Всемогъщият... BMW M5 (F10)

С нескрито вълнение очаквах "сблъсъка" си с последното поколение М5 (F10) още от момента, в който бе представена официално на света. Това ми нетърпение се засилваше и от изключително приятната среща с Е60 М5 (http://drivinggods.blogspot.com/2011/09/bmw-e60-m5.html) малко преди това - кола, която ми припомни какво всъщност стои зад най-мощната буква на света - ///М. Въпреки това обаче, както споделих и с Вас (http://drivinggods.blogspot.com/2011/09/return-of-king-f10-m5.html), изливайки мислите си около новата кола, още от самото начало в мен се прокрадваше нотка скептицизъм около това поколение на най-бързия седан в света. Може би дори като цяло тези съмнения се основаваха на несигурността ми в коректността на цялостната посока, в която пое Motorsport подразделението на любимата компания. Вече знаете пределно добре начина, по който приемам автомобилите, нерационалните критерии, по които избирам любимците си и емоциите, които искам да намирам в тях. Точно тези емоции, заложени дълбоко в идеологията на М GmbH винаги са пленявали дълбоко сърцето ми и са ме карали толкова да ценя произведенията на тази манифактура. За съжаление обаче напоследък много от качествата и особеностите, на които се основават тези емоции в М моделите са на път да се променят или дори изчезнат. Така е и с "новороденото" М5 - да, имаме брутално красива кола, с характерните дизайнерски отличителни белези, изключителни нива на качеството на изработката и вниманието към детайлите, и естествено забележително технологично ниво с всичките необходими характеристики на хартия, като на всичкото отгоре цялата ходова част е хваната към купето без нито един тампон, смекчаващ връзката на гумите с волана и седалката ви. И тук стигаме до уловката, в която се крие моето недоверие, че този автомобил би могъл да задоволи фенския ми "нагон" - за първи път в историята на компанията по-малък задвижващ агрегат от този в предишното поколение, наличието на принудително пълнене (макар и изцяло издържано в технологичното съвършенство характерно за BMW) и накрая за капак на всичко активна система за модулиране на звука на двигателя достигащ в купето. Добре - тенденциите са към опазване на околната среда и намаляване на разходите, съгласих се, че по-малкия работен обем е задължителен в случая, съответно нямам нищо против и конфигурацията V8 под предния капак (въпреки невероятния V10 в предишното поколение), но принудителното пълнене и изкуствения звук (защо подяволите се налага това при V8 двигател?!) ми дойдоха в повече...

Нещата не се промениха и при първите срещи с колата от близо - звука не ми харесваше изобщо, не успя да ме впечатли и с динамика или нещо друго. "Просто бърза F10ка" - казвах си аз. Толкова харесвам това поколение 5-та серия, за пръв път да харесвам повече 5-цата от 3-ката в гамата (принципно си падам по по-младежки, компактни и динамични коли), а чисто новата М5-ца не ме завладяваше както другите М автомобили. Четях, слушах, какви ли не неща и мнения около новата кола, но нищо не се променяше - поредната консуматорска кола на пазара, която хората имащи възможност да си позволят ще изкупуват като топъл хляб просто, защото пазара това иска и предлага, без нещо съществено да я различава от останалите. Но нещо отвътре ме човъркаше, не можех да се примиря, че BMW ще направят такава кола и ще сложат М в означението и. Не мислех, че бих си позволили да продадат душата на такава икона като М5, само за да задоволят изискванията и нуждите на по-голяма част от пазарния сегмент. Точно поради тази причина реших, че трябва по-обстойно да се запозная с колата от първа ръка, за да затвърдя или отрека съмненията си относно принадлежността на този автомобил към истинските представители на BMW M!

СРЕЩАТА...

И сега стигаме до същината на нещата... Денят е неделя, часът е около 11 сутринта, а слънцето вече пече безпощадно. Всичко е спокойно и сякаш замряло в стремежа си да избяга от тази августовска жега... но не и това, което ни очаква. Посрещнат съм от бавно отваряща се гаражна врата... отвътре прозира червена светлина... и тишина! Тишина, внезапно прорязана, сякаш от събуждането на чудовище обезпокоено в собственото му леговище, което още преди да успея да зърна вече ме бе усетило... настръхнах!!! Отвътре от тъмнината бааавно започнаха да изплуват две нереално широки гуми, четири ауспуха и два светловодни стопа... сигурен съм, че ако се бях срещал с дявола очите му щяха да изглеждат точно така, а и да звучи по същия начин! Иска ми се да можех по-поетично да пресъздам всичко това за Вас, но уви до тук се простира многообразието от изразни средства в главата ми... а и откровенно казано предполагам, че за всеки било трудно! Всяка една М кола е неописуемо "кисела" след сън, работи "богато", бучи дълбоко и гърлено с леко завишени обороти, но стабилно, изключително стабилно и могъщо... да правилната дума е могъщо... представете си го... всеки поне веднъж чувал някое ///Могъщо създание знае за какво говоря!!! За бога, зад вратата ме чака четириврата лимузина тежаща почти два тона с нормален външен вид, комфорт и оборудване, напълно пригодна за ежедневието и както се разбра по-късно и без нито една забележка в това отношение... а всичко това ме накара да притрепервам в очакване да се срещна с нея! Първото опровержение на излятите по-горе съмнения за наличието на характер в колата - има и то какъв :) Има го и старателно прикритото могъщо излъчване, което трябва да притежава един вълк в овча кожа... ясно осъзнавате, че това далеч не е просто поредната петица. Бавно показващата се от леговището М5-ца сякаш нарочно се показа детайл по детайл на слънцето, за да мога да оценя всеки един пълноценно... сигурен съм и Вие вече сте го направили... мамка му, много е красива!

И така... всичко това се случва благодарение на Владислав Димитров (известен в BMW и Motorsport средите като Sharo), който имах удоволствието след няколко телефонни разговора да ме посрещне по този начин! Вече стояхме удобно настанени в проветряващите се седалки зад 560-коньовия впряг и небрежно се прокрадвахме из спокойния град. Ще Ви спестя приказките за дизайна, качеството на изработката, материалите в интериора и вниманието към детайлите в него, както и за изключително богатото оборудване, в което, повярвайте ми, няма нещо, от което да имате нужда и да не можете да поръчате. Всичко е на мястото си, всичко работи перфектно, всяко копче щрака както трябва и всяка повърхност и детайл Ви карат да се чувствате добре в тази кола. Наистина, не случайно F10 поколението спечели толкова награди и признания - колата наистина е направена така, че й най-претенциозните да се затруднят в намирането на кусури!

 

















ВОЗЕНЕТО...

Както вече споменах, напълно комфортно се возим из софийските улици, замисляйки идеалния начин да опровергаем съмненията ми относно принадлежността на колата в ръцете ни към пълнокръвните представители на М подразделението на мюнхенската компания. И до тук тази ни цел напълно се увенчава с успех - както споменах по-рано, "пеперудите" в стомаха и вълнението са си напълно на място при срещата с тази кола, а това означава, че дори и преди да сме я изкарали от гаража, тя вече бе специална. Превземайки градските улици пък няма как да разберете, какво всъщност се крие в черупката, която Ви е обвила - имате една супер комфортна кола, в която се чувствате у дома си, около Вас са всички глезотиики, от които се нуждаете, а комфортните режими на управлението, окачването, предавателната кутия и двигателя правят всичко възможно да не почувствате нищо от недостатъците на обграждащата ви среда. 

Шофьорската позиция е перфектна - седите ниско, седалката е изключително удобна и с перфектна опора за всяка една част от тялото, предлага абсолютно всички необходими настройки, за да достигнете нужното за комфортно пътуване и правилен контрол над волана положение, педалите са точно където трябва и където винаги са били в BMW, воланът е дебел и удобен, перата за предавките са разположени на правилното място и са оформени както трябва. Имате видимост навсякъде и всичко е лесно четимо и в обсега на зрението Ви. Звярът е кротък и подчинен, управлението е леко и неангажиращо, а окачването е точно такова каквото трябва да бъде за мен - не твърдо, но достатъчно стегнато за да не предизвиква морска болест. Единствено липсата на конвенционалните тампони в окачването води до странно усещане, да - странно, не неприятно, поне не за мен. Ситните неравности и дефекти в настилката предизвикват звук различен от този, с който сме свикнали и водят до предаване на много лека вибрация, която Ви напомня, че това не е точно лимузина и далеч, не трябва да я приемате като такава ;) На мен така ми харесва, обичам да съм колкото се може по-свързан с пътя и гумите, дори когато става въпрос за комфортен автомобил. Както споменах малко по-рано, тук говорим за многолик характер, който, както ще разберете малко по-късно, е съвсем възможно да съществува помещавайки в себе си коренно противоположни черти. До момента единственото, което ни подсказва за "тъмната" страна на този звяр е факта, че всяко по-нервно и убедително натискане на педала на газта по излъсканите столични улици води до... нищо!!! Да, нищо, или по-точно само до неистовото мигане на една жълта лампа измежду уредите на таблото... свидетелстваща за тотална липса на каквото и да е сцепление, способно да приведе въртящия момент на колелата в праволинейно движение! Наистина не съм предполагал колко може да е трудно (в добрия смисъл на думата) едно съвсем нормално наглед изпреварване на относително бавно движещ се автомобил. И то след като сте с нагласата, че сте се качили в много бърза кола! В нормалните автомобили е много просто - предавка или две надолу и крака в пода, лесно нали?! Е тук не става така - смисъл от връщането на предавка няма, а крака трябва много плавно и внимателно да изминава пътя си надолу към крайно натиснато положение... защото в противен случай дори 295-милиметровите задни гуми, умния диференциал и системите за контрол на стабилността и сцеплението са безсилни срещу почти 700-те нютон метра въртящ момент и ускорение просто няма, или то поне е далеч от това гарантирано от потенциала на тази кола! Та... просто си се возите спокойно и внимавате в картинката :) Както казах - всичко останало е комфортно, спокойно, без никакви драми или достойни за трилър сцени, и не ангажира съзнанието Ви с абсолютно нищо - намирате се в среда на блаженно спокойствие. Возим се кротко и спокойно, перфектно откъснати от заобикалящия ни свят, водейки приятен автомобилен разговор на фона на приятна музика от първокласната озвучителна система и в атмосфера с идеално поддържани от климатичната инсталация параметри. Знаете ли, сега започвам да осъзнавам, че може би заради тази черта от характера на този автомобил имах съмнения за неговата пълноценна М жилка... просто като говорим за бързи коли съм свикнал да са по-ясно изразени грубоватите маниери, пръщящата отвсякъде мощ и агресия. Но това далеч не са качества, които трябва да получавате в едно М5, това далеч не е част от идеологията на вълка в овча кожа и като изключим Е60 М5, която бе прекалено недодялана и агресивна за ежедневието, никоя друга М5 не е била такава. Колко грешна представа могат да създадат погрешните очаквания. От тук нататък започнах много да променям досегашните си мисли и "чувства".

ГОЛЯМОТО "ПОДАВАНЕ"...

Така сякаш неусетно градската среда започна да уредява и табелите сочещи посоката към нашата дестинация придобиха зелен цвят - да... магистрала!!! Звярът вече се е поразсънил след кротката разходка из града и сега е време да се обърнем към неговите "скрити заложби". За тази цел конструкторите са ни оставили възможност да избираме измежду различни режими на работа на двигателя, предавателната кутия, окачването и управлението като спрямо тях се нагажда и активния диференциал, а черешката на тортата добавят различните степени на намеса на системите за стабилност. Всяка една от тези позиции за настройка има по три режима. Все още звучи сложно нали?! Всъщност няма нищо сложно - просто имате възможност в зависимост от настроението си да настроите и своя автомобил, за да сте в пълен синхрон и пътуването и шофирането да се превърнат по-лесно в пословичното за BMW удоволствие от шофирането. За да изпитаме двете крайности и истинската "пълна промяна" в характера избираме най-агресивните настройки, като за сега оставяме системите за сигурност да бдят над нас. Воланът става тежък, окачването безкомпромисно твърдо, смяната на предавките е мигновена, а мотора сякаш яростно ви захапва при всяко дръзване да си поиграете с десния педал...

ТУРБО ДУПКАТА...

Е... след кратко замисляне :( Да, колкото и да не ми се иска да е така турбо дупка има! По-осезаема в ниските и слабо забележима във високите, но я има. Хубавото в случая е, че тя пък се компенсира от голямата мощ, която е на Ваше разположение още почти от празен ход... та, не е чак такава болка за умиране... но определено не е нещо, което очаквате от М кола! Или поне аз не очаквам... и не ми харесва. Ако си се движите поддържайки определена скорост и "смачкате" газта всичко Ви се струва наред, но ако сте на висока предавка и върнете за кратко педала и след това отново го върнете в положение "ON" забелязвате неприятно изчакване, което трае може би повече от секунда. Това до някъде се променя в режимите на работа над 3-4000 об./мин., но все още се усеща инертността на турбо компресорите, което не е много приятно, когато карате по-здраво на пътя или на писта и очаквате всичко да се случва мигновено с остри като бръснач реакции от задвижващия агрегат на Вашите команди с педала на газта. Както казах, резервите от мощност и въртящ момент дори и в "атмосферен" режим помагат в борбата с това, но преходите между режимите с различно налягане от турботата са малко коварни и изискват привикване, за да не оставате изненадани от непълната предвидимост на агрегата. 

ЗВУКЪТ...

И... сега ще засегна и звука... той в тази кола не е нещо, което да Ви кара да чувствате, че сте възседнали разярено чудовище... а трябва да е поне толкова добър, колкото е добра колата... а тя е дяволски добра!!! Въпреки това обаче от BMW са си позволили да се отнесат сравнително пренебрежително към този елемент от цялостното усещане, което носи колата... поне според мен е така. Да - както казах в началото - големия работен обем и настройките на мотора и изпускателната генерация дават страхотен тътен при студен старт, в ниските оборотни режими двигателя си работи като истински осмак - дълбоко и гърлено... но когато започнете да давате газ здраво, основното, което чувате е виенето и свистенето на турбините, придружено с бръмчене, което никак не прилича на разярен осмак или поне не от онези, които те карат да настръхнеш. Единственото, което ни остава е манияшкото припукване между скоростите и гъргоренето като отпуснете газта. Автоматичното подаване на междинна газ при връщане на предавки с DKG-то обаче пък е доста готино изживяване и също е съпроводено от подобаващ саундтрак :) Дочух, че концерта изпълняван от TwinPower турбо агрегата заслужава повече аплодисменти в акомпанимент на словенските музиканти от Akrapovic, и сигурно наистина става уникално, но кому е нужно това?! Колко собственици на Е63 AMG сте чули да си сменят генерацията? Или въобще замисляли ли сте се някой AMG мотор в последните години да има нужда от това? Не бих ги предпочел пред новата M5ца, но до сега никога не съм намирал преимущество дори в един детайл от колите на конкуренцията... а сега се замислям в тази насока, макар и за дребни наглед детайли, които обаче винаги са карали BMW да изпъкват сред останалите! Добре... споделих мъките си, продължаваме с...

ПЪЛНА ГАЗ...

Излизайки на почти празната чисто нова магистрала, сякаш не само звяра под металната обвивка се събуди, а и дяволите в нас ни сръчкаха да видим какво се случва, като най-накрая врътнем "райбера" и фиксираме педала вдясно в крайното му натиснато положение. Ами... освен, че вече нещата се случват... се случват и много бързо! Отново имаме присветване на онази жълта лампичка, макар и за кратко... но при 100 км./ч!!! (на някой участъци се случваше и при по-висока скорост!!!) а асфалта вече не е онзи излъскания в града! Иначе нищо друго не свидетелства за някакво брутално "засилване"... докато погледа не се спре на скоростомера. Сега разбирам защо са се спряли на решението да направят цифровите означения на деленията в него през 30км./ч. - просто защото по-малките отрязъци двутонния звяр ги "прескача" прекалено бързо, за да им обърнете внимание... и въобще не се шегувам! Дори си мисля, че съвсем уместно би било да ги направят през 50!!! Нали ме разбирате - 0-50-100-150-200-250-300-350... защото 560-те конски сили на М5цата я носят през тези цифри за времето, за което аз ги пиша тук една след друга! А вътре нищо не се усеща - няма някакво фрапиращо притискане в седалката, няма шум, няма драма - докато ви се стори, че вече карате бързо ще сте на 200+ а усещането вътре далеч не е за такава скорост, нито реално осъзнавате времето, за което сте стигнали до там, нито тласъка, който прави това възможно. Наистина не знам как е постигнато това! Не са някакви впечатляващи стойностите на ускоренията на този автомобил (докато не се замислите, че все пак е лимузина тежаща почти два тона), но са достойни дори за много добри спортни, а дори и супер коли, а усещането е за страхотна лекота и увереност в целия процес на осъществяването на тези цифри - съвсем непринудено още с първия опит, успяхме да постигнем около 4,4 сек до 100км./ч. (точно колкото е предвидил и производителя между другото), още 10 ни трябваха до 200, а за общо около 30 секунди вече бяхме на 270км./ч. и много бързо започна да ни застига края на летището, което използвахме за тази цел с оглед на безопасността. Сигурен съм, че с малко посвикване и по-добри условия можем да изтискаме още някоя десета, но си мисля, че и такива стойностите са впечатляващи за двутонен колос, способен да превозва 4 (дори 5) човека в пълен комфорт и спокойствие, с все прилежащия им багаж (да, багажника наистина е огромен и най-накрая ще успеете да угодите и на себе си и на жена си тръгвайки нанякъде). 

Та да се върнем на магистралата - колкото неусетно се движите през деленията на скоростомера, толкова уверено се чувствате и из завоите, независимо от техния радиус. Наистина - докато "завивате" поредното криво парче асфалт с чувството, че се движите със скорост от около 140-150км./ч. то всъщност скоростта съвсем спокойно се колебае около 200, а когато вече Ви се струва, че сте се позасилили, то задължително погледнете таблото, защото явно сте изключили Head-Up дисплея и няма какво друго да Ви подскаже, че наближавате скоростта, около която повечето по-бързички европейски коли са лимитирани (250км./ч.). Тези ограничения в случая обаче не тегнат над нас заради добавената "чавка" в празното квадратче срещу "M Driver's Package" в листа с оборудването на конкретния екземпляр... и чух, че със същата лекота гонела деленията в последния 30-километров отрязък от скоростомера! И така, много още за движението по магистралата не може да се каже - можете да пътувате супер комфортно с всякаква скорост, а ако искате да "цепите" по някой немски "autobahn" с 200+++ можете да го направите със страхотна лекота и увереност, взимайки завоите съвсем спокойно с висока скорост. 

До тук средният разход за около 50-тина километра изминати нормално по магистрала с 1-2 доста скоростни отсечки бе около 10,5 л./100км. и ясно показва напредъка спрямо предишното поколение Е60 М5 и по отношение на ефективността. 


ЗДРАВОТО КАРАНЕ...


Върнахме "нещата" в комфортен режим, слязохме от магистралата, а усмивката на лицата ни все още грееше, докато си говорехме, недоумявайки начина по-който колата се преместваше (съвсем буквално) на висока скорост при всяко подаване на газ, независимо дали става въпрос за доускорение от 80 или от 180 км./ч.! Всъщност точно това прави тази кола толкова впечатляваща, защото въпросните доускорения се случват с въпросната лекота, за която писах по-горе, но без драматизма, присъщ да кажем за някоя супер кола с подобни цифри в каталога си - кола с многолик характер, вълк в овча кожа - нали се разбрахме ;) По нормалните пътища изпреварванията ставаха с лекота подобна на телепортиране - доускорението от 80 до 120 км./ч. се случва за около 2,5 секунди... да за ДВЕ и ПОЛОВИНА секунди на трета предавка!!!

Сега обаче сме на път към местенцето, което сме си подбрали, за да видим колко са остри зъбите на звяра там където царуват вълците във вълча кожа, там където ниското тегло, ловкостта и подвижността надвиват огромната маса и бруталната сила - планинските ловни полета!

Отново започваме да цъкаме по бутоните, разположени около скоростния лост и контролиращи настроенията на нашата "играчка", като пак избираме режими "бойна готовност", но оставяме отбранителните системи активирани, докато огледаме бойното поле. 

Подбрахме си едно пътче с перфектна настилка водещо високо в планината и откриващо пред нас уникална върволица от завои и спиращи дъха гледки. Интересното е, че до този момент си мислех, че усещането за лекота в тази кола се дължи на огромния запас от мощност, който без затруднения успява да засилва голямата маса, но тук, по тесния път осеян със завои се убедих, че не само това е причината. Дали заради по-директно и твърдо окаченото купе, дали заради фината настройка на окачването и ходовата част, заради управлението и спирачките или заради всичко това накуп, ако не знаех колко тежи реално тази кола бих предположил, че е "по-слабичка" с поне 200-300 килограма. Наистина - очаквате два тона кола да се клати, да се замята необратимо и непредвидимо, да се бори за всяка капчица сцепление под действието на центробежните сили, но не е така. Дори резки смени на посоката не я дебалансират толкова, накланянето и преноса на тегло са сведени до минимум, а управлението приятно ясно Ви дава сигнал за всичко, което се случва под Вас. Никога не съм бил фен на такива големи и тежки коли, що се отнася до здраво каране и точно това може би са причините - до сега никоя на успяваше да се държи и усеща така. И въпреки, че търсенето на повече драматизъм и изживявания от моя страна, когато съм на пътя или пистата, просто за да карам е отвело пристрастията ми към съвсем друг тип коли "за даване на газ", не мога да отрека, че определено съм впечатлен! Вълк в овча кожа - нали си спомняте ;) Всъщност, като че ли, по-скоро си го напомням за себе си, да не забравя всъщност истинския смисъл на тези думи, истинската причина да съществуват такива коли. Аз по-скоро съм привърженик на принципа, че всяко нещо трябва да се използва там, където е приложението му и че всичко с многофункционално приложение страда от някакви компромиси. Тук обаче случая не е точно такъв, защото компромисите се пренебрежими предвид нуждите на повечето хора- М5-цата прави нещата почти както много по-леки и подвижни коли, но без усещането, че се намирате на ръба, без драмата. Точно както и по-магистралата се чувствате по-откъснати от това, което се случва. Тоест - имате напълно многолик автомобил, който както може да е комфортен и спокоен без да Ви липсва нищо за едно приятно дълго пътуване, така може и да е безкомпромисно бърз и да доставя удоволствие от самото шофиране. Да - има по-бързи коли по пътищата и пистите, да - има по-комфортни коли по магистралите за дългите преходи, но начина, по който тук тези неща са комбинирани е впечатляващ.

И така, след това кратко лирическо отклонение, приличащо на заключение, се връщаме към здравото каране по онова пътче в планината.

След задължителното привикване с колата и опознаване на пътя започва лека полека по-сериозно доближаване до реалните и способности и проникване до дълбините на характера и. Уви и тук намирането на достатъчно сцепление, необходимо за пълноценно осъзнаване на потенциала на машината бе трудна задача и DSC-то се бореше здраво "осакатявайки" всеки опит на диференциала и гумите да свалят поне малко от силата на пътя. Преминавайки в MDM режим (рестриктирана намеса на системите за сигурност) малкото сцепление обаче ни помогна да видим останалата част от поведението на автомобила, без да се налага, да го поставяме в критични ситуации при прекалено високи скорости. Така например много приятно изненадан останах при преходите от един завой в друг, колко плавно и ясно се извършва преноса на маса от едната страна на другата, колко добре се предава това във волана и как всяко едно отклонение от зададената посока на дадено колело е телепатично предадено до Вас. Така в крайна сметка имате едно двутонно продължение на сетивата Ви, което противно на всички закони на физиката се мята насам натам, ускорява, спира и завива без да се затруднява особено, а когато увереността Ви дойде в повече и нещата отиват към не толкова приятен развой - ясно и спокойно Ви казва да спрете... иначе ще свършите в някой крайпътен обект. Сигурен съм обаче, че прекалената увереност, която тази кола дава би била коварна за доста хора, които не успеят правилно да прочетат сигналите и. Така че, както казах по-рано - внимавайте в картинката - това все пак е вълк, колкото и привидно красивата и миловидна "овча опаковка" да Ви залъгва и да крие това! Когато опознаете достатъчно тази своя придобивка вече спокойно можете да се поотпуснете и четейки сигналите, които тя Ви дава да овладеете контрола и до изключително високи нива, карайки това тежко и голямо чудовище да "играе по свирката Ви" като дресирано цирково животно.

И така, вече като същинско заключение ще изведа фактите, а вие сами можете да стигнете до извода за истинските качества на тази кола - взимате една изключително добра база, една от най-добрите правени някога от BMW - F10 5-series. Преработвате цялата концепция на окачването и ходовата част. Слагате брутално силен и високотехнологичен задвижващ агрегат съчетан с последно поколение роботизирана предавателна кутия и предаващи въртящ момент към електронно контролируем векторен диференциал с ограничено приплъзване. Цялото това нещо го опаковате достатъчно загадъчно и стилно, добавяте изключително внимание към детайлите, качествена изработка и богато високотехнологично оборудване, щипка емоции и усещания каращи Ви да се чувствате специални... и получавате една от най-добрите коли на планетата! Е... накрая ако сте фанатик като мен давате още някой лев за изпускателна генерация, изтръгвате "Active Sound Design" системата и всичко си идва на мястото :)))

Всички колебания изтръгнати - М5 F10 е истинска ///М кола, истински вълк в овча кожа - по-всемогъщ и всеобхватен от всякога, по-способен и бърз от всякога! Точно такава каквато трябва да е М5. Аз оставам фен на нефилтрираните истински спортни автомобили, даващи тези усещания и емоции, тази драма, за които говорих по-рано, но когато трябва да съчетаем това в едно с комфорт и пригодност за ежедневна употреба то избора би бил само един - F10 M5. Всъщност първата М5ца, която наистина искам за себе си... или пък не?! Ще видим М6 Coupe и Cabrio и М6 Gran Coupe ;)


Този материал достига до Вас благодарение на Владислав Димитров - Sharo. Още един път специални благодарности!

Говорим за внимание към детайлите и качество на изработка:

"Кокпита":

 

Отново говорим за детайлите...

Говорихме и за оборудването и глезотиите:

И отново стигаме до детайлите, те правят разликата:

///М-оции

 

Светът се развива, нещата се променят. Това е напълно естествено и нормално и с пълна сила се отнася за автомобилния свят. Днес за хората и заобикалящата ги среда е важно едно, а преди години то бе съвсем друго. Едно време се изискваше едно, днес друго, а утре ще е нещо съвсем различно. Като добавим към това и личностните пристрастия на милярдите хора по земята стигаме до една безкрайна палитра от възможности за задоволяването на тези ценности и приоритети. Както в предишните си откровения споменах, за мен колите не са средство за придвижване, а нещо много повече, като поради тази причина очакванията, които имам карайки една такава машина, емоциите, които искам да изпитам, изискванията, които имам са коренно различни от тези на повечето нормални хора по света. Дали заради това, че съм видял 2 и 200 и съм изживял съзнателните си години до сега през периода на най-бурното развитие на автомобилната индустрия, дали заради търсените от мен качества, или просто заради емоционалната си ангажираност смятам, че света такъв какъвто го познавам и харесвам се обърна в съвсем различна посока. И то за адски кратко време - за последните 4-5 години. За добро или за лошо ще видим след години. Уви връщане назад няма, но поне все още има надежда за нас промитите ентусиасти и все още из пренаселената сцена се намират частици от славните изминали времена, носещи духа на онези първични и истински машини записани в дебелите книги на историята. Сигурно вече започвате да се питате защо по дяволите този ни засипва с тези бръщолевения?! Причината за това е наскоро проведен разговор по време на едно BMW събитие, с един изключително приятен човек, с немски произход, не по-малко заразен и отдаден на тази страст от мен, който по щастливо стечение на обстоятелствата има възможност да е много навътре в разработката и представянето на новите автомобили на BMW. Та от дума на дума с него в приятен, наситен с бензинови пари и заразен ентусиазъм, разговор стигнахме до това, че автомобилите, такива каквито ги познаваме ще отстъпят място на други, съвсем разлини, че от тук нататък нищо няма да е същото, не задължително в лошия смисъл на думата, но това ще означава да сменим и приоритетите и очакванията си... или просто едновременно с това да се обърнем назад, за да отдадем почит на онези пропити с дух и емоции машини заседнали в съзнанието ни още от невръстно детство, онези машини каращи всичко в нас да трепти и да се изпълва с усещания. Само така бихме могли да намерим и запазим най-доброто и от двата свята, защото ако не го направим или ще загубим корените си или няма да се впишем в съвременния динамичен свят. Само така можем да направим правилния избор коя частица от миналото да запазим и кои от настоящето и бъдещето да харесваме и ценим.

Тъй като въпреки космическия скок в развитието на човечеството още не можем да надникнем и пътуваме в бъдещето, решихме да се върнем назад в миналото и да си припомним с носталгия какво беше тогава, кои бяха онези емоционални и одухотворени четириколесни, които ни караха да се чувстваме живи. А в тази посока, в надвечерието на излизането на дългоочаквания заместник на BMW M3 мисля, че няма по-добра дестинация в миналото от тази да си припомним предшествениците му и да усетим на какво се дължи иконичния му образ в очите на поколения фенове. Така познавайки онази специална частица в тези автомобили ще можем да преценим дали от М GmbH са съумяли да я запазят или развиващия се свят е заличил всички спомени за красивите моменти от минало.

М3 за мен е изключително специален автомобил. От дете мечтая за такава кола, чета и уча за различните поколения, следя мненията на хората за тях и представянето им по пътища, писти и събития. Като започнем от моторспорт славата покрай създаването на DTM бегачката и производството на нужните за хомологацията и сериини бройки на Е30 М3, преминем през небивалия успех на последвалите го версии на базата на Е36 и Е46 и стигнем до актуалните купе, седан и кабрио на базата на Е9Х 3-та серия, М3 е еталон за спортен автомобил. М3 е онази кола, която всички искат да имат, М3 е кола, с която всички се сравняват, М3 е автомобил, който всички искат да произвеждат. М3 е върха в света на мултифункционалните и многолики автомобили, М3 е вълк в овча кожа, М3 прави всичко, което правят другите, но го прави забележително!!!

Сега обаче спирам с азбучните истини, защото тях можете да ги прочетете навсякъде. Няма да цитирам наизустени цифрички, да припомням исторически събития или да ви показвам снимки от каталозите. Няма обаче тук да видите и поредното "сравнение" на различните поколения М3 от създаването му през 80те до сега. Ще питате защо? Ами защото тези коли сами по себе си са адски различни, правени са през различни времена, отговаряли са на различни изисквания, имат различни характеристики и качества и е съвсем нормално да дават различни усещания. Целта на сравненията е да определят най-доброто от добрите, а тук аз не искам това, защото всяка от тези коли е брилянтна и прави това, за което е създадена безупречно. Идеята ми е да позволя на онези от вас, които не са карали тези коли да добият представа какво е усещането, къде са разликите между тях и да намери "своята" измежду тези блестящи произведения на инженерната мисъл на баварските специалисти.

Така терзани от подобни мисли решихме да съберем всички парчета от пъзела на едно място и да покараме на воля, стремейки се към осъзнаване и изясняване на най-съкровените мисли и усещания генерирани от тези автомобили, като в следващите няколко "материала", ще се опитам да пресъздам, поне колкото е възможно със своите словоизлияния, тези неща. Ще питате защо в следващите няколко, а не в тази емоционална атмосфера? Ами защото така е правилно, всяка една от колите заслужава своето кътче в този блог, както и своето място на стената на славата. Карайки ги накуп осъзнахме, че те не трябва да се сравняват, а просто трябва да се поставим с тях в идеалните за това условия и да се насладим на момента запазвайки за винаги в сърцето си тези спомени.

Така например стигнах до заключението, че на първо място DTM легендата, митичната кола положила основите за изграждането на един от най-култовите образи на спортен автомобил в света, трябва да бъде поставена на пиадестал и да има своето специално място в сърцата и душите ни, като за тази цел трябва да бъде почетена с подобаващото внимание и при специални за това условия, да бъде карана с уважение и страхопочитание.

 

За нейните по-узрели, но и все толкова първични, още по-прецизни и умопомрачително бързи наследници Е36 и Е46 М3 пък съм отредил вечните асфалтови ловни полета на начупените планински пътища или предизвикателните състезателни писти, където може пък да срещнат някой от своите съвременни и бъдещи дивашки еквиваленти!? Така ще разберем какво е да имаш в ръцете си "бръснач" и да се движиш по ръба, ясно осъзнавайки какво е преди и след него, тръпнейки едновременно от неистов страх и безгранично удоволствие от несравнимата симбиоза между човек и машина.

И така по ред на номерата стигаме до последното произведение в родословното дърво, което е първо и последно от М3ките, такива каквито ги познаваме. Първо, защото до сега имаме 4-цилиндрова и две редови 6-цилиндрови М коли, всяка от тях с въплатени най-виртуозните технологии в света на двигателостроенето, а в това последно поколение нещата стават още по-сериозни отивайки още един път в съвсем друга категория - V-образен 8-цилиндров агрегат отново достоен за учебниците по инженерно майсторство. И второ, защото, както казах по-горе, света се променя, а с него и BMW ///М GmbH тръгна в коренно различна посока. Така станалото по-gran-turismo Е9Х М3 остава само в своята лига и също заслужава да бъде поставено в свои води със способностите си да бъде един от най-комплексните спортни автомобили в света.

Така че, дерзайте за следващите няколко "пътеписа", с които ще се опитам да ви направя част от тази легенда и да пресъздам усещането да я изживеете.

Коли, хубави коли, специални коли, супер коли.....

Ето, че след дълго отсъствие (за което моля да бъда извинен) намерих време и вдъхновение да драсна обещаните няколко (стотин :D) реда за интимните отношения... не, не с жените... с колите :)

Това вдъхновение дойде покрай многобройните различни мнения, факти и новини, които достигат до мен в последно време от различни личностни и форумни/интернет сблъсъци с реалността на автомобилния свят. Някой от тези неща ме радват, други - не. Някой одобрявам, с други просто се налага да се примирявам. Слава богу обаче съм роден и живея във времена на свобода на избора и на богато изобилие от продукти за придвижване и удоволствие (пак да отбележа, че под второто не визирам плътските наслади с изкусителните представителки на нежния пол, нито пък разните алкохолно-меланхолични забавления) и в следващите сърцераздирателни изблици на емоционалност ще ви запозная точно с моите личностно-вкусови пристрастия. Естествено обаче, искам да разсея всички съмнения, че ще се наложи да четете някакви безсмислени и напълно необективни твърдения и размисли в тази посока, защото надявам се съм успял да ви убедя, че съм "в час"... но пък всъщност няма никакво значение - това е моето мнение, субективната част на моите възприятия за това какво е важно за един "истински" автомобил, кое го прави нещо повече от другите и какво не можете да видите в цифрите на последните страници в каталозите. Дали ще съвпаднат мненията ни, просто ще имате предвид написаното като една различна гледна точка или пък напълно ще ви накарам да погледнете от другата-емоционалната страна на нещата си зависи от вас. Ясно е, че, особено у нас, са много всезнайковците дето разбират от всичко повече от всички, но практиката показва, че това не е точно така и са малко хората с познания и опит, за да виждат по-ясно и повече неща. Ето как аз чета между редовете на моторизацията.

В днешно време е много по-трудно за един автомобил да изпъкне, следователно е и по-трудно вие да забележите разликите, освен ако не сте толкова наблюдателни колкото съм аз... а аз имам много набито око и изкривената ми в тази насока глава, базирайки се на всичко видяно и прочетено през годините, има навика да анализира из основи всяка (е, почти всяка) кола и детайл от нея. Едно време беше лесно за истинските коли да изпъкнат - имаше коли създадени с цел, с емоция, с идеи и инженерна мисъл. Така едни ставаха много по-добри от други и това се забелязваше, тепърва се откриваха нови технологии, материали, глезотии. Днес топлата вода е на наше разположение и всички я ползват (е, почти всички за съжаление), има много коли направени качествено, с всичкото ви необходимо оборудване и даващи същите цифрови стойности на сравняваните по тестовете параметри като другите. Едно време имаше значение надеждността, но днес това не е чак толкова на дневен ред - всички имат гаранция, скапано следпроизводствено обслужване и почти пълно се самоунищожават след 10 години :D. E... ще попитате къде тогава е разликата и не са ли в този случай надценени много от скъпите коли на пазара? И тук ще ви изям с парцалите :)... защото тук започва същественото ;) Тук свършват колите за придвижване - ако ги търсите за това, или до тук се простират разбиранията ви за целта на автомобилите... та ако е така следващите неща ще ви се сторят чиста лудост, защото ще говорим, за влюбване, за емоции, за тръпка, за побъркващо внимание към детайли, които сигурно дори никога не сте забелязвали. Останалите ще ме разберат... ще разберат и какво за мен е ценно в една кола, какво я прави по-добра от другите в днешната сериозна конкуренция и най-вече кои коли за мен са специални и супер коли. Стига толкова с празните приказки...

В основата на определянето на това, какво в една кола е добро и какво - не, стоят както обективни цифрово измерими параметри, така и субективните преценки за качество на материалите, ергономията и емоционалния заряд. За мен, особено когато става въпрос за движение по пътищтата, последните субективни фактори са по-важни. Това е така поради простата причина, че на улицата/пътя дали една кола ускорява с 1 десета от секундата по-бързо от друга, прави обиколка на дадена писта със секунда по-бързо, има с четвърт литър по-малък разход или с 20 литра по-голям багажник нямат никакво значение... и искам да наблегна на това - никакво значение!!! Защото пътя не е писта и по-добре 10 минути по-късно, вместо 20-30 години по-рано, защото четвърт литър няма да ви разори, защото тези 20 литра под задния капак няма да ви помогнат да поберете багажа си ако жена ви/гаджето е решила да помъкне всичките си 50 чифта обувки за почивката в Италия. Има значение обаче дали всеки път като седнете в колата си ще псувате инженерите, защото ви тресе статично електричество от гадната тапицерия, или се чудите как са могли да сложат някое копче така, че да ви трябва упътването за употреба да го намерите, или ви трябва нов чифт очи след няколко часа път през нощта, или нови стави по тялото, или... и мога да продължавам така вечно. Защото има много лоши коли, защото има и по-добри от тях, но наистина добрите коли се различават... И за това си заслужава да платите повече. Още повече си заслужава да платите, за всеки път когато освен тази разлика, получите и огромна усмивка на лицето отваряйки гаража, която става още по-голяма като седнете вътре и запалите двигателя, и накрая се превръща в неистова радост с всеки изминат километър. Тогава ще ви се случи да изберете по-дългия път докато се прибирате от работа и ще забравите за всичко друго... или ще ви хрумне, ей така спонтанно да излезете да покарате... или ще изберете да отидете за уикенда да се разтоварите до възможно най-отдалечената дестинация. И все такива неща... Е не е ли като влюбване?! Не е ли като с жените?! За мен е важно не само как ще стигна до мястото, към което съм тръгнал, но и как ще го направя... за мен е важно не само да съм бърз, но и това да ми доставя удоволствие... за мен е важно не само да ми е удобно, но и да се чувствам добре емоционално. И тук "надценените" коли идват на мястото си, за хора като мен, които знаят какво искат, как и къде да го получат.

Започвам от нормалните, ежедневни коли. Тук още като прохождащ във форумните среди съм наблюдавал (а и настървено участвал) в спорове с хора, твърдящи, че безброй много автомобилни компании предлагат също толкова добър продукт, но на много по-ниска цена от тези на BMW например. Слушал съм как Golf-ове са по-бързи от различни модификации на 3-та серия, как Omega-ите са по-добри от 5-та серия, a Astra-те са непобедимо оръжие срещу М3... и всичките тези са и много по-евтини. Е както сами се досещате, в това няма нито капка истина и е плод на детински форумни спорове между тиинейджъри дърпащи чергата към колата, която татко им е купил от Горубляне, без те да имат особено право на избор. Уви такива спорове съществуват и до днес, както в тази им форма, така и в една до някъде по-разумна, сред същите тези хора, но порастнали - там където се сравняват класово автомобили със сходни технически параметри. Казах "до някъде по-разумна", защото съм се нагледал и на адски "интересни" тълкувания на понятията клас и качества, както и няколко пъти по толкова тълкувания за това кое е добро и кое - не.

Въпроса с нормалните, ежедневни коли е лесен - преценявате от какво имате нужда, колко сте готови да платите и какво ще очаквате в замяна. В тази категория нещата са най-напрегнати, защото разликите между съпоставимите модели са много малки и цените са сходни, та основните фактори предопределящи избора са дизайна и характера на автомобила.

Като започнем от най-малките хечбеци там положението е най-трагично. Пазарът е заринат от безлични и некачествени колички, които струват по около 20 000лв. и предлагат... превоз... само това! Имат четири колела, климатик, стерео уредба и тук таме някое сладко цветно елементче дето грабва абитуриентките. Наистина не знам за какво са тези коли. Питайте ме кога бих си купил нова такава кола, при положение, че на пазара за същите пари ще се натъкна на много по-коли от по-висок клас, с много по-високо качество и по-богато обурудване, със стил и характер. Има разбира се някой изключения дори и в средата на "мъниците". Царя там за мен безапелационно е Mini, отново "надценени" в цифрово изражение "на табела", но за парите си получавате качество от горния клас, поведение на истински спортен хечбек, и преливащ от стил и емоции пакет. За мен едно червено John Cooper Works ще свърши работа, доооста забавна работа. Със същата сила думите ми важат и за Focus ST/RS например, особено за втория. Колата е брутална - силна, дивашка и завиваща, очудващо за кола с предно предаване, както и Mini-то впрочем. Искам оранжев такъв Ford. Дори бих си дал парите за него ако търся такава кола. Естествено и двете до сега споменати коли си имат кусури. Mini-то е много тясно и вози адски твърдо, харчи доста и едва ли ще събере повече от лаптопа и бельото ви. Ford-а си е Ford и има тук таме забележки в материалите и детайлите. Горе долу същото е положението с бързото Scirocco, Golf R32, Fiat Bravo (там Михаел Шумахер имаше нещо общо с разработката :) ) и Renault Megane RS, като последното май не бих си го купил - бързо е, готино е, ама е Renault подяволите. Та за тия пари пълно щастие няма. Под тях намирам за привлекателни наточените Fiesta, Polo, Corsa и Clio, като последното този път ми харесва много, защото има много моторспорт зад гърба си. Сигурно има и някакви други, но както казах не се интересувам много от този клас, въпреки, че имам своя поглед и там, както се разбра :)

Стигаме до средния клас, където съм много силен, защото все още съм млад и търся динамика, поведение на пътя и приятно управление... да...да... правилно се досетихте BMW 3-серия ;) Смело заявявам - карал съм всичко в този клас и няма еквивалент. Единствено Audi се доближават (както и с повечето си модели напоследък) с А4. Какво да ви кажа, който се е качвал и е карал достатъчно която и да е "тройка" през последните 30 години знае за какво говоря. Винаги е била едни гърди напред с визията, материалите и вниманието към детайлите в интериора, позицията зад волана, управлението, поведението по завоите и най-вече с духа на моторспорта, който я преследва навсякъде, слагащ свещен ореол около върховата модификация М3! М3 е това, което всяка една спортна кола по света иска да бъде. М3 е Чък Норис на спортните коли. М3 е основоположник на тази категория практични спортни коли и е записана в историята където ще остане завинаги като такава - икона на пътя и на пистата. Audi правят S/RS 4 и се стараят да не изостават и на пътя и на писта, Mercedes правят същото с наточените версии на C-клас и CLK. И докато преди като че ли бяха твърде различни, за да са конкурентни на пазара, то днес те са по-близки от всякога и не знам дали дори и аз не бих кривнал от "правия" път с едно RS4 Avant или C/CLK 63 AMG Black Series. Всички ми харесват адски много и бих прибрал всяка една от тях в гаража си. Всяка една носи дух, емоция, традиции. Всяка една ви кара да си кажете - ето за това си дадох парите и не съжалявам и за последната похарчена стотинка. На фона на тези коли сякаш всичко друго е за онези чичковци, които отиват в най-близкия магазин и си купуват колата, която им предложи търговеца. За тези без изисквания и желания. За тях един Avensis, Mondeo, Passat, Volvo, Peugeot, Lancia или там някоя от другите безбройни компании и модели правещи коли без емоция, стил и желание са идеални. Коли за потребители, които ще се возят в тях без да забелязват повечето неща. Може някой от тях да са качествени и надеждни, може да имат някоя поставка за чаши повече, или литър багажен обем в излишък, но те си остават пълнеж, за онези, които знаят, че имат нужда от нещо, но не знаят от какво.

В по-горните класове нещата стоят по същия начин - имаме сериозни компании с традиции, инженерни постижения, емоционален заряд и мислещи за нас - потребителите, хора, които произвеждат продукти не само мислейки, но мислейки за нас - претенциозните, взискателните и знаещите потребители, мислейки за продуктите, които произвеждат като за нещо, което правят за себе си, така че да покрият и най-дребните си капризи. За това в колите на големите в бранша дръжката на тавана се прибира нежно и безшумно като я пуснете, за това чистачките се преместват на мястото си, за да не изкривят перата си, за това сензори следят от къде грее слънцето, за да ви пуснат климатика от тази страна и да не ви напече неприятно, за това всички бутони са на мястото си, за това всички елементи от оборудването работят без да ви създават главоболия, за това можете цял ден да седите и да пипате кожата/тапицерията без да ви хване скомина, за това можете да изминете хиляди километри без усмивката да слезе от лицето ви - независимо дали пътувате по работа или за удоволствие. Такива са хубавите, наистина добри автомобили. Тези автомобили трябва да бъдат като жената, с която сте готови да прекарате остатъка от живота си - перфектни във всяко отношние, така че да не съжалявате за нито секунда от живота си, която сте прекарали с тях. Да бъдат комплексни и да изпълняват всяко нещо с компетентност, желание и увереност, да ви даряват с щастие. Тук с удоволствие ще спомена коли като BMW M5, Audi RS6, Mercedes E63 AMG и тем подобни страхотни коли, както и малко по-големите лимузини от BMW 7-серия, S-клас на Mercedes, A8 на Audi, колите на Bentley, Rolls-Royce и Jaguar.

Стигаме до най-интересните, но и най-сложни групи коли. Онези, по детински специални машини, които карат нещо у нас да трепне само като си ги представим, които ни е страх да запалим в гаража, които изпълват мокрите ни сънищата и мечтите ни. Те в повечето случаи не притежават нищо от гореспоменатата комплексност, или поне не са напълно завършени. Имат недостатъци и ви създават проблеми, но сте готови да преглътнете всичко заради усещането, заради онова първично психическо и физическо удоволствие от свободата, от дивашката ни същност. Те са точно като любовниците - нещо, което искате от време на време, без да означава, че са по-добри от вашата "ежедневна", ей така просто да се разсеете, да се откъснете от реалността, да направите нещо лудо, за един миг. Разликата е само, че ако си приберете някоя специална кола в гаража жена ви няма да ви изгони (или поне ако, за да я купите не сте продали някое от децата). Аз лично предпочитам такава машина в гаража - с тях всичко е по-лесно :)

Нищо свързано с тези коли няма логика... абсолютно нищо. Те просто ви карат да се влюбите от пръв поглед, да изпитате нещо, което не сте изпитвали никога преди и да правите неща, които не сте правили преди. Превръщат ви в едно голямо дете, карат ви да се усмихвате без причина, дори да крещите от удоволствие. Ако имате такава ще ви се случи да слезете до гаража просто да я погледате... или да я изчистите, въпреки, че сте го направили предния ден например. Ще ви се иска след това да я запалите и просто да я слушате на място докато загрее. След това няма да се сдържите и ще я изкарате бааавно от гаража без да ви усетят и ще дадете "цялата газ" някъде по виещ се планински път, по някоя крайбрежна алея или просто из квартала. През цялото това време вие ще сте най-щастливия човек на света, ще треперите неистово, ще се усмихвате меланхолично и няма да мислите за нищо. През това време вие ще сте свободни. Това е смисъла на тези коли, това е и едничката им цел - да ви карат да се чувствате специални. Не искам да оставя впечатление у вас, че говоря за коли, които никога няма да можете да си позволите, нито за някакви супер автомобили, които дори не сте виждали. Такива коли могат да са много различни. 

 В много случаи такива са някой стари (или не толкова), но добре гледани и осъвременени легендарни автомобили, които са останали в сърцето ви от детството, а дори и от това на баща ви. Такава кола е Е30 М3 например. Всяка минута в тази кола е чисто удоволствие. Спрямо съвременнните стандарти е по-бавна от 325d, има много по-бедно оборудване и е много по-непрактична. Въпреки това обаче е един изключително добре направен автомобил с красота в стила на 80те със своите брутални раздувки и спойлери, с перфектна шофьорска позиция, приятни материали, страхотна ергономия и брилянтно управление и поведение на пътя. Толкова ми липсва това при днешните тежки и смекчени коли. Тук воланът е тежък и директен без разни ултра модерни помощници, всичко чрез него достига до вас нефилтрирано и чисто. Същото се отнася и до спирачките, газта, съединителя и скоростите - чиста и неподправена емоция директно от асфалта, през механиката до вас чрез BMW E30 M3. Изживяването е страхотно. И има много такива като нея, също толкова емоционални, спонтанни и искрени. Също много емоционални пътувания съм имал със своето Е30 кабрио, просто наслаждавайки се на механичния звук на атмосферния "шестак". Ами Z3 M? И купето и рудстъра на тази кола са уникални. За мен купето е една от най-дивашките коли, които човек може да си купи днес. Толкова бруталност излъчва. За такива емоции създадоха и 1 М Coupe - една страхотна машина за чисто удоволствие от шофирането. Ами М3 CSL? Бих дал всичко да имам такава в гаража си - толкова красива, толкова лека, такъв блестящ двигател, такъв звук и поведение. Всичко в нея казва само - "карай ме колкото може". Само толкова - без път, без посока... Една от най-големите икони, които BMW някога са произвеждали. Такова нещо съм изпитвал само в състезателната ни М3 Е36. Случвало ми се е след работа да се прибера, да стоя пред нея или в нея в гаража и след повече от час да реша да я изкарам, просто ей така да покарам в планината... през цялото време с "пеперуди" в стомаха, треперещи крайници и настръхнала перушина. Може би такива са и новите М3 GTS и CRT. Бих си купил с такава цел и новото Z4 например - красива като произведение на изкуството, лека и отворена към света и звука от двигателя и начина, по който отеква сред природата. Колкото и странно да звучи неудържимо привлечен съм и от Z8. Толкова елегантна и изискана красота, сложена върху техника от BMW и 8-цилиндров задвижващ агрегат с 400 конски сили. Какво грешно може да има в такава кола? Според мен нищо. Един ден ще споделя ;) Към целия този списък си представете да имате на разположение и някое F40, спотайващо се изпод червено покривало с черно конче отгоре! Ами 288 GTО или легендарния кабриолет 250 GTO!!! Настръхвам само като се замисля за простата съвършеност и изящната красота на тези коли. Какво ще кажете да ги гарнираме с не по-малко уникалните BMW M1, 507, CSL, с първата и истинска М6 Е24 или 850CSi... Списъка е безкраен - McLaren F1, Porsche 959, 964, 933, разни страхотни Мерцедеси като SL-ите, "черните" AMG-та и т.н... Все легендарни автомобили, които имат по-голяма стойност от целия автомобилен пазар днес, те винаги ще бъдат такива и ще са много повече от цифрите в каталога, сравненията на списанията и писаниците по форумите. Те са онези коли, които не ви се налага да обяснявате какви са, или да убеждавате някого в качествата им, а ви стига само да се усмихвате като се сетите какво е било последния път като сте били близо до НЕЯ и колко много са изпуснали невежите мислещи се за по-бързи, по-добри и по-изгодни от вас!!!

Така... до тук говорихме за коли със стойност, емоционален заряд, дух и история, без да наблягаме на качествата им като абсолютна стойност, защото при тях това не е от значение. Сега обаче ще добавим и това в уравнението и ще говорим за супер колите. 

Както се подразбира от написаното по-горе те трябва да притежават всичко от предишната категория, но и да са наистина добри и на хартия. Постигането на "хартиените"  показатели в днешно време не е никак трудно - технологии има в изобилие, ноу-хау също, та и в тази категория нещата са близо, дори по-близо от която и да било друга група коли, но само ако гледаме единствено каталозите. Иначе по отношение на останалото тези автомобили не биха могли да са по-различни. И това прави едни супер коли по-добри от други ;) не цифровото изражение на техните качества, а техния характер. Може би трябва да уточня смисъла на понятието "супер кола", защото не съм съвсем сигурен, че всички разбират това и често се получават неуместни изказвания и възникват безмислени спорове. Супер коли са тези автомобили, които както в горната категория ви карат да се чувствате специални, носят ви емоции и удоволствие без да се нуждаете реално от тях, като освен това са и невероятно бързи, демонстрират технологично съвършенство и употреба на ексклузивни материали, уникален дизайн и оборудване и съответстваща на това цена. На всичкото отгоре обикновено са непрактични и неудобни (а понякога и невъзможни) да живеете с тях всеки ден. Като капак на всичко повечето такива са произведени в лимитирана серия масово производство, а частите за тях и местата където можете да ги обслужвате или поправяте са изключително малко. Та в общи линии това е разбирането ми за супер колите и тяхното място под слънцето. Всеки от вас е виждал, чел и мечтал за автомобил произведен от Ferrari, Lamborghini, Porsche, Maserati, McLaren, Koenigsegg, Aston Martin, Bugatti, Pagani, както и някой американски мускули като Corvette Z06/ZR1, Viper, Hennesey Venom и подобни на тях. Всяка една от тези компании/коли имат десетилетия традиции, чиито дух е въплътен във всяко едно от произведенията им, съдържат най-върховите постижения от света на технологиите и моторния спорт и са толкова ексклузивно създадени, че да са гордост за всеки, отделил скромна сума от огромното си състояние, за да ги притежава. Мога да ви зарина с детайли за това как се произвежда една такава кола, колко и какви хора със собствените си ръце се занимават с това, как се изпипват детайлите, дизайна и материалите, и как в крайна сметка тази вълнуваща машинария се зарежда с пословичния дух... Ще спомена само, че всяко парченце кожа за изработката на различните детайли е специално подбрана за тази цел. Всеки шев е направен ръчно, всяко копченце или детайлче по интериора е премислено хиляди пъти преди да бъде оформено както трябва, изработено от правилния материал и поставено на точното място. Всяка извивка на каросерията е направена със страст от дизайнерите и е дооптимизирана в аеродинамичния тунел. А за основното - двигателя, силовото предаване и окачването екип от най-добрите инженери подбират най-ефективните съвременни технологии, за да постигнат абсолютно съвършенство. Така в крайна сметка добавяйки щипка емоция, традиции и дух във всеки един детайл от автомобилите си те стават повече от простата сума от частите си, нещо повече от купчина машинария служеща да ви придвижи (бързо :) ) от точка А до точка Б. Получавате специален автомобил, който е способен да пречупи границите човешките възприятия и на възможното и да ви накара да треперите от страхопочитание и удоволствие, да го сънувате дълго след това, да се усмихвате налудничаво само като се сетите за моментите с него. Пожелавам на всеки поне веднъж в живота си да покара подобна кола, дори за малко. Удоволствието е неописуемо и на мен никога няма да ми е достатъчно. Искам да карам всички такива автомобили и да имам повечето от тях в гаража си. Уви това е трудно постижимо. Но се радвам, когато се докосна до тази магия и оценя истинската одухотвореност на тези автомобили. Често обаче чувам и чета коментари от хора, които никога не са се качвали в такъв автомобил, никога не са усещали това, в които се говори за същата тази надцененост, за която говорихме по-рано, за това, че едно Ferrari или Porsche или която и да е от споменатите компании правещи супер коли искат прекалено много за това, което предлагат и можете да получите същото от много по-евтини коли като нашумелия Nissan GT-R например. Да, японската "Godzilla", както често го наричат, е брилянтна кола с изключително добри технологии заложени под опаковката, с ниска цена и характеристики на супер кола. Но няма нито една частичка от харизмата на такава. Колкото и старание да са вложили "самураите", които я сглобяват ръчно, материалите използвани на много места са типичните за страната на изгряващото слънце евтинеещи пластмаси. Дизайнът е всичко друго, но не и произведение на изкуството и емоцията на автора, а по-скоро на компютърна програма. Звукът е приятен, но прекалено синтетичен и лишен от драматизъм. Задвижването на 4те колела прави карането бързо детска игра, а компютърните графики и цялостното оформление на интериора биха се харесали много на зарибените компютърни ентусиасти, живеещи далеч от реалността. Та, лично за мен, такава кола няма място сред супер колите. Тя има цифрите, но не и наистина важните в реалния свят неща. Виждал съм адски бързи доработени обикновени автомобили, които биха "надбягали" всяка супер кола във всяко отношение на драг стрипа или на пистата, но това не ги прави такива. За това и GT-R-а си остава много бърза кола, предлагаща много динамика за малко пари... точка... нищо повече. Няма нито една от другите съставки да бъде супер кола. Сравнете я с М3... ОК... по-бърза е, но не и по-забавна. По-евтина е, но не и по-практична, нито по-добре и качествено направена. Седнете в нея след F430, 458 Italia, Gallardo, 997 Turbo или която и да е подобна емоционална и натъпкана с дух, звук и красота кола и ще разберете за какво говоря. Американците например подхождат много по-радикално в тази посока през последните години и техните Corvette Z06/ZR1 и Viper например са брутално силни, добре завиващи и стоящи на пътя, но и много, много емоционални коли, носещи духа на старите прости, но работещи принципи на големия двигател в лека конструкция, задно предаване и нищо повече. Чиста лудост докато се движите по улиците, пътищата или пистите. Да, няма я качествената изработка, вниманието към детайлите и материалите на европейските производители, няма я ергономията и перфекционизма, но колите са истински специални, защото ви карат да се чувствате като малко дете. Бучат, трещят, опърничави са и искат да ви убият (и ще го направят ако не внимавате). А и са евтини, за да компенсират недостатъците си. Ако искате евтина супер кола си купете такава, аз бих го направил. Ако добавите всички онези детайли за гледане, пипане и усещане към тях ще получите перфектна супер кола стояща наравно с най-добрите в бранша, обаче на подобаваща за това цена. Т.е. ZR1 е Ferrari без лъскавата опаковка. Viper ACR е Lamborghini без детайлите на Audi. И са много добри :). Не са като европейските си конкуренти, защото не са поискали да бъдат. Така има избор за всички - Ferrari с красотата на Pininfarina и прецизността на болид, Lamborhini с бруталността на разярен бик и вниманието към детайлите на Audi, Porsche с немската прецизност и инженерно съвършенство, Aston Martin с англииски стил и островен дух, Corvette със своята дива и неопитомена ярост и т.н. Всяка една от тези коли притежава характер и качества, достойни за уважение. Коя ще изберете е изцяло във ваши ръце, само запомнете - важно е дребните детайли и начина, по който са "опаковани" да ви кара да ги чувствате в сърцето си ;)

Лесно е да направите супер кола на хартия. Много трудно е да го направите в реалния свят, където една истински специална кола освен правилните цифри трябва и да прелива от емоции, да ви заслепява с красота, да ви глези с внимание, да ви радва като малко дете и да ви носи удоволствие както никоя друга не може. Един автомобил е истински само тогава, когато ни кара да се чувстваме така от момента, в който застанем пред него дори преди да сме го отключили и да сме седнали в него, до момента когато заспим мислейки за това, което се случва през часовете прекарани стиснали здраво волана някъде из "асфалтовите ловни полета"... Когато просто караме в екстаз от усещанията, които ни дава, от начина, по който ни говори чрез звука, волана, седалката, педалите... Когато ни кара да се чувстваме живи...