Automobilisti - Истинското Gran Tourismo - BMW 640d Gran Coupe xDrive

Горещо августовско лято. На всеки му се иска да избяга някъде далеч от града, ако може до морето, да отпочине на хладно, да забрави ежедневието и проблемите си. Едни гледат да се спасят както и където могат, а други, като нас например, са с по-странни възгледи и не държат толкова на мястото, колкото на средството за бягство. Все пак вярваме, че за всеки автомобилен фен почивката започва от момента, в който се качи в перфектния автомобил и потегли към избраната дестинация. 

Нашето средство за спасение този път бе BMW 640d Gran Coupe xDrive. Цялото заглавие е почти толкова дълго, колкото списъкът с екстри, с които бе оборудвано прекрасно изваяното купе. На разположение имахме почти всичко, от което могат да имат нужда шофьорът и спътникът му. Липсваше само телевизионна система, но на кого му е нужна подобна глезотия, при положение, че се е качил в може би един от най-съвършените автомобили на марката. Под капака имахме Twin Power Turbo технология, бутаща принудително въздух в 3-литров, 6-цилиндров дизелов агрегат. Вече може да се досетите, че на разположение ни бяха над 300 к.с. максимална мощност и над 600 Nm максимален въртящ момент. Това са цифри, които ни караха да се надяваме, че ще изкараме добре на борда. Двигателят е куплиран с 8-степенна автоматична скоростна кутия, а усилието, минаващо през нея, достига до четирите колела посредством интелигентната xDrive система. Но стига толкова суха материя. Държим да ви пресъздадем някак най-важното нещо, което носи това Gran Coupe - емоция. Чиста, недподправена, уникално позитивна емоция. Влюбихме се в нея още когато я видяхме в подземния паркинг на приглушена светлина. Силуетът бе великолепен. Фотоклетката на осветлението на паркинга подпали лампите и... сякаш отворихме очи. Продължихме да ходим към нея и welcome светлините ни посрещнаха... буквално. Сякаш се събуди и ни се усмихна с думите “Хайде де, колко време ще ви чакам още?” Мек звук от отварянето и затварянето на вратите. А вътре... вътре ще се опитаме с едно изречение да обясним... как всичко е там, където искаме да бъде, как нищо, ама абсолютно нищо не бихме променили. На шофьорското място сякаш подредбата е по наши изисквания. Електрически комфортни седалки със настройка на каквото се сетите, М-волан с най-меката кожа на света, уникална аудиосистема, супер подробна навигация с 3D изображения на по-ключовите сгради в София, скосено челно стъкло, ниски прозорци на вратите. Списъкът може да продължи още десет реда.

Може би не е редно като двама отдадени BMW-фенове, запленени от визията на 6-та серия Gran Coupe още от самото и създаване, да очакваме да приемете за обективни и точни тези, както и останалите твърдения, на които ще се натъкнете по-нататък. Но доверете ни се. Начинът, по който BMW надариха Gran Turismo (GT) купето си с още две врати, го превърна в един от най-добрите автомобили в тази категория. И преди да сте ни поправили – не, не бъркаме Gran Coupe-то на 6-та серия с дизайнерското и терминологично недоразумение Gran Turismo на 5-та серия. Не, че и самите ние не се запитахме дали не бъркаме нещо, но след кратка проверка през Google, се оказа, че сме прави. Общо взето там прочетохме, че моделът влиза в категория “динамичен и луксозен автомобил, способен да изпълнява високоскоростни пътувания на дълго разстояние едновременно в комфорт и стил”. Не знаем за вас, но ние не се сещаме в 5-та серия Gran Turismo да има нито динамика, нито стил. Та, истинското Gran Turismo в гамата на BMW е 6-та серия, а във вариант Gran Coupe получавате още повече – практичността на 4те врати от 5та серия. И подяволите тази кола е наистина уникално добро GT!

И след като разполагахме с Gran Coupe за цял уикенд, не ни бе трудно да попълним картинката с маршрут за високоскоростно пътуване на дълго разстояние и оставаше само да оправдаем високите си очаквания – а именно нивата на комфорт, динамика, стил и перфекционизъм на детайлите, с които всичко това е събрано в едно цяло. След вдъхновяващата първа среща с колата вечерта бе пред нас, за да навлезем по-дълбоко в същността и, а на следващия ден ни чакаха повече от 600 км. по магистрали, второстепенни пътища, виещи се из речни дефилета и планински проходи, както и по калдаръмени улици и грубо затворени за ремонт отсечки от националната пътна мрежа. Информацията, че няколко прохода между Рила, Родопите и Пирин са чисто нови и очакват само нас и „нашето“ GT, ни накара да се стремим единствено натам в съботния ден, свързвайки на картата София с Велинград, Разлог, Банско, Гоце Делчев и Петрич.

И ако трябва да започнем отзад напред – в нито едно от тези места автомобилът не ни разочарова и с най-дребен пропуск, нито една забележка, нито една нотка съмнение за несъответствие с нашите очаквания.

Движението по магистралата е стегнато и комфортно, тихо и непринудено, скоростта не е фактор, който по какъвто и да е начин да притеснява „голямото купе“. Единствените ни забележки към колата дойдоха точно тук, но не заради начина, по който се движи, ами заради фактът, че си направихме експеримент да се повозим и отзад и забелязахме няколко, пренебрежимо малки забележки, които са по-скоро каприз и стремеж да изглеждаме обективни, а не заслепени BMW фенове. Та, отзад като цяло е малко скучно, би било приятно да има една мултимедиина система за пътниците, на гърба на предните седалки, като липсата на такива развлечения ни доведе и до влеждането и намирането на кусури в разни детайли - има две парчета пластмаса отзад на предните седалки, над които мюнхенските инжинери са можели да се постараят повече. Въздуховодите за климатика пък са разположени ниско в средата между седалките и обдухват единствено капачките на колената ни, което би довело до замръзване на водата в тях или поне до засилване на така или иначе неприятните ни старчески болежки, докато ръката ни откъм прозореца е застрашена от изгаряне, подложена на активно ултравиолетово лъчение от слънцето. Както казахме – просто дребнави капризи, които на фона на всичко останало ние моментално пренебрегнахме... съветваме ви и вие да го направите. 

 

Всички тези факти ни позволиха бързо да изминем „парчето“ от скучната магистрала, докато дойде време да се отклоним в посока Велинград, където от скоро се вие убииствено красиво съчетание от катранено черен асфалт, захарно бяла маркировка и живописно изрязано в скалите речно дефиле. 

Тук усмивките ни ставаха все по-широки и сякаш 6-цата също продължаваше все повече да се усмихва с нас, наслаждавайки се на комбинациите от завои по пътя. Предстояха ни десетки километри удоволствие от шофирането!

 

Тук е моментът да споменем, че както в повечето случаи тръгнахме с лек спор по между си – дали едно GT трябва да е спортно и динамично, или е направено за кротко пътуване с ниски стойности на ускоренията в трите измерения, макар и с висока скорост. Е тези пътища са мястото, където максимално ясно разбрахме това. Макар и, предвид теглото и размерите си, да не е поврътливо като спортна кола, то Gran Coupe изненадва с учудващи стойности на сцеплението и управляемостта. Естествено при по-“ентусиазирано“ подхождане към завоите теглото и физичните закони си казват своето, което в съчетание с ангажираността на предните колела и покрай xDrive задвижването води на моменти до сериозно недозавиване, което обаче все още (благодарим BMW) се предава много информативно до тялото и ръцете ни, благодарение на шасито и на дебелия волан, споменат в началото. Установихме обаче, че всичко е толкова добре направено, че прекалено добре BMW укриват усещането за скоростта, с която сте засилили четиривратото купе по завоите и за малко с горчив опит да установим силата, с която магнетично красивата кола привлича стените и скалите покрай пътя. Увлечени от споменатия по-горе кеф от управлението на машината, за малко да объркаме един бърз завой, в който реализирахме дрифт с четирите колела със завидна скорост и много малко време и опции за корекция. Слава богу, до фатални последици от това не се стигна по една или друга причина. 

Малко „свалени на земята“ продължихме без да смъкнем усмивките от лицата си в очакване на следващите участъци от природно изкуство. Както сме се кротнали, дойде момент да дадем израз на стила. Какъв по-хубав начин за това от небрежна разходка из алеите на изискан и аристократичен голф клуб. Няма по- красноречиво доказателство за изключителната визия и стил на Gran Coupe от респектираните погледи на голф играчите, по принцип сочени за ценители на високия стил на живот. 

След като и ние ахкахме по супер готините вилички наоколо, бе време да продължим в търсене на следващия предизвикателен път, но не и преди да проверим комфорта по автентичните калдаръмени улички на Банско и не хапнем вкусни нашенски гозби в типична възрожденска механа. Естествено, слизайки от автомобила не успявахме да откъснем поглед от возилото като деца, отдалечаващи се от витрина на магазин за играчки. Още един признак, че Gran Coupe е правилният автомобил - нали знаете – ако не се обърнете след автомобила си след като сте го паркирали, значи не сте избрали правилният такъв. 

Така вече заредени бяхме готови за нови подвизи. Те не закъсняха под формата на страничен път, който отново ни грабна с впечатляваща настилка и конфигурация от завои и уникални гледки. Тук отново бе мястото да потвърдим, че tourer-ът, въпреки 1900-те си килограма, дизеловия мотор и автоматичната скоростна кутия, е достатъчно спортен, за да превземе всеки такъв участък от пътя със завидна увереност, стабилна скорост и приятни емоции.

 

С учудване установихме и, че би-турбо агрегатът е светкавично отзивчив в оборотите на максимален въртящ момент, като минимален турбо лаг се усеща единствено и само над 3000 об/мин., което е много изненадващо. На всичкото отгоре, акустичната атмосфера в интериора брилятно се допълва от (най-вероятно) дигитално синтезиран двигателен звук, който е достоен дори за бензинови агрегати и то с повече цилиндри. Хареса ни... BMW, при дизеловите коли може – при Мките – НЕ!

Стигнахме и до последния участък от пътя ни, раздиращ планина – проходът от Гоце Делчев до Петрич. Тук започна да пръска дъжд, но това също не помрачи настроението, а просто ни позволи да използваме мократа настилка като „извинение“, за опитите си да опознаем напълно поведението на системата за задвижване, окачването и управлението. Признаваме, че умният xDrive на моменти се държи странно, стремейки се към максимално сцепление, като понякога в един завой коства няколко преминавания от състояние на недозавиване в презавиване и обратното. С това обаче в един момент се свиква и започваме да „играем от един отбор“. 

 

Разбира се, в нашата любима родина не всички пътища са перфектни и ние естествено се натъкнахме на доста, меко казано, несъвършенства, които обаче окачването в режим Comfort, Comfort + приемаше направо с насмешка, непозволявайки на каквито и да било неприятни усещания да нахлуват в пасажерския отсек. Същото се отнасяше и за калдаръмените улици – нищо повече от подрусване и потупкващ шум от колелата при срещата им с фугите и разминаванията между камъните.

И така километър след километър по магистрали, планински проходи и китни селски улички нищо не бе в състояние да помрачи щастието ни. Или поне така си мислехме, докато не излязохме в средата на ремонтираната отсечка от международен път Е79, където се почувствахме забравени от Бога. Нито една табела, нито едно предупреждение. Навигационната система веднага започна да ни помага с алтернативни маршрути. Накрая все пак решихме, че ще се движим по оф-роуд трасето, следващо успоредно главния път в продължение на десетина километра. Беше ни жал, че трябва да накараме този изящен господин, облечен в шикозен черен костюм, да се бори с прахоляка, паветата и камънаците. Но като типичен джентълмен, той се справи и с тази задача без да се замисли или противи. Както разбрахме от Х5 М скоро, задаването на много задачи на един автомобил води до компромиси с всяка една от тях, затова ако все пак сте решили да имате по едно возило за различните условия, в които ще се ползва, и може да си го позволите – Gran Coupe 640d със сигурност е перфектен вариант за асфалтовите пътувания.


Текст и снимки: Александър Цветков и Георги Стефанов