имате възможност в зависимост от настроението си да настроите и своя автомобил, за да сте в пълен синхрон и пътуването и шофирането да се превърнат по-лесно в пословичното за BMW удоволствие от шофирането. За да изпитаме двете крайности и истинската "пълна промяна" в характера избираме най-агресивните настройки, като за сега оставяме системите за сигурност да бдят над нас. Воланът става тежък, окачването безкомпромисно твърдо, смяната на предавките е мигновена, а мотора сякаш яростно ви захапва при всяко дръзване да си поиграете с десния педал...

ТУРБО ДУПКАТА...

Е... след кратко замисляне :( Да, колкото и да не ми се иска да е така турбо дупка има! По-осезаема в ниските и слабо забележима във високите, но я има. Хубавото в случая е, че тя пък се компенсира от голямата мощ, която е на Ваше разположение още почти от празен ход... та, не е чак такава болка за умиране... но определено не е нещо, което очаквате от М кола! Или поне аз не очаквам... и не ми харесва. Ако си се движите поддържайки определена скорост и "смачкате" газта всичко Ви се струва наред, но ако сте на висока предавка и върнете за кратко педала и след това отново го върнете в положение "ON" забелязвате неприятно изчакване, което трае може би повече от секунда. Това до някъде се променя в режимите на работа над 3-4000 об./мин., но все още се усеща инертността на турбо компресорите, което не е много приятно, когато карате по-здраво на пътя или на писта и очаквате всичко да се случва мигновено с остри като бръснач реакции от задвижващия агрегат на Вашите команди с педала на газта. Както казах, резервите от мощност и въртящ момент дори и в "атмосферен" режим помагат в борбата с това, но преходите между режимите с различно налягане от турботата са малко коварни и изискват привикване, за да не оставате изненадани от непълната предвидимост на агрегата. 

ЗВУКЪТ...

И... сега ще засегна и звука... той в тази кола не е нещо, което да Ви кара да чувствате, че сте възседнали разярено чудовище... а трябва да е поне толкова добър, колкото е добра колата... а тя е дяволски добра!!! Въпреки това обаче от BMW са си позволили да се отнесат сравнително пренебрежително към този елемент от цялостното усещане, което носи колата... поне според мен е така. Да - както казах в началото - големия работен обем и настройките на мотора и изпускателната генерация дават страхотен тътен при студен старт, в ниските оборотни режими двигателя си работи като истински осмак - дълбоко и гърлено... но когато започнете да давате газ здраво, основното, което чувате е виенето и свистенето на турбините, придружено с бръмчене, което никак не прилича на разярен осмак или поне не от онези, които те карат да настръхнеш. Единственото, което ни остава е манияшкото припукване между скоростите и гъргоренето като отпуснете газта. Автоматичното подаване на междинна газ при връщане на предавки с DKG-то обаче пък е доста готино изживяване и също е съпроводено от подобаващ саундтрак :) Дочух, че концерта изпълняван от TwinPower турбо агрегата заслужава повече аплодисменти в акомпанимент на словенските музиканти от Akrapovic, и сигурно наистина става уникално, но кому е нужно това?! Колко собственици на Е63 AMG сте чули да си сменят генерацията? Или въобще замисляли ли сте се някой AMG мотор в последните години да има нужда от това? Не бих ги предпочел пред новата M5ца, но до сега никога не съм намирал преимущество дори в един детайл от колите на конкуренцията... а сега се замислям в тази насока, макар и за дребни наглед детайли, които обаче винаги са карали BMW да изпъкват сред останалите! Добре... споделих мъките си, продължаваме с...

ПЪЛНА ГАЗ...

Излизайки на почти празната чисто нова магистрала, сякаш не само звяра под металната обвивка се събуди, а и дяволите в нас ни сръчкаха да видим какво се случва, като най-накрая врътнем "райбера" и фиксираме педала вдясно в крайното му натиснато положение. Ами... освен, че вече нещата се случват... се случват и много бързо! Отново имаме присветване на онази жълта лампичка, макар и за кратко... но при 100 км./ч!!! (на някой участъци се случваше и при по-висока скорост!!!) а асфалта вече не е онзи излъскания в града! Иначе нищо друго не свидетелства за някакво брутално "засилване"... докато погледа не се спре на скоростомера. Сега разбирам защо са се спряли на решението да направят цифровите означения на деленията в него през 30км./ч. - просто защото по-малките отрязъци двутонния звяр ги "прескача" прекалено бързо, за да им обърнете внимание... и въобще не се шегувам! Дори си мисля, че съвсем уместно би било да ги направят през 50!!! Нали ме разбирате - 0-50-100-150-200-250-300-350... защото 560-те конски сили на М5цата я носят през тези цифри за времето, за което аз ги пиша тук една след друга! А вътре нищо не се усеща - няма някакво фрапиращо притискане в седалката, няма шум, няма драма - докато ви се стори, че вече карате бързо ще сте на 200+ а усещането вътре далеч не е за такава скорост, нито реално осъзнавате времето, за което сте стигнали до там, нито тласъка, който прави това възможно. Наистина не знам как е постигнато това! Не са някакви впечатляващи стойностите на ускоренията на този автомобил (докато не се замислите, че все пак е лимузина тежаща почти два тона), но са достойни дори за много добри спортни, а дори и супер коли, а усещането е за страхотна лекота и увереност в целия процес на осъществяването на тези цифри - съвсем непринудено още с първия опит, успяхме да постигнем около 4,4 сек до 100км./ч. (точно колкото е предвидил и производителя между другото), още 10 ни трябваха до 200, а за общо около 30 секунди вече бяхме на 270км./ч. и много бързо започна да ни застига края на летището, което използвахме за тази цел с оглед на безопасността. Сигурен съм, че с малко посвикване и по-добри условия можем да изтискаме още някоя десета, но си мисля, че и такива стойностите са впечатляващи за двутонен колос, способен да превозва 4 (дори 5) човека в пълен комфорт и спокойствие, с все прилежащия им багаж (да, багажника наистина е огромен и най-накрая ще успеете да угодите и на себе си и на жена си тръгвайки нанякъде). 

Та да се върнем на магистралата - колкото неусетно се движите през деленията на скоростомера, толкова уверено се чувствате и из завоите, независимо от техния радиус. Наистина - докато "завивате" поредното криво парче асфалт с чувството, че се движите със скорост от около 140-150км./ч. то всъщност скоростта съвсем спокойно се колебае около 200, а когато вече Ви се струва, че сте се позасилили, то задължително погледнете таблото, защото явно сте изключили Head-Up дисплея и няма какво друго да Ви подскаже, че наближавате скоростта, около която повечето по-бързички европейски коли са лимитирани (250км./ч.). Тези ограничения в случая обаче не тегнат над нас заради добавената "чавка" в празното квадратче срещу "M Driver's Package" в листа с оборудването на конкретния екземпляр... и чух, че със същата лекота гонела деленията в последния 30-километров отрязък от скоростомера! И така, много още за движението по магистралата не може да се каже - можете да пътувате супер комфортно с всякаква скорост, а ако искате да "цепите" по някой немски "autobahn" с 200+++ можете да го направите със страхотна лекота и увереност, взимайки завоите съвсем спокойно с висока скорост. 

До тук средният разход за около 50-тина километра изминати нормално по магистрала с 1-2 доста скоростни отсечки бе около 10,5 л./100км. и ясно показва напредъка спрямо предишното поколение Е60 М5 и по отношение на ефективността. 


ЗДРАВОТО КАРАНЕ...


Върнахме "нещата" в комфортен режим, слязохме от магистралата, а усмивката на лицата ни все още грееше, докато си говорехме, недоумявайки начина по-който колата се преместваше (съвсем буквално) на висока скорост при всяко подаване на газ, независимо дали става въпрос за доускорение от 80 или от 180 км./ч.! Всъщност точно това прави тази кола толкова впечатляваща, защото въпросните доускорения се случват с въпросната лекота, за която писах по-горе, но без драматизма, присъщ да кажем за някоя супер кола с подобни цифри в каталога си - кола с многолик характер, вълк в овча кожа - нали се разбрахме ;) По нормалните пътища изпреварванията ставаха с лекота подобна на телепортиране - доускорението от 80 до 120 км./ч. се случва за около 2,5 секунди... да за ДВЕ и ПОЛОВИНА секунди на трета предавка!!!

Сега обаче сме на път към местенцето, което сме си подбрали, за да видим колко са остри зъбите на звяра там където царуват вълците във вълча кожа, там където ниското тегло, ловкостта и подвижността надвиват огромната маса и бруталната сила - планинските ловни полета!

Отново започваме да цъкаме по бутоните, разположени около скоростния лост и контролиращи настроенията на нашата "играчка", като пак избираме режими "бойна готовност", но оставяме отбранителните системи активирани, докато огледаме бойното поле. 

Подбрахме си едно пътче с перфектна настилка водещо високо в планината и откриващо пред нас уникална върволица от завои и спиращи дъха гледки. Интересното е, че до този момент си мислех, че усещането за лекота в тази кола се дължи на огромния запас от мощност, който без затруднения успява да засилва голямата маса, но тук, по тесния път осеян със завои се убедих, че не само това е причината. Дали заради по-директно и твърдо окаченото купе, дали заради фината настройка на окачването и ходовата част, заради управлението и спирачките или заради всичко това накуп, ако не знаех колко тежи реално тази кола бих предположил, че е "по-слабичка" с поне 200-300 килограма. Наистина - очаквате два тона кола да се клати, да се замята необратимо и непредвидимо, да се бори за всяка капчица сцепление под действието на центробежните сили, но не е така. Дори резки смени на посоката не я дебалансират толкова, накланянето и преноса на тегло са сведени до минимум, а управлението приятно ясно Ви дава сигнал за всичко, което се случва под Вас. Никога не съм бил фен на такива големи и тежки коли, що се отнася до здраво каране и точно това може би са причините - до сега никоя на успяваше да се държи и усеща така. И въпреки, че търсенето на повече драматизъм и изживявания от моя страна, когато съм на пътя или пистата, просто за да карам е отвело пристрастията ми към съвсем друг тип коли "за даване на газ", не мога да отрека, че определено съм впечатлен! Вълк в овча кожа - нали си спомняте ;) Всъщност, като че ли, по-скоро си го напомням за себе си, да не забравя всъщност истинския смисъл на тези думи, истинската причина да съществуват такива коли. Аз по-скоро съм привърженик на принципа, че всяко нещо трябва да се използва там, където е приложението му и че всичко с многофункционално приложение страда от някакви компромиси. Тук обаче случая не е точно такъв, защото компромисите се пренебрежими предвид нуждите на повечето хора- М5-цата прави нещата почти както много по-леки и подвижни коли, но без усещането, че се намирате на ръба, без драмата. Точно както и по-магистралата се чувствате по-откъснати от това, което се случва. Тоест - имате напълно многолик автомобил, който както може да е комфортен и спокоен без да Ви липсва нищо за едно приятно дълго пътуване, така може и да е безкомпромисно бърз и да доставя удоволствие от самото шофиране. Да - има по-бързи коли по пътищата и пистите, да - има по-комфортни коли по магистралите за дългите преходи, но начина, по който тук тези неща са комбинирани е впечатляващ.

И така, след това кратко лирическо отклонение, приличащо на заключение, се връщаме към здравото каране по онова пътче в планината.

След задължителното привикване с колата и опознаване на пътя започва лека полека по-сериозно доближаване до реалните и способности и проникване до дълбините на характера и. Уви и тук намирането на достатъчно сцепление, необходимо за пълноценно осъзнаване на потенциала на машината бе трудна задача и DSC-то се бореше здраво "осакатявайки" всеки опит на диференциала и гумите да свалят поне малко от силата на пътя. Преминавайки в MDM режим (рестриктирана намеса на системите за сигурност) малкото сцепление обаче ни помогна да видим останалата част от поведението на автомобила, без да се налага, да го поставяме в критични ситуации при прекалено високи скорости. Така например много приятно изненадан останах при преходите от един завой в друг, колко плавно и ясно се извършва преноса на маса от едната страна на другата, колко добре се предава това във волана и как всяко едно отклонение от зададената посока на дадено колело е телепатично предадено до Вас. Така в крайна сметка имате едно двутонно продължение на сетивата Ви, което противно на всички закони на физиката се мята насам натам, ускорява, спира и завива без да се затруднява особено, а когато увереността Ви дойде в повече и нещата отиват към не толкова приятен развой - ясно и спокойно Ви казва да спрете... иначе ще свършите в някой крайпътен обект. Сигурен съм обаче, че прекалената увереност, която тази кола дава би била коварна за доста хора, които не успеят правилно да прочетат сигналите и. Така че, както казах по-рано - внимавайте в картинката - това все пак е вълк, колкото и привидно красивата и миловидна "овча опаковка" да Ви залъгва и да крие това! Когато опознаете достатъчно тази своя придобивка вече спокойно можете да се поотпуснете и четейки сигналите, които тя Ви дава да овладеете контрола и до изключително високи нива, карайки това тежко и голямо чудовище да "играе по свирката Ви" като дресирано цирково животно.

И така, вече като същинско заключение ще изведа фактите, а вие сами можете да стигнете до извода за истинските качества на тази кола - взимате една изключително добра база, една от най-добрите правени някога от BMW - F10 5-series. Преработвате цялата концепция на окачването и ходовата част. Слагате брутално силен и високотехнологичен задвижващ агрегат съчетан с последно поколение роботизирана предавателна кутия и предаващи въртящ момент към електронно контролируем векторен диференциал с ограничено приплъзване. Цялото това нещо го опаковате достатъчно загадъчно и стилно, добавяте изключително внимание към детайлите, качествена изработка и богато високотехнологично оборудване, щипка емоции и усещания каращи Ви да се чувствате специални... и получавате една от най-добрите коли на планетата! Е... накрая ако сте фанатик като мен давате още някой лев за изпускателна генерация, изтръгвате "Active Sound Design" системата и всичко си идва на мястото :)))

Всички колебания изтръгнати - М5 F10 е истинска ///М кола, истински вълк в овча кожа - по-всемогъщ и всеобхватен от всякога, по-способен и бърз от всякога! Точно такава каквато трябва да е М5. Аз оставам фен на нефилтрираните истински спортни автомобили, даващи тези усещания и емоции, тази драма, за които говорих по-рано, но когато трябва да съчетаем това в едно с комфорт и пригодност за ежедневна употреба то избора би бил само един - F10 M5. Всъщност първата М5ца, която наистина искам за себе си... или пък не?! Ще видим М6 Coupe и Cabrio и М6 Gran Coupe ;)


Този материал достига до Вас благодарение на Владислав Димитров - Sharo. Още един път специални благодарности!

Говорим за внимание към детайлите и качество на изработка:

"Кокпита":

 

Отново говорим за детайлите...

Говорихме и за оборудването и глезотиите:

И отново стигаме до детайлите, те правят разликата: