.jpg)
С нескрито вълнение очаквах "сблъсъка" си с последното поколение М5 (F10) още от момента, в който бе представена официално на света. Това ми нетърпение се засилваше и от изключително приятната среща с Е60 М5 (http://drivinggods.blogspot.com/2011/09/bmw-e60-m5.html) малко преди това - кола, която ми припомни какво всъщност стои зад най-мощната буква на света - ///М. Въпреки това обаче, както споделих и с Вас (http://drivinggods.blogspot.com/2011/09/return-of-king-f10-m5.html), изливайки мислите си около новата кола, още от самото начало в мен се прокрадваше нотка скептицизъм около това поколение на най-бързия седан в света. Може би дори като цяло тези съмнения се основаваха на несигурността ми в коректността на цялостната посока, в която пое Motorsport подразделението на любимата компания. Вече знаете пределно добре начина, по който приемам автомобилите, нерационалните критерии, по които избирам любимците си и емоциите, които искам да намирам в тях. Точно тези емоции, заложени дълбоко в идеологията на М GmbH винаги са пленявали дълбоко сърцето ми и са ме карали толкова да ценя произведенията на тази манифактура. За съжаление обаче напоследък много от качествата и особеностите, на които се основават тези емоции в М моделите са на път да се променят или дори изчезнат. Така е и с "новороденото" М5 - да, имаме брутално красива кола, с характерните дизайнерски отличителни белези, изключителни нива на качеството на изработката и вниманието към детайлите, и естествено забележително технологично ниво с всичките необходими характеристики на хартия, като на всичкото отгоре цялата ходова част е хваната към купето без нито един тампон, смекчаващ връзката на гумите с волана и седалката ви. И тук стигаме до уловката, в която се крие моето недоверие, че този автомобил би могъл да задоволи фенския ми "нагон" - за първи път в историята на компанията по-малък задвижващ агрегат от този в предишното поколение, наличието на принудително пълнене (макар и изцяло издържано в технологичното съвършенство характерно за BMW) и накрая за капак на всичко активна система за модулиране на звука на двигателя достигащ в купето. Добре - тенденциите са към опазване на околната среда и намаляване на разходите, съгласих се, че по-малкия работен обем е задължителен в случая, съответно нямам нищо против и конфигурацията V8 под предния капак (въпреки невероятния V10 в предишното поколение), но принудителното пълнене и изкуствения звук (защо подяволите се налага това при V8 двигател?!) ми дойдоха в повече...
Нещата не се промениха и при първите срещи с колата от близо - звука не ми харесваше изобщо, не успя да ме впечатли и с динамика или нещо друго. "Просто бърза F10ка" - казвах си аз. Толкова харесвам това поколение 5-та серия, за пръв път да харесвам повече 5-цата от 3-ката в гамата (принципно си падам по по-младежки, компактни и динамични коли), а чисто новата М5-ца не ме завладяваше както другите М автомобили. Четях, слушах, какви ли не неща и мнения около новата кола, но нищо не се променяше - поредната консуматорска кола на пазара, която хората имащи възможност да си позволят ще изкупуват като топъл хляб просто, защото пазара това иска и предлага, без нещо съществено да я различава от останалите. Но нещо отвътре ме човъркаше, не можех да се примиря, че BMW ще направят такава кола и ще сложат М в означението и. Не мислех, че бих си позволили да продадат душата на такава икона като М5, само за да задоволят изискванията и нуждите на по-голяма част от пазарния сегмент. Точно поради тази причина реших, че трябва по-обстойно да се запозная с колата от първа ръка, за да затвърдя или отрека съмненията си относно принадлежността на този автомобил към истинските представители на BMW M!
СРЕЩАТА...
И сега стигаме до същината на нещата... Денят е неделя, часът е около 11 сутринта, а слънцето вече пече безпощадно. Всичко е спокойно и сякаш замряло в стремежа си да избяга от тази августовска жега... но не и това, което ни очаква. Посрещнат съм от бавно отваряща се гаражна врата... отвътре прозира червена светлина... и тишина! Тишина, внезапно прорязана, сякаш от събуждането на чудовище обезпокоено в собственото му леговище, което още преди да успея да зърна вече ме бе усетило... настръхнах!!! Отвътре от тъмнината бааавно започнаха да изплуват две нереално широки гуми, четири ауспуха и два светловодни стопа... сигурен съм, че ако се бях срещал с дявола очите му щяха да изглеждат точно така, а и да звучи по същия начин! Иска ми се да можех по-поетично да пресъздам всичко това за Вас, но уви до тук се простира многообразието от изразни средства в главата ми... а и откровенно казано предполагам, че за всеки било трудно! Всяка една М кола е неописуемо "кисела" след сън, работи "богато", бучи дълбоко и гърлено с леко завишени обороти, но стабилно, изключително стабилно и могъщо... да правилната дума е могъщо... представете си го... всеки поне веднъж чувал някое ///Могъщо създание знае за какво говоря!!! За бога, зад вратата ме чака четириврата лимузина тежаща почти два тона с нормален външен вид, комфорт и оборудване, напълно пригодна за ежедневието и както се разбра по-късно и без нито една забележка в това отношение... а всичко това ме накара да притрепервам в очакване да се срещна с нея! Първото опровержение на излятите по-горе съмнения за наличието на характер в колата - има и то какъв :) Има го и старателно прикритото могъщо излъчване, което трябва да притежава един вълк в овча кожа... ясно осъзнавате, че това далеч не е просто поредната петица. Бавно показващата се от леговището М5-ца сякаш нарочно се показа детайл по детайл на слънцето, за да мога да оценя всеки един пълноценно... сигурен съм и Вие вече сте го направили... мамка му, много е красива!
И така... всичко това се случва благодарение на Владислав Димитров (известен в BMW и Motorsport средите като Sharo), който имах удоволствието след няколко телефонни разговора да ме посрещне по този начин! Вече стояхме удобно настанени в проветряващите се седалки зад 560-коньовия впряг и небрежно се прокрадвахме из спокойния град. Ще Ви спестя приказките за дизайна, качеството на изработката, материалите в интериора и вниманието към детайлите в него, както и за изключително богатото оборудване, в което, повярвайте ми, няма нещо, от което да имате нужда и да не можете да поръчате. Всичко е на мястото си, всичко работи перфектно, всяко копче щрака както трябва и всяка повърхност и детайл Ви карат да се чувствате добре в тази кола. Наистина, не случайно F10 поколението спечели толкова награди и признания - колата наистина е направена така, че й най-претенциозните да се затруднят в намирането на кусури!
ВОЗЕНЕТО...
Както вече споменах, напълно комфортно се возим из софийските улици, замисляйки идеалния начин да опровергаем съмненията ми относно принадлежността на колата в ръцете ни към пълнокръвните представители на М подразделението на мюнхенската компания. И до тук тази ни цел напълно се увенчава с успех - както споменах по-рано, "пеперудите" в стомаха и вълнението са си напълно на място при срещата с тази кола, а това означава, че дори и преди да сме я изкарали от гаража, тя вече бе специална. Превземайки градските улици пък няма как да разберете, какво всъщност се крие в черупката, която Ви е обвила - имате една супер комфортна кола, в която се чувствате у дома си, около Вас са всички глезотиики, от които се нуждаете, а комфортните режими на управлението, окачването, предавателната кутия и двигателя правят всичко възможно да не почувствате нищо от недостатъците на обграждащата ви среда.
Шофьорската позиция е перфектна - седите ниско, седалката е изключително удобна и с перфектна опора за всяка една част от тялото, предлага абсолютно всички необходими настройки, за да достигнете нужното за комфортно пътуване и правилен контрол над волана положение, педалите са точно където трябва и където винаги са били в BMW, воланът е дебел и удобен, перата за предавките са разположени на правилното място и са оформени както трябва. Имате видимост навсякъде и всичко е лесно четимо и в обсега на зрението Ви. Звярът е кротък и подчинен, управлението е леко и неангажиращо, а окачването е точно такова каквото трябва да бъде за мен - не твърдо, но достатъчно стегнато за да не предизвиква морска болест. Единствено липсата на конвенционалните тампони в окачването води до странно усещане, да - странно, не неприятно, поне не за мен. Ситните неравности и дефекти в настилката предизвикват звук различен от този, с който сме свикнали и водят до предаване на много лека вибрация, която Ви напомня, че това не е точно лимузина и далеч, не трябва да я приемате като такава ;) На мен така ми харесва, обичам да съм колкото се може по-свързан с пътя и гумите, дори когато става въпрос за комфортен автомобил. Както споменах малко по-рано, тук говорим за многолик характер, който, както ще разберете малко по-късно, е съвсем възможно да съществува помещавайки в себе си коренно противоположни черти. До момента единственото, което ни подсказва за "тъмната" страна на този звяр е факта, че всяко по-нервно и убедително натискане на педала на газта по излъсканите столични улици води до... нищо!!! Да, нищо, или по-точно само до неистовото мигане на една жълта лампа измежду уредите на таблото... свидетелстваща за тотална липса на каквото и да е сцепление, способно да приведе въртящия момент на колелата в праволинейно движение! Наистина не съм предполагал колко може да е трудно (в добрия смисъл на думата) едно съвсем нормално наглед изпреварване на относително бавно движещ се автомобил. И то след като сте с нагласата, че сте се качили в много бърза кола! В нормалните автомобили е много просто - предавка или две надолу и крака в пода, лесно нали?! Е тук не става така - смисъл от връщането на предавка няма, а крака трябва много плавно и внимателно да изминава пътя си надолу към крайно натиснато положение... защото в противен случай дори 295-милиметровите задни гуми, умния диференциал и системите за контрол на стабилността и сцеплението са безсилни срещу почти 700-те нютон метра въртящ момент и ускорение просто няма, или то поне е далеч от това гарантирано от потенциала на тази кола! Та... просто си се возите спокойно и внимавате в картинката :) Както казах - всичко останало е комфортно, спокойно, без никакви драми или достойни за трилър сцени, и не ангажира съзнанието Ви с абсолютно нищо - намирате се в среда на блаженно спокойствие. Возим се кротко и спокойно, перфектно откъснати от заобикалящия ни свят, водейки приятен автомобилен разговор на фона на приятна музика от първокласната озвучителна система и в атмосфера с идеално поддържани от климатичната инсталация параметри. Знаете ли, сега започвам да осъзнавам, че може би заради тази черта от характера на този автомобил имах съмнения за неговата пълноценна М жилка... просто като говорим за бързи коли съм свикнал да са по-ясно изразени грубоватите маниери, пръщящата отвсякъде мощ и агресия. Но това далеч не са качества, които трябва да получавате в едно М5, това далеч не е част от идеологията на вълка в овча кожа и като изключим Е60 М5, която бе прекалено недодялана и агресивна за ежедневието, никоя друга М5 не е била такава. Колко грешна представа могат да създадат погрешните очаквания. От тук нататък започнах много да променям досегашните си мисли и "чувства".
ГОЛЯМОТО "ПОДАВАНЕ"...
Така сякаш неусетно градската среда започна да уредява и табелите сочещи посоката към нашата дестинация придобиха зелен цвят - да... магистрала!!! Звярът вече се е поразсънил след кротката разходка из града и сега е време да се обърнем към неговите "скрити заложби". За тази цел конструкторите са ни оставили възможност да избираме измежду различни режими на работа на двигателя, предавателната кутия, окачването и управлението като спрямо тях се нагажда и активния диференциал, а черешката на тортата добавят различните степени на намеса на системите за стабилност. Всяка една от тези позиции за настройка има по три режима. Все още звучи сложно нали?! Всъщност няма нищо сложно - просто имате възможност в зависимост от настроението си да настроите и своя автомобил, за да сте в пълен синхрон и пътуването и шофирането да се превърнат по-лесно в пословичното за BMW удоволствие от шофирането. За да изпитаме двете крайности и истинската "пълна промяна" в характера избираме най-агресивните настройки, като за сега оставяме системите за сигурност да бдят над нас. Воланът става тежък, окачването безкомпромисно твърдо, смяната на предавките е мигновена, а мотора сякаш яростно ви захапва при всяко дръзване да си поиграете с десния педал...
Е... след кратко замисляне :( Да, колкото и да не ми се иска да е така турбо дупка има! По-осезаема в ниските и слабо забележима във високите, но я има. Хубавото в случая е, че тя пък се компенсира от голямата мощ, която е на Ваше разположение още почти от празен ход... та, не е чак такава болка за умиране... но определено не е нещо, което очаквате от М кола! Или поне аз не очаквам... и не ми харесва. Ако си се движите поддържайки определена скорост и "смачкате" газта всичко Ви се струва наред, но ако сте на висока предавка и върнете за кратко педала и след това отново го върнете в положение "ON" забелязвате неприятно изчакване, което трае може би повече от секунда. Това до някъде се променя в режимите на работа над 3-4000 об./мин., но все още се усеща инертността на турбо компресорите, което не е много приятно, когато карате по-здраво на пътя или на писта и очаквате всичко да се случва мигновено с остри като бръснач реакции от задвижващия агрегат на Вашите команди с педала на газта. Както казах, резервите от мощност и въртящ момент дори и в "атмосферен" режим помагат в борбата с това, но преходите между режимите с различно налягане от турботата са малко коварни и изискват привикване, за да не оставате изненадани от непълната предвидимост на агрегата.
ЗВУКЪТ...
И... сега ще засегна и звука... той в тази кола не е нещо, което да Ви кара да чувствате, че сте възседнали разярено чудовище... а трябва да е поне толкова добър, колкото е добра колата... а тя е дяволски добра!!! Въпреки това обаче от BMW са си позволили да се отнесат сравнително пренебрежително към този елемент от цялостното усещане, което носи колата... поне според мен е така. Да - както казах в началото - големия работен обем и настройките на мотора и изпускателната генерация дават страхотен тътен при студен старт, в ниските оборотни режими двигателя си работи като истински осмак - дълбоко и гърлено... но когато започнете да давате газ здраво, основното, което чувате е виенето и свистенето на турбините, придружено с бръмчене, което никак не прилича на разярен осмак или поне не от онези, които те карат да настръхнеш. Единственото, което ни остава е манияшкото припукване между скоростите и гъргоренето като отпуснете газта. Автоматичното подаване на междинна газ при връщане на предавки с DKG-то обаче пък е доста готино изживяване и също е съпроводено от подобаващ саундтрак :) Дочух, че концерта изпълняван от TwinPower турбо агрегата заслужава повече аплодисменти в акомпанимент на словенските музиканти от Akrapovic, и сигурно наистина става уникално, но кому е нужно това?! Колко собственици на Е63 AMG сте чули да си сменят генерацията? Или въобще замисляли ли сте се някой AMG мотор в последните години да има нужда от това? Не бих ги предпочел пред новата M5ца, но до сега никога не съм намирал преимущество дори в един детайл от колите на конкуренцията... а сега се замислям в тази насока, макар и за дребни наглед детайли, които обаче винаги са карали BMW да изпъкват сред останалите! Добре... споделих мъките си, продължаваме с...
ПЪЛНА ГАЗ...
Излизайки на почти празната чисто нова магистрала, сякаш не само звяра под металната обвивка се събуди, а и дяволите в нас ни сръчкаха да видим какво се случва, като най-накрая врътнем "райбера" и фиксираме педала вдясно в крайното му натиснато положение. Ами... освен, че вече нещата се случват... се случват и много бързо! Отново имаме присветване на онази жълта лампичка, макар и за кратко... но при 100 км./ч!!! (на някой участъци се случваше и при по-висока скорост!!!) а асфалта вече не е онзи излъскания в града! Иначе нищо друго не свидетелства за някакво брутално "засилване"... докато погледа не се спре на скоростомера. Сега разбирам защо са се спряли на решението да направят цифровите означения на деленията в него през 30км./ч. - просто защото по-малките отрязъци двутонния звяр ги "прескача" прекалено бързо, за да им обърнете внимание... и въобще не се шегувам! Дори си мисля, че съвсем уместно би било да ги направят през 50!!! Нали ме разбирате - 0-50-100-150-200-250-300-350... защото 560-те конски сили на М5цата я носят през тези цифри за времето, за което аз ги пиша тук една след друга! А вътре нищо не се усеща - няма някакво фрапиращо притискане в седалката, няма шум, няма драма - докато ви се стори, че вече карате бързо ще сте на 200+ а усещането вътре далеч не е за такава скорост, нито реално осъзнавате времето, за което сте стигнали до там, нито тласъка, който прави това възможно. Наистина не знам как е постигнато това! Не са някакви впечатляващи стойностите на ускоренията на този автомобил (докато не се замислите, че все пак е лимузина тежаща почти два тона), но са достойни дори за много добри спортни, а дори и супер коли, а усещането е за страхотна лекота и увереност в целия процес на осъществяването на тези цифри - съвсем непринудено още с първия опит, успяхме да постигнем около 4,4 сек до 100км./ч. (точно колкото е предвидил и производителя между другото), още 10 ни трябваха до 200, а за общо около 30 секунди вече бяхме на 270км./ч. и много бързо започна да ни застига края на летището, което използвахме за тази цел с оглед на безопасността. Сигурен съм, че с малко посвикване и по-добри условия можем да изтискаме още някоя десета, но си мисля, че и такива стойностите са впечатляващи за двутонен колос, способен да превозва 4 (дори 5) човека в пълен комфорт и спокойствие, с все прилежащия им багаж (да, багажника наистина е огромен и най-накрая ще успеете да угодите и на себе си и на жена си тръгвайки нанякъде).
Та да се върнем на магистралата - колкото неусетно се движите през деленията на скоростомера, толкова уверено се чувствате и из завоите, независимо от техния радиус. Наистина - докато "завивате" поредното криво парче асфалт с чувството, че се движите със скорост от около 140-150км./ч. то всъщност скоростта съвсем спокойно се колебае около 200, а когато вече Ви се струва, че сте се позасилили, то задължително погледнете таблото, защото явно сте изключили Head-Up дисплея и няма какво друго да Ви подскаже, че наближавате скоростта, около която повечето по-бързички европейски коли са лимитирани (250км./ч.). Тези ограничения в случая обаче не тегнат над нас заради добавената "чавка" в празното квадратче срещу "M Driver's Package" в листа с оборудването на конкретния екземпляр... и чух, че със същата лекота гонела деленията в последния 30-километров отрязък от скоростомера! И така, много още за движението по магистралата не може да се каже - можете да пътувате супер комфортно с всякаква скорост, а ако искате да "цепите" по някой немски "autobahn" с 200+++ можете да го направите със страхотна лекота и увереност, взимайки завоите съвсем спокойно с висока скорост.
До тук средният разход за около 50-тина километра изминати нормално по магистрала с 1-2 доста скоростни отсечки бе около 10,5 л./100км. и ясно показва напредъка спрямо предишното поколение Е60 М5 и по отношение на ефективността.
ЗДРАВОТО КАРАНЕ...
Върнахме "нещата" в комфортен режим, слязохме от магистралата, а усмивката на лицата ни все още грееше, докато си говорехме, недоумявайки начина по-който колата се преместваше (съвсем буквално) на висока скорост при всяко подаване на газ, независимо дали става въпрос за доускорение от 80 или от 180 км./ч.! Всъщност точно това прави тази кола толкова впечатляваща, защото въпросните доускорения се случват с въпросната лекота, за която писах по-горе, но без драматизма, присъщ да кажем за някоя супер кола с подобни цифри в каталога си - кола с многолик характер, вълк в овча кожа - нали се разбрахме ;) По нормалните пътища изпреварванията ставаха с лекота подобна на телепортиране - доускорението от 80 до 120 км./ч. се случва за около 2,5 секунди... да за ДВЕ и ПОЛОВИНА секунди на трета предавка!!!
Сега обаче сме на път към местенцето, което сме си подбрали, за да видим колко са остри зъбите на звяра там където царуват вълците във вълча кожа, там където ниското тегло, ловкостта и подвижността надвиват огромната маса и бруталната сила - планинските ловни полета!
Подбрахме си едно пътче с перфектна настилка водещо високо в планината и откриващо пред нас уникална върволица от завои и спиращи дъха гледки. Интересното е, че до този момент си мислех, че усещането за лекота в тази кола се дължи на огромния запас от мощност, който без затруднения успява да засилва голямата маса, но тук, по тесния път осеян със завои се убедих, че не само това е причината. Дали заради по-директно и твърдо окаченото купе, дали заради фината настройка на окачването и ходовата част, заради управлението и спирачките или заради всичко това накуп, ако не знаех колко тежи реално тази кола бих предположил, че е "по-слабичка" с поне 200-300 килограма. Наистина - очаквате два тона кола да се клати, да се замята необратимо и непредвидимо, да се бори за всяка капчица сцепление под действието на центробежните сили, но не е така. Дори резки смени на посоката не я дебалансират толкова, накланянето и преноса на тегло са сведени до минимум, а управлението приятно ясно Ви дава сигнал за всичко, което се случва под Вас. Никога не съм бил фен на такива големи и тежки коли, що се отнася до здраво каране и точно това може би са причините - до сега никоя на успяваше да се държи и усеща така. И въпреки, че търсенето на повече драматизъм и изживявания от моя страна, когато съм на пътя или пистата, просто за да карам е отвело пристрастията ми към съвсем друг тип коли "за даване на газ", не мога да отрека, че определено съм впечатлен! Вълк в овча кожа - нали си спомняте ;) Всъщност, като че ли, по-скоро си го напомням за себе си, да не забравя всъщност истинския смисъл на тези думи, истинската причина да съществуват такива коли. Аз по-скоро съм привърженик на принципа, че всяко нещо трябва да се използва там, където е приложението му и че всичко с многофункционално приложение страда от някакви компромиси. Тук обаче случая не е точно такъв, защото компромисите се пренебрежими предвид нуждите на повечето хора- М5-цата прави нещата почти както много по-леки и подвижни коли, но без усещането, че се намирате на ръба, без драмата. Точно както и по-магистралата се чувствате по-откъснати от това, което се случва. Тоест - имате напълно многолик автомобил, който както може да е комфортен и спокоен без да Ви липсва нищо за едно приятно дълго пътуване, така може и да е безкомпромисно бърз и да доставя удоволствие от самото шофиране. Да - има по-бързи коли по пътищата и пистите, да - има по-комфортни коли по магистралите за дългите преходи, но начина, по който тук тези неща са комбинирани е впечатляващ.
И така, след това кратко лирическо отклонение, приличащо на заключение, се връщаме към здравото каране по онова пътче в планината.
След задължителното привикване с колата и опознаване на пътя започва лека полека по-сериозно доближаване до реалните и способности и проникване до дълбините на характера и. Уви и тук намирането на достатъчно сцепление, необходимо за пълноценно осъзнаване на потенциала на машината бе трудна задача и DSC-то се бореше здраво "осакатявайки" всеки опит на диференциала и гумите да свалят поне малко от силата на пътя. Преминавайки в MDM режим (рестриктирана намеса на системите за сигурност) малкото сцепление обаче ни помогна да видим останалата част от поведението на автомобила, без да се налага, да го поставяме в критични ситуации при прекалено високи скорости. Така например много приятно изненадан останах при преходите от един завой в друг, колко плавно и ясно се извършва преноса на маса от едната страна на другата, колко добре се предава това във волана и как всяко едно отклонение от зададената посока на дадено колело е телепатично предадено до Вас. Така в крайна сметка имате едно двутонно продължение на сетивата Ви, което противно на всички закони на физиката се мята насам натам, ускорява, спира и завива без да се затруднява особено, а когато увереността Ви дойде в повече и нещата отиват към не толкова приятен развой - ясно и спокойно Ви казва да спрете... иначе ще свършите в някой крайпътен обект. Сигурен съм обаче, че прекалената увереност, която тази кола дава би била коварна за доста хора, които не успеят правилно да прочетат сигналите и. Така че, както казах по-рано - внимавайте в картинката - това все пак е вълк, колкото и привидно красивата и миловидна "овча опаковка" да Ви залъгва и да крие това! Когато опознаете достатъчно тази своя придобивка вече спокойно можете да се поотпуснете и четейки сигналите, които тя Ви дава да овладеете контрола и до изключително високи нива, карайки това тежко и голямо чудовище да "играе по свирката Ви" като дресирано цирково животно.
И така, вече като същинско заключение ще изведа фактите, а вие сами можете да стигнете до извода за истинските качества на тази кола - взимате една изключително добра база, една от най-добрите правени някога от BMW - F10 5-series. Преработвате цялата концепция на окачването и ходовата част. Слагате брутално силен и високотехнологичен задвижващ агрегат съчетан с последно поколение роботизирана предавателна кутия и предаващи въртящ момент към електронно контролируем векторен диференциал с ограничено приплъзване. Цялото това нещо го опаковате достатъчно загадъчно и стилно, добавяте изключително внимание към детайлите, качествена изработка и богато високотехнологично оборудване, щипка емоции и усещания каращи Ви да се чувствате специални... и получавате една от най-добрите коли на планетата! Е... накрая ако сте фанатик като мен давате още някой лев за изпускателна генерация, изтръгвате "Active Sound Design" системата и всичко си идва на мястото :)))
Всички колебания изтръгнати - М5 F10 е истинска ///М кола, истински вълк в овча кожа - по-всемогъщ и всеобхватен от всякога, по-способен и бърз от всякога! Точно такава каквато трябва да е М5. Аз оставам фен на нефилтрираните истински спортни автомобили, даващи тези усещания и емоции, тази драма, за които говорих по-рано, но когато трябва да съчетаем това в едно с комфорт и пригодност за ежедневна употреба то избора би бил само един - F10 M5. Всъщност първата М5ца, която наистина искам за себе си... или пък не?! Ще видим М6 Coupe и Cabrio и М6 Gran Coupe ;)
Този материал достига до Вас благодарение на Владислав Димитров - Sharo. Още един път специални благодарности!
Говорим за внимание към детайлите и качество на изработка:
"Кокпита":
Отново говорим за детайлите...
Говорихме и за оборудването и глезотиите:
И отново стигаме до детайлите, те правят разликата:
