Часа беше около 22:30... привидно спокойна вечер... исках да си почина... бях се излегнал с лаптопа пред телевизора за фон и цъках нещо докато ми се доспи... е... в последствие се оказа, че това ще се промени... рязко :). Телефона звънна...
-Спиш ли?
-Не... почивам.
-Хвърли си едни дрехи... идвам да те взема, че имаме тук една М5-ца и си търсим някой да ни покаже как се кара такава кола и какво може.
Не задавах повече въпроси. След 15тина минути пред къщи бе спряло тъмно синьо (Interlagos Blau) Е60 М5 със светло сив интериор, а шофьорското място бе предвидливо оставено за мен. Колата като цяло ми харесва. Екстериора е брутално красив... точно какъвто трябва да бъде. Привидно скучната лимузина от среден клас, нежно е превърната в звяр, като за това красноречиво говорят някой издайнически детайли. Няма да навлизам в подробности, знаете за какво говоря... факт е, че колата изглежда достатъчно брутална с промените в броните, огромните джанти и четирите ауспухови тръби и просто няма как да не всее респект у всеки. Интериора обаче никога не ми е бил любим. Да... всичко е подредено и с пословичната за BMW егрономия и интуитивност, но ми е прекалено... как да го кажа... постно, а и тази огромна козирка за навигацията никога не ми е харесвала при това поколение BMW-та (Е90, Е60, Е65). Както и да е, това са подробности и въпрос на личен вкус. Има обаче някой неща, които ме накараха да забравя за тези подробности.
След краткотрайно настройване на позицията зад волана вече се чувствах като у дома си и вече бях готов за старт. Както повечето от вас знаят Е60 М5 носи в сърцето си V-образен 10-цилиндров атмосферен двигател, куплиран към роботизирана ръчна предавателна кутия SMG (Sequential M Gearbox), с управление от волана и разположения на централаната конзола лост (за американския пазар са правени и малко такива с ръчна кутия). И от тук нататък може да ви се завие свят от персонализации и възможности за настройки на колата. Можете да избирате между два режима на работа на двигателя (съответно със 400 и 507к.с.), два режима на работа на предавателната кутия (ръчен и автоматичен), като отделно всеки от тях има опция за настройка на маниера на превключване на предавките в рамките на 5 различни зададени програми (+шеста за ръчния режим в състояние на изключен констрол на стабилността), а за капак на всичко имате и три режима на работа на окачването. Сложно нали? Е свиква се, особено имайки предвид, че можете да настроите един специален "М" бутон на волана с желани от вас стойности на всяка една от тези настройки, за бързо достигане до тях, ако например искате да давате газ. Този бутон активира режим на работа на системите, който е изцяло програмируем. Така, в нашия случай това бе напълно достатъчно, тък като не бяхме тръгнали на обикновено пътуване. По хлъзгавите пътища в планината, от дома ми към града, си позволих да оставя електронните "ангели хранители" да бдят над нас, най-малкото защото за първи път карах колата. Тук също можете да избирате между няколко различни режима - включено DSC, изключено DSC и М Dynamic Mode, който допуска буксуване и пързаляне, но все пак ви пази да не се убиете. Както и предполагах, след няколко минути с нея вече много добре знаех какво се случва около мен и познавах достатъчно добре машината, за да мога да се отпусна. Ето нещо, което много малко други компании освен BMW са успяли да постигнат с автомобилите си. В една такава кола толкова бързо се осъществява връзката човек-машина, че съм сигурен, че след 30тина минути зад волана никой не може да познае, че тази не е моя ;) Нещо, което не харесвам при тези коли ( не че нещо не е направено като хората, ами просто този тип коли като цяло) е, че бидейки големи семейни коли (или среден клас лимузина) си се усещат тежки. Да... знам, че това е целта и просто трябва да са бързи седани. Но въпреки това масата се усеща, особено при по-"сгънати" маневри. Идеята ми е, че трябва да внимавате, че физиката си е физика и не можете да се преборите с нея, въпреки, че колата е направена блестящо. Всеки, който е наясно с този факт може да направи чудеса с такава кола.
И тук започнах и аз да се впечатлявам. Знаех че е много добра... возил съм се в такова "Ring Taxi" на северната дъга на Nurburgring и знам, че въпреки теглото си е нереално бърза. Карайки по завоите в планината опитвах всичко с цел да я "компрометирам", но не успях да намеря слабост (включвайки в уравнението голямото тегло, нали се разбрахме ;) ). Колата е послушна, дори на хлъзгавия асфалт не можах да я предизвикам да недозавие, а по-скоро, въпреки резките корекции с волана в завой, се усещаше начало на презавиване... което както се досещате е супер забавно, а и по-лесно за контрол, ако знаете какво да правите, без да губите скорост. Може би тук е ненужно да казвам, че управлението и окачването са толкова прецизни, че веднага си казват каквото са "изживяли" от взаимодействието на колелата с асфалта. До тук на нито един от режимите за превключване на предавките не усетих толкова оплюваното нервно поведение на кутията при нормално движение. Вярно, че аз не си падам по комфортните и "меки" коли, но все пак. Същото се отнася и за окачването - при различните настройки колата безупречно се превъплъщава от "скучен" комфортен пътнически автомобил в дива спортна кола и обратното... и всичките тези глезотиики с натискането на няколко (или един както споменах) бутона... жестоко. Е слязохме в близост до града вече, позабавлявахме се по завоите и следваха малко скоростни отсечки и пързаляне. Движение почти нямаше и дългите магистрални отсечки ни предоставиха много място за докосване до потенциала на болидо-подобния агрегат отпред. И не го наричам така само защото е V10... ако чуете как звучи достигайки червената линия, веднага сами ще стигнете до тази аналогия... уникално е да го слушате... плътен в ниските обороти, ненатрапчив... и истински покъртителен във високите... чувал съм такива звуци и честоти от такива коли с променена изпускателна система, че много болиди могат да им завидят. Ускорението е покъртително, нищо, че се намираме в лимузина тежаща 2 тона пълна с хора. Да... сигурно има и по-богати на въртящ момент двигатели, но тук сила не липсваше от празен ход до 8500об./мин. Истински "УАУ" ефект обаче се наблюдава над средните режими на работа, където високооборотните концепции имат своите предимства. И повярвайте ми, там тази кола е мнооого силна. М5-цата върви през предавките толкова уверено, че имате чувството, че ако има 8 или 9 предавки (вместо само 7) може да правите рекорди за скорост с нея на Nardo или "соленото езеро" (не, че не е направила няколко рекорда за скорост като сериен седан!). На всичкото отгоре имате на разположение и т.нар. "launch control" (асистент за стартиране), който прави старта от място толкова ефективен и съчетан с такива удари в гръбнака ви, че имате чувството, че връщайки се обратно на същото място ще заварите набръчкан асфалт и части от задния мост. Всичко става толкова бързо, че дори нямате време да сложите сами втора, та системата прави това вместо вас. Намираме си място с хубав нов асфалт, режим "POWER 500", на двигателя (демек пълна мощност), позиция "S6" на кутията, напълно изключено DSC, задържаме лоста на средната конзола напред и даваме цялата газ... оборотите се залепват някъде около 4000 (в нашия случай бяха толкова, но това може да се коригира в зависимост от настилката посредством лостчето на темпомата) и... пускам лоста ... колата се изтрелва уникално напред с максимално сцепление... толкова бързо стига червената линия, че докато се усетя последва удар... жесток удар... това беше втора... отново препускаме към 8000об./мин.... удар... 3та... и така до където пожелаете. Никак не се очудвам, че реално колата е под 5 сек до 100км/ч и то всеки път. Над тази скорост нещата продължават да са същите, ускорението не спира и след 200, а ударите при всяко превключване са достойни за сравнение с тези при някоя бегачка с подредена правозъба кутия! И така до... ами не знам всъщност... казват, че върви далеч над 300... уви не опитахме това... поне не този път ;)...
Дойде време да се попързалямеее... Признавам си, че се притеснявах в началото като подкарах колата... все пак не я познавам, а и не е моя... та имах резерви... които изчезнаха, както казах по-горе, след по-малко от половин час. Вече чувствах колата все едно винаги съм я имал и точно след първия изпързалян завой нещата си дойдоха на мястото. Ако знаете колко готино се пързаля такава кола... толкова предвидимо и контролируемо... просто е истинска наслада. Точно в този момент завидях на Сабине и колегите и на Nordshleife, които... по цял ден... всеки ден... пързалят такава кола пълна с хора по пистата. Независимо дали правите завъртане на място, дрифт при обратен завой или дъъъълъг завой с пързаляне с висока скорост, поведението на колата, усещането от пързалянето и контрола са невероятни. Имах чувството, че мога да правя това вечно... а и ми се искаше :). Усещате я като част от себе си и сте сигурни, че нищо не може да се обърка с каквато и скорост да пързаляте, с какъвто и ъгъл... и до голяма степен това усещане е реално. Двигателя откликва още на мозъчните ви импулси, баланса и окачването работят толкова прецизно, че винаги имате сцепление там където искате и когато искате, а диференциала с ограничено приплъзване ви дава точно толкова сцепление от колкото имате нужда, а след това и предвидимо ви казва за загубата му и се грижи да няма изненади по време на странните за хората движения с вратите напред. А звука... звука е непрекъснато там и концерта от десетимата музиканти пред вас е толкова приятен за ушите, че никога няма да ви се иска да напуснете "залата". И аз просто си се "мятах" насам натам с вратите напред, усмивката ставаше все по-голяма и по-голяма (хаха... спомняте си това от един тест на Tiff Needell нали) и започнах все повече и повече да си мисля, че това е идеалната кола... и може би е такава. Е... хората ви гледат странно... някой ви хокат... други се кефят при вида на двутонната кола летяща на една страна... дори полицаите ви "обръщат внимание", но по-скоро от интерес. Да се върнем малко назад и да видим какво имаме - седан (или комби) от среден клас с достатъчно място за 5ма човека и багажа им; много качествен интериор и материали (не много по моя вкус като дизайн, но все пак хубав и удобен); лист с опции способен да задоволи всеки; много красив по моето мнение екстериор; и накрая, но не и на последно място 507 конски сили, 520 NM въртящ момент, ускорение до 100км/ч за под 5 сек и максимална скорост от над 300км/ч. Кола, с която можете да си возите децата на училище, да отидете с цялото семейство на почивка с всичкия ви багаж, да отидете на бизнес среща, а след това да се разходите до някоя писта и да освободите напрежението! Ето това аз мога да нарека истински многофункционален автомобил и не случайно всички М коли на BMW са толкова прочути с тези си качества... и въпреки, че моя избор би бил М3, то М5 е един блестящ автомобил във всяко отношение и освен, че ще си върши работата като семейна кола, ще ви кара и да се усмихвате и да сте щастливи само от факта, че го имате... а и че можете да сте бързи... много бързи с него... както по светофарите, така и по пистите, магистралите и планинските пътища... като всяко едно пътуване ще бъде чисто удоволствие от шофирането!!!
След краткотрайно настройване на позицията зад волана вече се чувствах като у дома си и вече бях готов за старт. Както повечето от вас знаят Е60 М5 носи в сърцето си V-образен 10-цилиндров атмосферен двигател, куплиран към роботизирана ръчна предавателна кутия SMG (Sequential M Gearbox), с управление от волана и разположения на централаната конзола лост (за американския пазар са правени и малко такива с ръчна кутия). И от тук нататък може да ви се завие свят от персонализации и възможности за настройки на колата. Можете да избирате между два режима на работа на двигателя (съответно със 400 и 507к.с.), два режима на работа на предавателната кутия (ръчен и автоматичен), като отделно всеки от тях има опция за настройка на маниера на превключване на предавките в рамките на 5 различни зададени програми (+шеста за ръчния режим в състояние на изключен констрол на стабилността), а за капак на всичко имате и три режима на работа на окачването. Сложно нали? Е свиква се, особено имайки предвид, че можете да настроите един специален "М" бутон на волана с желани от вас стойности на всяка една от тези настройки, за бързо достигане до тях, ако например искате да давате газ. Този бутон активира режим на работа на системите, който е изцяло програмируем. Така, в нашия случай това бе напълно достатъчно, тък като не бяхме тръгнали на обикновено пътуване. По хлъзгавите пътища в планината, от дома ми към града, си позволих да оставя електронните "ангели хранители" да бдят над нас, най-малкото защото за първи път карах колата. Тук също можете да избирате между няколко различни режима - включено DSC, изключено DSC и М Dynamic Mode, който допуска буксуване и пързаляне, но все пак ви пази да не се убиете. Както и предполагах, след няколко минути с нея вече много добре знаех какво се случва около мен и познавах достатъчно добре машината, за да мога да се отпусна. Ето нещо, което много малко други компании освен BMW са успяли да постигнат с автомобилите си. В една такава кола толкова бързо се осъществява връзката човек-машина, че съм сигурен, че след 30тина минути зад волана никой не може да познае, че тази не е моя ;) Нещо, което не харесвам при тези коли ( не че нещо не е направено като хората, ами просто този тип коли като цяло) е, че бидейки големи семейни коли (или среден клас лимузина) си се усещат тежки. Да... знам, че това е целта и просто трябва да са бързи седани. Но въпреки това масата се усеща, особено при по-"сгънати" маневри. Идеята ми е, че трябва да внимавате, че физиката си е физика и не можете да се преборите с нея, въпреки, че колата е направена блестящо. Всеки, който е наясно с този факт може да направи чудеса с такава кола.
И тук започнах и аз да се впечатлявам. Знаех че е много добра... возил съм се в такова "Ring Taxi" на северната дъга на Nurburgring и знам, че въпреки теглото си е нереално бърза. Карайки по завоите в планината опитвах всичко с цел да я "компрометирам", но не успях да намеря слабост (включвайки в уравнението голямото тегло, нали се разбрахме ;) ). Колата е послушна, дори на хлъзгавия асфалт не можах да я предизвикам да недозавие, а по-скоро, въпреки резките корекции с волана в завой, се усещаше начало на презавиване... което както се досещате е супер забавно, а и по-лесно за контрол, ако знаете какво да правите, без да губите скорост. Може би тук е ненужно да казвам, че управлението и окачването са толкова прецизни, че веднага си казват каквото са "изживяли" от взаимодействието на колелата с асфалта. До тук на нито един от режимите за превключване на предавките не усетих толкова оплюваното нервно поведение на кутията при нормално движение. Вярно, че аз не си падам по комфортните и "меки" коли, но все пак. Същото се отнася и за окачването - при различните настройки колата безупречно се превъплъщава от "скучен" комфортен пътнически автомобил в дива спортна кола и обратното... и всичките тези глезотиики с натискането на няколко (или един както споменах) бутона... жестоко. Е слязохме в близост до града вече, позабавлявахме се по завоите и следваха малко скоростни отсечки и пързаляне. Движение почти нямаше и дългите магистрални отсечки ни предоставиха много място за докосване до потенциала на болидо-подобния агрегат отпред. И не го наричам така само защото е V10... ако чуете как звучи достигайки червената линия, веднага сами ще стигнете до тази аналогия... уникално е да го слушате... плътен в ниските обороти, ненатрапчив... и истински покъртителен във високите... чувал съм такива звуци и честоти от такива коли с променена изпускателна система, че много болиди могат да им завидят. Ускорението е покъртително, нищо, че се намираме в лимузина тежаща 2 тона пълна с хора. Да... сигурно има и по-богати на въртящ момент двигатели, но тук сила не липсваше от празен ход до 8500об./мин. Истински "УАУ" ефект обаче се наблюдава над средните режими на работа, където високооборотните концепции имат своите предимства. И повярвайте ми, там тази кола е мнооого силна. М5-цата върви през предавките толкова уверено, че имате чувството, че ако има 8 или 9 предавки (вместо само 7) може да правите рекорди за скорост с нея на Nardo или "соленото езеро" (не, че не е направила няколко рекорда за скорост като сериен седан!). На всичкото отгоре имате на разположение и т.нар. "launch control" (асистент за стартиране), който прави старта от място толкова ефективен и съчетан с такива удари в гръбнака ви, че имате чувството, че връщайки се обратно на същото място ще заварите набръчкан асфалт и части от задния мост. Всичко става толкова бързо, че дори нямате време да сложите сами втора, та системата прави това вместо вас. Намираме си място с хубав нов асфалт, режим "POWER 500", на двигателя (демек пълна мощност), позиция "S6" на кутията, напълно изключено DSC, задържаме лоста на средната конзола напред и даваме цялата газ... оборотите се залепват някъде около 4000 (в нашия случай бяха толкова, но това може да се коригира в зависимост от настилката посредством лостчето на темпомата) и... пускам лоста ... колата се изтрелва уникално напред с максимално сцепление... толкова бързо стига червената линия, че докато се усетя последва удар... жесток удар... това беше втора... отново препускаме към 8000об./мин.... удар... 3та... и така до където пожелаете. Никак не се очудвам, че реално колата е под 5 сек до 100км/ч и то всеки път. Над тази скорост нещата продължават да са същите, ускорението не спира и след 200, а ударите при всяко превключване са достойни за сравнение с тези при някоя бегачка с подредена правозъба кутия! И така до... ами не знам всъщност... казват, че върви далеч над 300... уви не опитахме това... поне не този път ;)...
Дойде време да се попързалямеее... Признавам си, че се притеснявах в началото като подкарах колата... все пак не я познавам, а и не е моя... та имах резерви... които изчезнаха, както казах по-горе, след по-малко от половин час. Вече чувствах колата все едно винаги съм я имал и точно след първия изпързалян завой нещата си дойдоха на мястото. Ако знаете колко готино се пързаля такава кола... толкова предвидимо и контролируемо... просто е истинска наслада. Точно в този момент завидях на Сабине и колегите и на Nordshleife, които... по цял ден... всеки ден... пързалят такава кола пълна с хора по пистата. Независимо дали правите завъртане на място, дрифт при обратен завой или дъъъълъг завой с пързаляне с висока скорост, поведението на колата, усещането от пързалянето и контрола са невероятни. Имах чувството, че мога да правя това вечно... а и ми се искаше :). Усещате я като част от себе си и сте сигурни, че нищо не може да се обърка с каквато и скорост да пързаляте, с какъвто и ъгъл... и до голяма степен това усещане е реално. Двигателя откликва още на мозъчните ви импулси, баланса и окачването работят толкова прецизно, че винаги имате сцепление там където искате и когато искате, а диференциала с ограничено приплъзване ви дава точно толкова сцепление от колкото имате нужда, а след това и предвидимо ви казва за загубата му и се грижи да няма изненади по време на странните за хората движения с вратите напред. А звука... звука е непрекъснато там и концерта от десетимата музиканти пред вас е толкова приятен за ушите, че никога няма да ви се иска да напуснете "залата". И аз просто си се "мятах" насам натам с вратите напред, усмивката ставаше все по-голяма и по-голяма (хаха... спомняте си това от един тест на Tiff Needell нали) и започнах все повече и повече да си мисля, че това е идеалната кола... и може би е такава. Е... хората ви гледат странно... някой ви хокат... други се кефят при вида на двутонната кола летяща на една страна... дори полицаите ви "обръщат внимание", но по-скоро от интерес. Да се върнем малко назад и да видим какво имаме - седан (или комби) от среден клас с достатъчно място за 5ма човека и багажа им; много качествен интериор и материали (не много по моя вкус като дизайн, но все пак хубав и удобен); лист с опции способен да задоволи всеки; много красив по моето мнение екстериор; и накрая, но не и на последно място 507 конски сили, 520 NM въртящ момент, ускорение до 100км/ч за под 5 сек и максимална скорост от над 300км/ч. Кола, с която можете да си возите децата на училище, да отидете с цялото семейство на почивка с всичкия ви багаж, да отидете на бизнес среща, а след това да се разходите до някоя писта и да освободите напрежението! Ето това аз мога да нарека истински многофункционален автомобил и не случайно всички М коли на BMW са толкова прочути с тези си качества... и въпреки, че моя избор би бил М3, то М5 е един блестящ автомобил във всяко отношение и освен, че ще си върши работата като семейна кола, ще ви кара и да се усмихвате и да сте щастливи само от факта, че го имате... а и че можете да сте бързи... много бързи с него... както по светофарите, така и по пистите, магистралите и планинските пътища... като всяко едно пътуване ще бъде чисто удоволствие от шофирането!!!
Само и да беше малко по-евтин, взимам я да возя детето и жената веднага.
ReplyDeleteОставям ги, съответно в градината и на работа, М копчето, и пристигам в офиса прероден :)