Showing posts with label Теми.... Show all posts
Showing posts with label Теми.... Show all posts

Friday, February 17, 2012

Коли, хубави коли, специални коли, супер коли.....

Ето, че след дълго отсъствие (за което моля да бъда извинен) намерих време и вдъхновение да драсна обещаните няколко (стотин :D) реда за интимните отношения... не, не с жените... с колите :)


Това вдъхновение дойде покрай многобройните различни мнения, факти и новини, които достигат до мен в последно време от различни личностни и форумни/интернет сблъсъци с реалността на автомобилния свят. Някой от тези неща ме радват, други - не. Някой одобрявам, с други просто се налага да се примирявам. Слава богу обаче съм роден и живея във времена на свобода на избора и на богато изобилие от продукти за придвижване и удоволствие (пак да отбележа, че под второто не визирам плътските наслади с изкусителните представителки на нежния пол, нито пък разните алкохолно-меланхолични забавления) и в следващите сърцераздирателни изблици на емоционалност ще ви запозная точно с моите личностно-вкусови пристрастия. Естествено обаче, искам да разсея всички съмнения, че ще се наложи да четете някакви безсмислени и напълно необективни твърдения и размисли в тази посока, защото надявам се съм успял да ви убедя, че съм "в час"... но пък всъщност няма никакво значение - това е моето мнение, субективната част на моите възприятия за това какво е важно за един "истински" автомобил, кое го прави нещо повече от другите и какво не можете да видите в цифрите на последните страници в каталозите. Дали ще съвпаднат мненията ни, просто ще имате предвид написаното като една различна гледна точка или пък напълно ще ви накарам да погледнете от другата-емоционалната страна на нещата си зависи от вас. Ясно е, че, особено у нас, са много всезнайковците дето разбират от всичко повече от всички, но практиката показва, че това не е точно така и са малко хората с познания и опит, за да виждат по-ясно и повече неща. Ето как аз чета между редовете на моторизацията.

В днешно време е много по-трудно за един автомобил да изпъкне, следователно е и по-трудно вие да забележите разликите, освен ако не сте толкова наблюдателни колкото съм аз... а аз имам много набито око и изкривената ми в тази насока глава, базирайки се на всичко видяно и прочетено през годините, има навика да анализира из основи всяка (е, почти всяка) кола и детайл от нея. Едно време беше лесно за истинските коли да изпъкнат - имаше коли създадени с цел, с емоция, с идеи и инженерна мисъл. Така едни ставаха много по-добри от други и това се забелязваше, тепърва се откриваха нови технологии, материали, глезотии. Днес топлата вода е на наше разположение и всички я ползват (е, почти всички за съжаление), има много коли направени качествено, с всичкото ви необходимо оборудване и даващи същите цифрови стойности на сравняваните по тестовете параметри като другите. Едно време имаше значение надеждността, но днес това не е чак толкова на дневен ред - всички имат гаранция, скапано следпроизводствено обслужване и почти пълно се самоунищожават след 10 години :D. E... ще попитате къде тогава е разликата и не са ли в този случай надценени много от скъпите коли на пазара? И тук ще ви изям с парцалите :)... защото тук започва същественото ;) Тук свършват колите за придвижване - ако ги търсите за това, или до тук се простират разбиранията ви за целта на автомобилите... та ако е така следващите неща ще ви се сторят чиста лудост, защото ще говорим, за влюбване, за емоции, за тръпка, за побъркващо внимание към детайли, които сигурно дори никога не сте забелязвали. Останалите ще ме разберат... ще разберат и какво за мен е ценно в една кола, какво я прави по-добра от другите в днешната сериозна конкуренция и най-вече кои коли за мен са специални и супер коли. Стига толкова с празните приказки...

В основата на определянето на това, какво в една кола е добро и какво - не, стоят както обективни цифрово измерими параметри, така и субективните преценки за качество на материалите, ергономията и емоционалния заряд. За мен, особено когато става въпрос за движение по пътищтата, последните субективни фактори са по-важни. Това е така поради простата причина, че на улицата/пътя дали една кола ускорява с 1 десета от секундата по-бързо от друга, прави обиколка на дадена писта със секунда по-бързо, има с четвърт литър по-малък разход или с 20 литра по-голям багажник нямат никакво значение... и искам да наблегна на това - никакво значение!!! Защото пътя не е писта и по-добре 10 минути по-късно, вместо 20-30 години по-рано, защото четвърт литър няма да ви разори, защото тези 20 литра под задния капак няма да ви помогнат да поберете багажа си ако жена ви/гаджето е решила да помъкне всичките си 50 чифта обувки за почивката в Италия. Има значение обаче дали всеки път като седнете в колата си ще псувате инженерите, защото ви тресе статично електричество от гадната тапицерия, или се чудите как са могли да сложат някое копче така, че да ви трябва упътването за употреба да го намерите, или ви трябва нов чифт очи след няколко часа път през нощта, или нови стави по тялото, или... и мога да продължавам така вечно. Защото има много лоши коли, защото има и по-добри от тях, но наистина добрите коли се различават... И за това си заслужава да платите повече. Още повече си заслужава да платите, за всеки път когато освен тази разлика, получите и огромна усмивка на лицето отваряйки гаража, която става още по-голяма като седнете вътре и запалите двигателя, и накрая се превръща в неистова радост с всеки изминат километър. Тогава ще ви се случи да изберете по-дългия път докато се прибирате от работа и ще забравите за всичко друго... или ще ви хрумне, ей така спонтанно да излезете да покарате... или ще изберете да отидете за уикенда да се разтоварите до възможно най-отдалечената дестинация. И все такива неща... Е не е ли като влюбване?! Не е ли като с жените?! За мен е важно не само как ще стигна до мястото, към което съм тръгнал, но и как ще го направя... за мен е важно не само да съм бърз, но и това да ми доставя удоволствие... за мен е важно не само да ми е удобно, но и да се чувствам добре емоционално. И тук "надценените" коли идват на мястото си, за хора като мен, които знаят какво искат, как и къде да го получат.

Започвам от нормалните, ежедневни коли. Тук още като прохождащ във форумните среди съм наблюдавал (а и настървено участвал) в спорове с хора, твърдящи, че безброй много автомобилни компании предлагат също толкова добър продукт, но на много по-ниска цена от тези на BMW например. Слушал съм как Golf-ове са по-бързи от различни модификации на 3-та серия, как Omega-ите са по-добри от 5-та серия, a Astra-те са непобедимо оръжие срещу М3... и всичките тези са и много по-евтини. Е както сами се досещате, в това няма нито капка истина и е плод на детински форумни спорове между тиинейджъри дърпащи чергата към колата, която татко им е купил от Горубляне, без те да имат особено право на избор. Уви такива спорове съществуват и до днес, както в тази им форма, така и в една до някъде по-разумна, сред същите тези хора, но порастнали - там където се сравняват класово автомобили със сходни технически параметри. Казах "до някъде по-разумна", защото съм се нагледал и на адски "интересни" тълкувания на понятията клас и качества, както и няколко пъти по толкова тълкувания за това кое е добро и кое - не.
Въпроса с нормалните, ежедневни коли е лесен - преценявате от какво имате нужда, колко сте готови да платите и какво ще очаквате в замяна. В тази категория нещата са най-напрегнати, защото разликите между съпоставимите модели са много малки и цените са сходни, та основните фактори предопределящи избора са дизайна и характера на автомобила.

Като започнем от най-малките хечбеци там положението е най-трагично. Пазарът е заринат от безлични и некачествени колички, които струват по около 20 000лв. и предлагат... превоз... само това! Имат четири колела, климатик, стерео уредба и тук таме някое сладко цветно елементче дето грабва абитуриентките. Наистина не знам за какво са тези коли. Питайте ме кога бих си купил нова такава кола, при положение, че на пазара за същите пари ще се натъкна на много по-коли от по-висок клас, с много по-високо качество и по-богато обурудване, със стил и характер. Има разбира се някой изключения дори и в средата на "мъниците". Царя там за мен безапелационно е Mini, отново "надценени" в цифрово изражение "на табела", но за парите си получавате качество от горния клас, поведение на истински спортен хечбек, и преливащ от стил и емоции пакет. За мен едно червено John Cooper Works ще свърши работа, доооста забавна работа. Със същата сила думите ми важат и за Focus ST/RS например, особено за втория. Колата е брутална - силна, дивашка и завиваща, очудващо за кола с предно предаване, както и Mini-то впрочем. Искам оранжев такъв Ford. Дори бих си дал парите за него ако търся такава кола. Естествено и двете до сега споменати коли си имат кусури. Mini-то е много тясно и вози адски твърдо, харчи доста и едва ли ще събере повече от лаптопа и бельото ви. Ford-а си е Ford и има тук таме забележки в материалите и детайлите. Горе долу същото е положението с бързото Scirocco, Golf R32, Fiat Bravo (там Михаел Шумахер имаше нещо общо с разработката :) ) и Renault Megane RS, като последното май не бих си го купил - бързо е, готино е, ама е Renault подяволите. Та за тия пари пълно щастие няма. Под тях намирам за привлекателни наточените Fiesta, Polo, Corsa и Clio, като последното този път ми харесва много, защото има много моторспорт зад гърба си. Сигурно има и някакви други, но както казах не се интересувам много от този клас, въпреки, че имам своя поглед и там, както се разбра :)

Стигаме до средния клас, където съм много силен, защото все още съм млад и търся динамика, поведение на пътя и приятно управление... да...да... правилно се досетихте BMW 3-серия ;) Смело заявявам - карал съм всичко в този клас и няма еквивалент. Единствено Audi се доближават (както и с повечето си модели напоследък) с А4. Какво да ви кажа, който се е качвал и е карал достатъчно която и да е "тройка" през последните 30 години знае за какво говоря. Винаги е била едни гърди напред с визията, материалите и вниманието към детайлите в интериора, позицията зад волана, управлението, поведението по завоите и най-вече с духа на моторспорта, който я преследва навсякъде, слагащ свещен ореол около върховата модификация М3! М3 е това, което всяка една спортна кола по света иска да бъде. М3 е Чък Норис на спортните коли. М3 е основоположник на тази категория практични спортни коли и е записана в историята където ще остане завинаги като такава - икона на пътя и на пистата. Audi правят S/RS 4 и се стараят да не изостават и на пътя и на писта, Mercedes правят същото с наточените версии на C-клас и CLK. И докато преди като че ли бяха твърде различни, за да са конкурентни на пазара, то днес те са по-близки от всякога и не знам дали дори и аз не бих кривнал от "правия" път с едно RS4 Avant или C/CLK 63 AMG Black Series. Всички ми харесват адски много и бих прибрал всяка една от тях в гаража си. Всяка една носи дух, емоция, традиции. Всяка една ви кара да си кажете - ето за това си дадох парите и не съжалявам и за последната похарчена стотинка. На фона на тези коли сякаш всичко друго е за онези чичковци, които отиват в най-близкия магазин и си купуват колата, която им предложи търговеца. За тези без изисквания и желания. За тях един Avensis, Mondeo, Passat, Volvo, Peugeot, Lancia или там някоя от другите безбройни компании и модели правещи коли без емоция, стил и желание са идеални. Коли за потребители, които ще се возят в тях без да забелязват повечето неща. Може някой от тях да са качествени и надеждни, може да имат някоя поставка за чаши повече, или литър багажен обем в излишък, но те си остават пълнеж, за онези, които знаят, че имат нужда от нещо, но не знаят от какво.

В по-горните класове нещата стоят по същия начин - имаме сериозни компании с традиции, инженерни постижения, емоционален заряд и мислещи за нас - потребителите, хора, които произвеждат продукти не само мислейки, но мислейки за нас - претенциозните, взискателните и знаещите потребители, мислейки за продуктите, които произвеждат като за нещо, което правят за себе си, така че да покрият и най-дребните си капризи. За това в колите на големите в бранша дръжката на тавана се прибира нежно и безшумно като я пуснете, за това чистачките се преместват на мястото си, за да не изкривят перата си, за това сензори следят от къде грее слънцето, за да ви пуснат климатика от тази страна и да не ви напече неприятно, за това всички бутони са на мястото си, за това всички елементи от оборудването работят без да ви създават главоболия, за това можете цял ден да седите и да пипате кожата/тапицерията без да ви хване скомина, за това можете да изминете хиляди километри без усмивката да слезе от лицето ви - независимо дали пътувате по работа или за удоволствие. Такива са хубавите, наистина добри автомобили. Тези автомобили трябва да бъдат като жената, с която сте готови да прекарате остатъка от живота си - перфектни във всяко отношние, така че да не съжалявате за нито секунда от живота си, която сте прекарали с тях. Да бъдат комплексни и да изпълняват всяко нещо с компетентност, желание и увереност, да ви даряват с щастие. Тук с удоволствие ще спомена коли като BMW M5, Audi RS6, Mercedes E63 AMG и тем подобни страхотни коли, както и малко по-големите лимузини от BMW 7-серия, S-клас на Mercedes, A8 на Audi, колите на Bentley, Rolls-Royce и Jaguar.

Стигаме до най-интересните, но и най-сложни групи коли. Онези, по детински специални машини, които карат нещо у нас да трепне само като си ги представим, които ни е страх да запалим в гаража, които изпълват мокрите ни сънищата и мечтите ни. Те в повечето случаи не притежават нищо от гореспоменатата комплексност, или поне не са напълно завършени. Имат недостатъци и ви създават проблеми, но сте готови да преглътнете всичко заради усещането, заради онова първично психическо и физическо удоволствие от свободата, от дивашката ни същност. Те са точно като любовниците - нещо, което искате от време на време, без да означава, че са по-добри от вашата "ежедневна", ей така просто да се разсеете, да се откъснете от реалността, да направите нещо лудо, за един миг. Разликата е само, че ако си приберете някоя специална кола в гаража жена ви няма да ви изгони (или поне ако, за да я купите не сте продали някое от децата). Аз лично предпочитам такава машина в гаража - с тях всичко е по-лесно :)
Нищо свързано с тези коли няма логика... абсолютно нищо. Те просто ви карат да се влюбите от пръв поглед, да изпитате нещо, което не сте изпитвали никога преди и да правите неща, които не сте правили преди. Превръщат ви в едно голямо дете, карат ви да се усмихвате без причина, дори да крещите от удоволствие. Ако имате такава ще ви се случи да слезете до гаража просто да я погледате... или да я изчистите, въпреки, че сте го направили предния ден например. Ще ви се иска след това да я запалите и просто да я слушате на място докато загрее. След това няма да се сдържите и ще я изкарате бааавно от гаража без да ви усетят и ще дадете "цялата газ" някъде по виещ се планински път, по някоя крайбрежна алея или просто из квартала. През цялото това време вие ще сте най-щастливия човек на света, ще треперите неистово, ще се усмихвате меланхолично и няма да мислите за нищо. През това време вие ще сте свободни. Това е смисъла на тези коли, това е и едничката им цел - да ви карат да се чувствате специални. Не искам да оставя впечатление у вас, че говоря за коли, които никога няма да можете да си позволите, нито за някакви супер автомобили, които дори не сте виждали. Такива коли могат да са много различни. 
 В много случаи такива са някой стари (или не толкова), но добре гледани и осъвременени легендарни автомобили, които са останали в сърцето ви от детството, а дори и от това на баща ви. Такава кола е Е30 М3 например. Всяка минута в тази кола е чисто удоволствие. Спрямо съвременнните стандарти е по-бавна от 325d, има много по-бедно оборудване и е много по-непрактична. Въпреки това обаче е един изключително добре направен автомобил с красота в стила на 80те със своите брутални раздувки и спойлери, с перфектна шофьорска позиция, приятни материали, страхотна ергономия и брилянтно управление и поведение на пътя. Толкова ми липсва това при днешните тежки и смекчени коли. Тук воланът е тежък и директен без разни ултра модерни помощници, всичко чрез него достига до вас нефилтрирано и чисто. Същото се отнася и до спирачките, газта, съединителя и скоростите - чиста и неподправена емоция директно от асфалта, през механиката до вас чрез BMW E30 M3. Изживяването е страхотно. И има много такива като нея, също толкова емоционални, спонтанни и искрени. Също много емоционални пътувания съм имал със своето Е30 кабрио, просто наслаждавайки се на механичния звук на атмосферния "шестак". Ами Z3 M? И купето и рудстъра на тази кола са уникални. За мен купето е една от най-дивашките коли, които човек може да си купи днес. Толкова бруталност излъчва. За такива емоции създадоха и 1 М Coupe - една страхотна машина за чисто удоволствие от шофирането. Ами М3 CSL? Бих дал всичко да имам такава в гаража си - толкова красива, толкова лека, такъв блестящ двигател, такъв звук и поведение. Всичко в нея казва само - "карай ме колкото може". Само толкова - без път, без посока... Една от най-големите икони, които BMW някога са произвеждали. Такова нещо съм изпитвал само в състезателната ни М3 Е36. Случвало ми се е след работа да се прибера, да стоя пред нея или в нея в гаража и след повече от час да реша да я изкарам, просто ей така да покарам в планината... през цялото време с "пеперуди" в стомаха, треперещи крайници и настръхнала перушина. Може би такива са и новите М3 GTS и CRT. Бих си купил с такава цел и новото Z4 например - красива като произведение на изкуството, лека и отворена към света и звука от двигателя и начина, по който отеква сред природата. Колкото и странно да звучи неудържимо привлечен съм и от Z8. Толкова елегантна и изискана красота, сложена върху техника от BMW и 8-цилиндров задвижващ агрегат с 400 конски сили. Какво грешно може да има в такава кола? Според мен нищо. Един ден ще споделя ;) Към целия този списък си представете да имате на разположение и някое F40, спотайващо се изпод червено покривало с черно конче отгоре! Ами 288 GTО или легендарния кабриолет 250 GTO!!! Настръхвам само като се замисля за простата съвършеност и изящната красота на тези коли. Какво ще кажете да ги гарнираме с не по-малко уникалните BMW M1, 507, CSL, с първата и истинска М6 Е24 или 850CSi... Списъка е безкраен - McLaren F1, Porsche 959, 964, 933, разни страхотни Мерцедеси като SL-ите, "черните" AMG-та и т.н... Все легендарни автомобили, които имат по-голяма стойност от целия автомобилен пазар днес, те винаги ще бъдат такива и ще са много повече от цифрите в каталога, сравненията на списанията и писаниците по форумите. Те са онези коли, които не ви се налага да обяснявате какви са, или да убеждавате някого в качествата им, а ви стига само да се усмихвате като се сетите какво е било последния път като сте били близо до НЕЯ и колко много са изпуснали невежите мислещи се за по-бързи, по-добри и по-изгодни от вас!!!

Така... до тук говорихме за коли със стойност, емоционален заряд, дух и история, без да наблягаме на качествата им като абсолютна стойност, защото при тях това не е от значение. Сега обаче ще добавим и това в уравнението и ще говорим за супер колите. 
Както се подразбира от написаното по-горе те трябва да притежават всичко от предишната категория, но и да са наистина добри и на хартия. Постигането на "хартиените"  показатели в днешно време не е никак трудно - технологии има в изобилие, ноу-хау също, та и в тази категория нещата са близо, дори по-близо от която и да било друга група коли, но само ако гледаме единствено каталозите. Иначе по отношение на останалото тези автомобили не биха могли да са по-различни. И това прави едни супер коли по-добри от други ;) не цифровото изражение на техните качества, а техния характер. Може би трябва да уточня смисъла на понятието "супер кола", защото не съм съвсем сигурен, че всички разбират това и често се получават неуместни изказвания и възникват безмислени спорове. Супер коли са тези автомобили, които както в горната категория ви карат да се чувствате специални, носят ви емоции и удоволствие без да се нуждаете реално от тях, като освен това са и невероятно бързи, демонстрират технологично съвършенство и употреба на ексклузивни материали, уникален дизайн и оборудване и съответстваща на това цена. На всичкото отгоре обикновено са непрактични и неудобни (а понякога и невъзможни) да живеете с тях всеки ден. Като капак на всичко повечето такива са произведени в лимитирана серия масово производство, а частите за тях и местата където можете да ги обслужвате или поправяте са изключително малко. Та в общи линии това е разбирането ми за супер колите и тяхното място под слънцето. Всеки от вас е виждал, чел и мечтал за автомобил произведен от Ferrari, Lamborghini, Porsche, Maserati, McLaren, Koenigsegg, Aston Martin, Bugatti, Pagani, както и някой американски мускули като Corvette Z06/ZR1, Viper, Hennesey Venom и подобни на тях. Всяка една от тези компании/коли имат десетилетия традиции, чиито дух е въплътен във всяко едно от произведенията им, съдържат най-върховите постижения от света на технологиите и моторния спорт и са толкова ексклузивно създадени, че да са гордост за всеки, отделил скромна сума от огромното си състояние, за да ги притежава. Мога да ви зарина с детайли за това как се произвежда една такава кола, колко и какви хора със собствените си ръце се занимават с това, как се изпипват детайлите, дизайна и материалите, и как в крайна сметка тази вълнуваща машинария се зарежда с пословичния дух... Ще спомена само, че всяко парченце кожа за изработката на различните детайли е специално подбрана за тази цел. Всеки шев е направен ръчно, всяко копченце или детайлче по интериора е премислено хиляди пъти преди да бъде оформено както трябва, изработено от правилния материал и поставено на точното място. Всяка извивка на каросерията е направена със страст от дизайнерите и е дооптимизирана в аеродинамичния тунел. А за основното - двигателя, силовото предаване и окачването екип от най-добрите инженери подбират най-ефективните съвременни технологии, за да постигнат абсолютно съвършенство. Така в крайна сметка добавяйки щипка емоция, традиции и дух във всеки един детайл от автомобилите си те стават повече от простата сума от частите си, нещо повече от купчина машинария служеща да ви придвижи (бързо :) ) от точка А до точка Б. Получавате специален автомобил, който е способен да пречупи границите човешките възприятия и на възможното и да ви накара да треперите от страхопочитание и удоволствие, да го сънувате дълго след това, да се усмихвате налудничаво само като се сетите за моментите с него. Пожелавам на всеки поне веднъж в живота си да покара подобна кола, дори за малко. Удоволствието е неописуемо и на мен никога няма да ми е достатъчно. Искам да карам всички такива автомобили и да имам повечето от тях в гаража си. Уви това е трудно постижимо. Но се радвам, когато се докосна до тази магия и оценя истинската одухотвореност на тези автомобили. Често обаче чувам и чета коментари от хора, които никога не са се качвали в такъв автомобил, никога не са усещали това, в които се говори за същата тази надцененост, за която говорихме по-рано, за това, че едно Ferrari или Porsche или която и да е от споменатите компании правещи супер коли искат прекалено много за това, което предлагат и можете да получите същото от много по-евтини коли като нашумелия Nissan GT-R например. Да, японската "Godzilla", както често го наричат, е брилянтна кола с изключително добри технологии заложени под опаковката, с ниска цена и характеристики на супер кола. Но няма нито една частичка от харизмата на такава. Колкото и старание да са вложили "самураите", които я сглобяват ръчно, материалите използвани на много места са типичните за страната на изгряващото слънце евтинеещи пластмаси. Дизайнът е всичко друго, но не и произведение на изкуството и емоцията на автора, а по-скоро на компютърна програма. Звукът е приятен, но прекалено синтетичен и лишен от драматизъм. Задвижването на 4те колела прави карането бързо детска игра, а компютърните графики и цялостното оформление на интериора биха се харесали много на зарибените компютърни ентусиасти, живеещи далеч от реалността. Та, лично за мен, такава кола няма място сред супер колите. Тя има цифрите, но не и наистина важните в реалния свят неща. Виждал съм адски бързи доработени обикновени автомобили, които биха "надбягали" всяка супер кола във всяко отношение на драг стрипа или на пистата, но това не ги прави такива. За това и GT-R-а си остава много бърза кола, предлагаща много динамика за малко пари... точка... нищо повече. Няма нито една от другите съставки да бъде супер кола. Сравнете я с М3... ОК... по-бърза е, но не и по-забавна. По-евтина е, но не и по-практична, нито по-добре и качествено направена. Седнете в нея след F430, 458 Italia, Gallardo, 997 Turbo или която и да е подобна емоционална и натъпкана с дух, звук и красота кола и ще разберете за какво говоря. Американците например подхождат много по-радикално в тази посока през последните години и техните Corvette Z06/ZR1 и Viper например са брутално силни, добре завиващи и стоящи на пътя, но и много, много емоционални коли, носещи духа на старите прости, но работещи принципи на големия двигател в лека конструкция, задно предаване и нищо повече. Чиста лудост докато се движите по улиците, пътищата или пистите. Да, няма я качествената изработка, вниманието към детайлите и материалите на европейските производители, няма я ергономията и перфекционизма, но колите са истински специални, защото ви карат да се чувствате като малко дете. Бучат, трещят, опърничави са и искат да ви убият (и ще го направят ако не внимавате). А и са евтини, за да компенсират недостатъците си. Ако искате евтина супер кола си купете такава, аз бих го направил. Ако добавите всички онези детайли за гледане, пипане и усещане към тях ще получите перфектна супер кола стояща наравно с най-добрите в бранша, обаче на подобаваща за това цена. Т.е. ZR1 е Ferrari без лъскавата опаковка. Viper ACR е Lamborghini без детайлите на Audi. И са много добри :). Не са като европейските си конкуренти, защото не са поискали да бъдат. Така има избор за всички - Ferrari с красотата на Pininfarina и прецизността на болид, Lamborhini с бруталността на разярен бик и вниманието към детайлите на Audi, Porsche с немската прецизност и инженерно съвършенство, Aston Martin с англииски стил и островен дух, Corvette със своята дива и неопитомена ярост и т.н. Всяка една от тези коли притежава характер и качества, достойни за уважение. Коя ще изберете е изцяло във ваши ръце, само запомнете - важно е дребните детайли и начина, по който са "опаковани" да ви кара да ги чувствате в сърцето си ;)

Лесно е да направите супер кола на хартия. Много трудно е да го направите в реалния свят, където една истински специална кола освен правилните цифри трябва и да прелива от емоции, да ви заслепява с красота, да ви глези с внимание, да ви радва като малко дете и да ви носи удоволствие както никоя друга не може. Един автомобил е истински само тогава, когато ни кара да се чувстваме така от момента, в който застанем пред него дори преди да сме го отключили и да сме седнали в него, до момента когато заспим мислейки за това, което се случва през часовете прекарани стиснали здраво волана някъде из "асфалтовите ловни полета"... Когато просто караме в екстаз от усещанията, които ни дава, от начина, по който ни говори чрез звука, волана, седалката, педалите... Когато ни кара да се чувстваме живи...

Friday, August 26, 2011

Традициите не са това, което бяха...

До това заключение достигнам от известно време насам, гледайки естественото развитие на автомобилостроенето. Вчера например за пореден път попаднах на едно стряскащо доказателство... Возейки се по голям столичен булевард, заблеян в заобикалящата ме автомобилна идилия мернах странен черен джип... Странен, защото бе новия Cayenne на Porsche... Никога не съм приемал този автомобил на сериозно - просто никога не ми е изглеждал достатъчно готин за истинско Porsche... Та при новия работата е още по-зле - изглежда нежен, лигав, зализан... не знам как по-точно да се изразя. Интериора ми харесва, но нищо друго. Докато стария поне изглеждаше мъжкарски, този мяза на поредното корейско "изобретение" заляло пазара. На всичкото отгоре, изравнявайки се с него с леката кола, в която се возех, точно пред очите ми изникна словосъчетание изписано с красив шрифт на калника и гордо гласящо "diesel"... останах безмълвен и шокиран от видяното... и сега да не си помислите, че не знаех за съществуването на тази модификация в гамата на компанията - напротив... просто се надявах да е било шега и да не дръзнат да направят такава кола... още по-малко съм очаквал така "гордо" да го заявят... и то на Porsche за бога!!!

Да... Знам... Дори на скоро един много уважаван от мен истински "автомобилен поклонник" сподели една много мъдра мисъл в един автомобилен форум - автомобилните компании като тази трябва да правят коли като тази, с която започнах, за да могат да си позволят да правят и другите си, наистина манияшки автомобили, носещи всички характерни черти на концерна... И е факт, че това е успешна тактика, както той спомена - Boxster и Cayenne (макар и оплювани от доста "критици" и "hardcore" фенове като мен) извадиха с големите си продажби Porsche от сериозна финансова криза и благодарение на това и до днес ни радват с коли като GT2 RS и GT3 RS (дори съвсем скоро пуснаха 4-литрова версия на последната, в която съм влюбен). Това е всеобща тенденция и явно натам отиват нещата. Нямам нищо против това, ще се радвам винаги да са така нещата - т.е. ако щът да произвеждат и триколки само и само да има и коли, които да грабват сърцата ни както едно време (е все пак ще е хубаво да имаме и пари да си ги купуваме). Но някакси и това май не е баш така...
Е може би все още е така, ама бъдещето не изглежда толкова розово. Хибридите все повече и повече застъпват - Porschе пуснаха дори състезателна кола с такава технология, BMW представиха спортна кола от близкото бъдеще с 3-цилиндров (!) турбо мотор и електрически помощници (само си представете колко отвратително ще звучи това нещо)... Все повече и повече компании се съобразяват с комерсиализацията и екологичните норми и започват да се гърчат около тях стараейки се да угодят на всички - Ferrari пуснаха 4х4 кола и говорят за разход на гориво при положение, че преди го нямаше дори и в каталозите и никой не го интересуваше, BMW започнаха да правят М коли с турбо мотори и 4х4 М коли и джипове...
Та докато при Ferrari и Porsche горната тенденция за запазване на корените в някой модели още е налице на 100%, то при BMW например не е точно така, колкото и да обичам тази компания :(... Да... остава (за сега) изключителното поведение и управление, добрите характеристики и пригодността за ежедневна употреба (вълк в овча кожа, нали сте го чували ;) ), но легендарните атмосферни шедьоври на двигателостроенето отстъпват място на такива с изкуствено дишане и вместо да се напънат да направят една носеща престиж супер кола (не е като да не могат, а и всички останали конкуренти си имат) те се лутат в създаването на някакви измислици от "Завръщане в бъдещето". Та като споменах нуждата от престижен "supercar" в гамата на мюнхенци, съм твърдо убеден, че такова нещо е необходимо, но някой друг път ще обясня защо е така...
Да... трябва да се работи и в тази посока на пазене на планетата и пестене на ресурси, трябва компанията да е на върха когато дойде и тяхното време и да е една от първите там, но защо да загърбваме настоящето? Вярно, че истинските фенове на марката не винаги са и клиентската маса (поне в моя случай е така за съжаление), но когато един ден отида в магазина с парите да си поръчам нова кола искам да има и нещо по-специално точно като за мен... Уви така като гледам ще трябва да се примиря с това произведено до момента, да кажем с изключение на новата М5-ца и 1 М Coupe, че те и двете много ми харесват, поне от видяното до сега... признавам си... както и новото Z4... уникално е... най-красивата кола в момента... нищо, че са турбинирани (ама все пак още имам резерви, докато не ги покарам)... ще видим и новото М6, че F12/13 изглежда доста привлекателно... но също така дори и пред тях бих избрал блестящите Е9x М3 (особено GTS и CRT), Е46 М3 (особено CSL) и Е60 М5/Е63 М6 заради невероятните натурално аспирирани двигатели. Мога да добавя още няколко модела от близкото минало (Z3 M, Z4 M, E39 M5, E30 M3 - да всеки иска такова вкъщи и доста други), които все още твърдо са се настанили в съзнанието ми и в листа с желаните за гаража притежания (не се смейте, сигурен съм, че всеки си има такъв и не рядко е мислил по този въпрос застанал пред mobile.de преглеждащ пазара ;) ).

И докато при Ferrari и Porsche всеки един от новите модели е по-добър и по-добър от предишните (поне по мое мнение и до момента), то при BMW се наблюдава сериозно засилване на т.нар. "downsizing" - т.е. стремят се с всички сили да намалят емисиите, разхода на гориво и разходите за производство, за да отговорят на пазара... а това, както се сещате вреди на качеството и най-вече на емоцията и престижа - почти изчезват атмосферните 6-цилиндрови мотори, заместени от 4-цилиндрови с по-малък обем и принудително пълнене (както се досещате със звук на стара прахосмукачка); М моторите вече не са изцяло различни и конструирани специално за М колите, а са пипнати (не искам да казвам тунинговани, защото мразя тази дума) стандартни агрегати; колите в гамата на компанията споделят много общи части (скоро в едно прес изявление казаха, че вече процента е над 60) и не на последно място качеството е значително занижено, което не би трябвало да се допуска от нито една сериозна компания, нищо, че вече си е почти нещо като "традиция" за всички компании... просто не е редно.

И с всичко това си заминава и ентусиазма, специалното усещане, че BMW са много различни от останалите, точно с вниманието си към детайла и емоциите, които дават автомобилите им със своите характерни черти и качества. Отива си индивидуалността и всички започват да произвеждат едни и същи неща, колкото да задоволят пазара. Не ме разбирайте погрешно (въпреки, че надали разчитате на моето мнение, за да си изградите мирогледа в автомобилния свят), в никакъв случай колите, които в момента излизат от заводите на BMW, Mercedes-Benz, Audi, Alfa Romeo и т.н. европейски и световни производители, не са лоши... напротив... стават все по-добри и по-добри, тласкани от технологичния прогрес и все по-затягащата се конкуренция.
Мисълта, която искам да прокрадна сред всички тези дъълги размисли е, че ценностите, наистина важните неща, правещи един автомобил различен, правещи един автомобил наистина добър и истински,  изчезват лека полека, а с изчезването на тези ценности и на нас ще ни е по-трудно да си изберем нашия автомобил... онзи автомобил, който да ни гъделичка там, "под лъжичката", който да ни кара да се чувстваме специални и да се държим странно... като влюбени... ето, че и аз започнах да се държа странно, за това с тези, така да ги нарека по-интимни отношения с автомобилите, ще ви запозная в следващата "тема"...

Wednesday, August 24, 2011

В началото бе...

"Какво пък? Защо не?" си казах, за пореден път блуждаейки из мислите си в поредния скучен ден... И без това наскоро кандидатствах за работа в чужбина като "blogger" в един дилър на BMW... Та може би сега е идеалния момент да започна свой собствен блог, нищо, че не ме взеха в Канада :) ... И ето ме и мен в модерния свят на блогърите В-) - оформих си изгледа на блога, написах кратко описание за себе си, а в момента "отмятам" и първия пост... Ясна е и тематиката на хаотичните ми писания, които евентуално ще се появяват тук (надявам се по-често, дори и да не се харесват на всички :D)... Имайки предвид, че и без това в главата ми не се срещат често мисли за друго освен за автомобили, и тук "споделените" (нали казват, че за това били тези изобретения на съвременните интернет технологии, блоговете) неща ще са такива... Няма да говоря за жени, политика, футбол и тем подобни банални теми, и без това прекалено буйно заливащи ежедневието ни... Не че автомобилите и автомобилния спорт не го правят, но като чели на тях не се обръща толкова внимание... Да не говорим, че много малко от хората, които бълват нещо в тази насока знаят какво правят... Не казвам, че това, което ще прочетете тук родено от "гениалната" ми глава ще бъде "истината, само истината и цялата истина", нито пък, че аз съм единствения и неповторим компетентен автомобилен специалист... Ни най-малко... Просто съм един отдаден (може би е по-правилно да кажа откачен на темата, но така звучи по-изискано) фен на автомобилния свят, като с годините съм натрупал опит и познания, които искам да прилагам и споделям с останалите... Не съм журналист или нещо подобно... Дори и не искам да съм близо до това определение, защото покрай многото невежи в тази област (имам предвид журналистиката) и малкото останали добри специалисти минават под ножа на лошото име донесено им от некомпетентните им колеги... Та, да, такава е горчивата реалност - у нас истински добрите специалисти, с нужните познания и опит, разбиращи и вършещи отлично работата си като посредници между света на автомобилите и неговите фенове, се броят на пръсти... Сигурен съм, че всеки от вас е срещал какви ли не небивалици както по автомобилните списания или предавания, така и по хилядите сайтове, форуми, клипове и т.н. уеб явления... Е аз ще се постарая да не ви заливам с такива глупости... Няма да ви говоря наизустени сухи цифри и азбучни истини, нито ще казвам неща, за които не съм сигурен... Ще споделям мнения, впечатления и мисли, с които не искам да ангажирам никого, нито пък искам някой да се съгласява с мен... Естествено винаги съм отворен към други гледни точки и дискусия по даден въпрос... Готов съм да научавам нови неща и да се усъвършенствам в тази посока... Това съм аз и начина, по който виждам нещата, за които пиша...

Така, може би стана много дълго... ама почти свърших :)...

Сега сигурно е момента да кажа поне малко за това кой съм аз и от къде се взех, та да си мисля, че мога да давам мнение и да отправям критика...
Та... Казвам се Александър Цветков и съм роден през далечната (вече) 1984г. в гр. София... Още от малък баща ми ме запали (за което съм му адски благодарен:) ) по всичко, което бръмчи и се движи с по-висока скорост от тази на човешкия ход. На 7 годишна възраст, имайки предвид завидния ми интерес към тази част от световната индустрия, родителите ме записаха в школата (тогава още имаше такива) по картинг в Националния Дворец на Децата, където по онова време се помещаваше и националния ни отбор по картинг (да и такова нещо имаше все още)... Та тази стъпка може би промени всичко от този ден нататък в живота ми и предопредели бъдещето ми... От този момент нататък аз бях обсебен от всичко на този свят, което се движи задвижвано от някаква "странна сила"... Бях обсебен от коли, картинги, мотори и всякакъв вид моторспорт и придвижване... Вече бях състезател преди да мога да чета правилно... Подготвях и карах задвижвани от ДВГ машини преди още да мога добре да карам колело... Купувах си всякакъв вид автомобилна литература на всякакъв език само и само да гледам картинките... Пораствайки все повече и повече се засилваше интереса ми към трупане на познания за тези толкова опияняващи "неща", които заемаха мислите и мечтите ми... Дойде време да избера училище, в което да продължа образованието си след 7ми клас... Естествено избора ми бе един единствен - най-елитния по това време техникум "Вилхелм Пик", който скоро след това стана професионална гимназия "Хенри Форд"... Бях успешно приет и започнах задълбоченото изучаване на автомобилите и техните компоненти и това, което научавах всеки изминал ден запълваше празнините в главата ми по отношение на нещата, неразбрани до този момент... Двигатели, трансмисии, окачвания и всички останали дребни детайли, правещи един автомобил това, което е, вече ми бяха открили своите тайни... Бях амбициозен и жаден за знания, защото знаех, че ще прекарам живота си покрай автомобилите, моторспорта и всички техни форми... Завърших с отличие и бях награден сред първите във випуска си, след което със страхотна скорост навлязох в света на автомобилите със същото настървение и отдаденост както до сега... Вече можех сам да преценявам кое какво е и да разбирам къде какво е вложено... Можех (горе-долу) да преценявам кой автомобил е хубав и кой - не... Съответно познанията ми и опита, които бях натрупал до момента ми помогнаха да избера това, което ще търся в автомобилите, това което искам от тях и компаниите, които предлагат точно това... Е, компанията, която още години преди това ме бе грабнала бе BMW... Бях закърмен като фен на Ferrari и това също е така и до днес... И двете обаче се оказват и до днес правилен избор, въпреки, че когато той е бил направен не съм имал познанията и опита да обясня тези си влечения... И... Да знаете... Днес знам много, достатъчно много, за да затвърдя тези си пристрастия ;)... Годините си вървяха, направих опити да се изуча в ТУ София, по специалност "Транспортна Техника и Технологии", но многобройни фактори попречиха на това ми начинание и все още не съм го избутал... За сметка на това покрай други мои начинания натрупах безценен опит и многобройни приятели... През 2002 се присъединих към BMW обществото в неговия форум... След като две години по-късно закупих първото си BMW E30 318is се присъединих официално и към BMW Клуб България и от тогава, смея да твърдя съм си изградил позиция на уважаван член на клуба, форума и обществото като цяло... Помагал съм на който мога и с каквото мога и ще го правя и занапред... И до ден днешен на тази гилдия дължа честта да се познавам с най-добрите си приятели и опита, който съм натрупал не само по отношение на BMW, но и автомобилите и живота като цяло... Организирали сме много мероприятия по писти, гори и бензиностанции... Пътували сме много и сме споделяли много от манията си във форума http://bmwpower-bg.net/forums/. През годините лека полека с най-близките ми приятели започнахме да правим колите си заедно... Четяхме, правехме, учехме се, карахме и така лека полека започнахме да подготвяме колите си завидно добре... Добили самочувствие през 2008ма родихме идеята да създадем нещо като отбор, който по-късно нарекохме Motorsport Technik, който да използваме като име за своите "дела" и заедно с това да популяризираме дейността си... През 2009та си купухме Е36 М3, което изцяло искахме да използваме като демонстрационен състезателен автомобил, с който да се забавляваме по пистите, показвайки нагледно познанията и способностите си... След убедителна доминация през същия (дебютен) състезателен сезон в шампионата по "Time Attack", както и благодарение на подкрепата на приятелите и семейството ми, аз станах шампион със само две 3ти места разбъркващи смачващия маратон от победи... Колата беше блестящо подготвена... Очевидно я карах достатъчно добре, за да побеждавам, а и късмета бе с мен - ето, че съставките за успех бяха на лице... Тук е момента да отбележа, че през всичките години управлението на автомобилите, а и самите те за мен не са били с цел придвижване... Та както и самите машини така и управлението им при мен е съпътствано с огромна доза професионализъм, който всеки удобен момент гледам да надграждам с колкото се може повече знания и опит... Та по отношение на карането също знам някое и друго нещо... От скоро професионално се занимавам с шофирането във всичките му форми и като инструктор към училище за шофиране "ProDrive", като също така работя и с BMW по организирани от тях мероприятия...

Много се отплеснах говорейки за себе си, но ето ме сега... 20 години по-късно, след почти дузина собствени BMWта и още толкова подготвени коли... след покарани десетки сериозни коли и не знам вече колко стотин хиляди километра зад волана... със същия маниакален блясък в очите, когато стане въпрос за бензин и гуми... мисля, че опита (забравих да спомена и забежките си като автор на някой текстове в списание OffRoad BG, изявявайки се като своеобразен тест пилот:) )  и познанията ми ме правят годен да споделям мисли и да правя коментари на автомобилния свят и неговите герои...

Благодаря Ви за търпението да изчетете всичко това и до нови срещи, вече с далеч по-интересни теми и мисли :)))