Automobilisti - BMW X5 (F15)

Бяхме поканени в Тирол, Австрия да се запознаем с новото Х5 F15! Жоро отиде... и видя. Накратко загатнато можете да видите преценката му в интересното видео направено от него, а скоро очаквайте и подробните му автомобилистични впечатления!

Automobilisti - BMW Club Bulgaria's Transfagarasan Trip 2013

Ето че направихме и първите си стъпки във видео заснемането на своите автомобилистични преживявания! Уви, както всяко нещо, което човек гледа от страни, и това ни се стори лесна задача, но всъщност далеч не е лесно човек да изрази подобаващо това, което изпитва първосигнално и то на момента. Както сами ще се убедите в такива моменти 6 по 5 е равно на 35 и нещата не са толкова елементарни колкото изглеждат... и далеч не са като да ги "възпееш" на хартия. Лесно начало обаче няма, а ние се надяваме поне до някаква степен да сме били почти толкова добри колкото в писмените си сърцеизлияния из страниците тук и имаме огромно желание да станем много по-добри! Това обаче ще отнеме време, но ви обещаваме да гледате много изкривени от емоция гримаси, изпълнени с неподправени реакции преживявания и истински забавления, защото за нас да правим това е истинско удоволствие, което трябва да достигне максимално неопетнено и до вас, правейки ви съпричастни с нашите приключения! 

Ето го и скромното видео, което подготвихме за страхотното ни приключение в Румънските Карпати!

Приятно гледане!

Automobilisti - Истинското Gran Tourismo - BMW 640d Gran Coupe xDrive

Горещо августовско лято. На всеки му се иска да избяга някъде далеч от града, ако може до морето, да отпочине на хладно, да забрави ежедневието и проблемите си. Едни гледат да се спасят както и където могат, а други, като нас например, са с по-странни възгледи и не държат толкова на мястото, колкото на средството за бягство. Все пак вярваме, че за всеки автомобилен фен почивката започва от момента, в който се качи в перфектния автомобил и потегли към избраната дестинация. 

Нашето средство за спасение този път бе BMW 640d Gran Coupe xDrive. Цялото заглавие е почти толкова дълго, колкото списъкът с екстри, с които бе оборудвано прекрасно изваяното купе. На разположение имахме почти всичко, от което могат да имат нужда шофьорът и спътникът му. Липсваше само телевизионна система, но на кого му е нужна подобна глезотия, при положение, че се е качил в може би един от най-съвършените автомобили на марката. Под капака имахме Twin Power Turbo технология, бутаща принудително въздух в 3-литров, 6-цилиндров дизелов агрегат. Вече може да се досетите, че на разположение ни бяха над 300 к.с. максимална мощност и над 600 Nm максимален въртящ момент. Това са цифри, които ни караха да се надяваме, че ще изкараме добре на борда. Двигателят е куплиран с 8-степенна автоматична скоростна кутия, а усилието, минаващо през нея, достига до четирите колела посредством интелигентната xDrive система. Но стига толкова суха материя. Държим да ви пресъздадем някак най-важното нещо, което носи това Gran Coupe - емоция. Чиста, недподправена, уникално позитивна емоция. Влюбихме се в нея още когато я видяхме в подземния паркинг на приглушена светлина. Силуетът бе великолепен. Фотоклетката на осветлението на паркинга подпали лампите и... сякаш отворихме очи. Продължихме да ходим към нея и welcome светлините ни посрещнаха... буквално. Сякаш се събуди и ни се усмихна с думите “Хайде де, колко време ще ви чакам още?” Мек звук от отварянето и затварянето на вратите. А вътре... вътре ще се опитаме с едно изречение да обясним... как всичко е там, където искаме да бъде, как нищо, ама абсолютно нищо не бихме променили. На шофьорското място сякаш подредбата е по наши изисквания. Електрически комфортни седалки със настройка на каквото се сетите, М-волан с най-меката кожа на света, уникална аудиосистема, супер подробна навигация с 3D изображения на по-ключовите сгради в София, скосено челно стъкло, ниски прозорци на вратите. Списъкът може да продължи още десет реда.

Може би не е редно като двама отдадени BMW-фенове, запленени от визията на 6-та серия Gran Coupe още от самото и създаване, да очакваме да приемете за обективни и точни тези, както и останалите твърдения, на които ще се натъкнете по-нататък. Но доверете ни се. Начинът, по който BMW надариха Gran Turismo (GT) купето си с още две врати, го превърна в един от най-добрите автомобили в тази категория. И преди да сте ни поправили – не, не бъркаме Gran Coupe-то на 6-та серия с дизайнерското и терминологично недоразумение Gran Turismo на 5-та серия. Не, че и самите ние не се запитахме дали не бъркаме нещо, но след кратка проверка през Google, се оказа, че сме прави. Общо взето там прочетохме, че моделът влиза в категория “динамичен и луксозен автомобил, способен да изпълнява високоскоростни пътувания на дълго разстояние едновременно в комфорт и стил”. Не знаем за вас, но ние не се сещаме в 5-та серия Gran Turismo да има нито динамика, нито стил. Та, истинското Gran Turismo в гамата на BMW е 6-та серия, а във вариант Gran Coupe получавате още повече – практичността на 4те врати от 5та серия. И подяволите тази кола е наистина уникално добро GT!

И след като разполагахме с Gran Coupe за цял уикенд, не ни бе трудно да попълним картинката с маршрут за високоскоростно пътуване на дълго разстояние и оставаше само да оправдаем високите си очаквания – а именно нивата на комфорт, динамика, стил и перфекционизъм на детайлите, с които всичко това е събрано в едно цяло. След вдъхновяващата първа среща с колата вечерта бе пред нас, за да навлезем по-дълбоко в същността и, а на следващия ден ни чакаха повече от 600 км. по магистрали, второстепенни пътища, виещи се из речни дефилета и планински проходи, както и по калдаръмени улици и грубо затворени за ремонт отсечки от националната пътна мрежа. Информацията, че няколко прохода между Рила, Родопите и Пирин са чисто нови и очакват само нас и „нашето“ GT, ни накара да се стремим единствено натам в съботния ден, свързвайки на картата София с Велинград, Разлог, Банско, Гоце Делчев и Петрич.

И ако трябва да започнем отзад напред – в нито едно от тези места автомобилът не ни разочарова и с най-дребен пропуск, нито една забележка, нито една нотка съмнение за несъответствие с нашите очаквания.

Движението по магистралата е стегнато и комфортно, тихо и непринудено, скоростта не е фактор, който по какъвто и да е начин да притеснява „голямото купе“. Единствените ни забележки към колата дойдоха точно тук, но не заради начина, по който се движи, ами заради фактът, че си направихме експеримент да се повозим и отзад и забелязахме няколко, пренебрежимо малки забележки, които са по-скоро каприз и стремеж да изглеждаме обективни, а не заслепени BMW фенове. Та, отзад като цяло е малко скучно, би било приятно да има една мултимедиина система за пътниците, на гърба на предните седалки, като липсата на такива развлечения ни доведе и до влеждането и намирането на кусури в разни детайли - има две парчета пластмаса отзад на предните седалки, над които мюнхенските инжинери са можели да се постараят повече. Въздуховодите за климатика пък са разположени ниско в средата между седалките и обдухват единствено капачките на колената ни, което би довело до замръзване на водата в тях или поне до засилване на така или иначе неприятните ни старчески болежки, докато ръката ни откъм прозореца е застрашена от изгаряне, подложена на активно ултравиолетово лъчение от слънцето. Както казахме – просто дребнави капризи, които на фона на всичко останало ние моментално пренебрегнахме... съветваме ви и вие да го направите. 

 

Всички тези факти ни позволиха бързо да изминем „парчето“ от скучната магистрала, докато дойде време да се отклоним в посока Велинград, където от скоро се вие убииствено красиво съчетание от катранено черен асфалт, захарно бяла маркировка и живописно изрязано в скалите речно дефиле. 

Тук усмивките ни ставаха все по-широки и сякаш 6-цата също продължаваше все повече да се усмихва с нас, наслаждавайки се на комбинациите от завои по пътя. Предстояха ни десетки километри удоволствие от шофирането!

 

Тук е моментът да споменем, че както в повечето случаи тръгнахме с лек спор по между си – дали едно GT трябва да е спортно и динамично, или е направено за кротко пътуване с ниски стойности на ускоренията в трите измерения, макар и с висока скорост. Е тези пътища са мястото, където максимално ясно разбрахме това. Макар и, предвид теглото и размерите си, да не е поврътливо като спортна кола, то Gran Coupe изненадва с учудващи стойности на сцеплението и управляемостта. Естествено при по-“ентусиазирано“ подхождане към завоите теглото и физичните закони си казват своето, което в съчетание с ангажираността на предните колела и покрай xDrive задвижването води на моменти до сериозно недозавиване, което обаче все още (благодарим BMW) се предава много информативно до тялото и ръцете ни, благодарение на шасито и на дебелия волан, споменат в началото. Установихме обаче, че всичко е толкова добре направено, че прекалено добре BMW укриват усещането за скоростта, с която сте засилили четиривратото купе по завоите и за малко с горчив опит да установим силата, с която магнетично красивата кола привлича стените и скалите покрай пътя. Увлечени от споменатия по-горе кеф от управлението на машината, за малко да объркаме един бърз завой, в който реализирахме дрифт с четирите колела със завидна скорост и много малко време и опции за корекция. Слава богу, до фатални последици от това не се стигна по една или друга причина. 

Малко „свалени на земята“ продължихме без да смъкнем усмивките от лицата си в очакване на следващите участъци от природно изкуство. Както сме се кротнали, дойде момент да дадем израз на стила. Какъв по-хубав начин за това от небрежна разходка из алеите на изискан и аристократичен голф клуб. Няма по- красноречиво доказателство за изключителната визия и стил на Gran Coupe от респектираните погледи на голф играчите, по принцип сочени за ценители на високия стил на живот. 

След като и ние ахкахме по супер готините вилички наоколо, бе време да продължим в търсене на следващия предизвикателен път, но не и преди да проверим комфорта по автентичните калдаръмени улички на Банско и не хапнем вкусни нашенски гозби в типична възрожденска механа. Естествено, слизайки от автомобила не успявахме да откъснем поглед от возилото като деца, отдалечаващи се от витрина на магазин за играчки. Още един признак, че Gran Coupe е правилният автомобил - нали знаете – ако не се обърнете след автомобила си след като сте го паркирали, значи не сте избрали правилният такъв. 

Така вече заредени бяхме готови за нови подвизи. Те не закъсняха под формата на страничен път, който отново ни грабна с впечатляваща настилка и конфигурация от завои и уникални гледки. Тук отново бе мястото да потвърдим, че tourer-ът, въпреки 1900-те си килограма, дизеловия мотор и автоматичната скоростна кутия, е достатъчно спортен, за да превземе всеки такъв участък от пътя със завидна увереност, стабилна скорост и приятни емоции.

 

С учудване установихме и, че би-турбо агрегатът е светкавично отзивчив в оборотите на максимален въртящ момент, като минимален турбо лаг се усеща единствено и само над 3000 об/мин., което е много изненадващо. На всичкото отгоре, акустичната атмосфера в интериора брилятно се допълва от (най-вероятно) дигитално синтезиран двигателен звук, който е достоен дори за бензинови агрегати и то с повече цилиндри. Хареса ни... BMW, при дизеловите коли може – при Мките – НЕ!

Стигнахме и до последния участък от пътя ни, раздиращ планина – проходът от Гоце Делчев до Петрич. Тук започна да пръска дъжд, но това също не помрачи настроението, а просто ни позволи да използваме мократа настилка като „извинение“, за опитите си да опознаем напълно поведението на системата за задвижване, окачването и управлението. Признаваме, че умният xDrive на моменти се държи странно, стремейки се към максимално сцепление, като понякога в един завой коства няколко преминавания от състояние на недозавиване в презавиване и обратното. С това обаче в един момент се свиква и започваме да „играем от един отбор“. 

 

Разбира се, в нашата любима родина не всички пътища са перфектни и ние естествено се натъкнахме на доста, меко казано, несъвършенства, които обаче окачването в режим Comfort, Comfort + приемаше направо с насмешка, непозволявайки на каквито и да било неприятни усещания да нахлуват в пасажерския отсек. Същото се отнасяше и за калдаръмените улици – нищо повече от подрусване и потупкващ шум от колелата при срещата им с фугите и разминаванията между камъните.

И така километър след километър по магистрали, планински проходи и китни селски улички нищо не бе в състояние да помрачи щастието ни. Или поне така си мислехме, докато не излязохме в средата на ремонтираната отсечка от международен път Е79, където се почувствахме забравени от Бога. Нито една табела, нито едно предупреждение. Навигационната система веднага започна да ни помага с алтернативни маршрути. Накрая все пак решихме, че ще се движим по оф-роуд трасето, следващо успоредно главния път в продължение на десетина километра. Беше ни жал, че трябва да накараме този изящен господин, облечен в шикозен черен костюм, да се бори с прахоляка, паветата и камънаците. Но като типичен джентълмен, той се справи и с тази задача без да се замисли или противи. Както разбрахме от Х5 М скоро, задаването на много задачи на един автомобил води до компромиси с всяка една от тях, затова ако все пак сте решили да имате по едно возило за различните условия, в които ще се ползва, и може да си го позволите – Gran Coupe 640d със сигурност е перфектен вариант за асфалтовите пътувания.


Текст и снимки: Александър Цветков и Георги Стефанов

 

 

 

Automobilisti - ///Multitasking... BMW X5 M

Готина англоезична думичка, която си харесахме, защото ни е нова в речника. На български би се превела като „мултифункционален”, но на нас британски казано ни звучи по-„кисело”, имайки предвид, че е възможно не всички да я разбират, а от там да изглеждаме по-умни в очите на читателите. От известно време насам маркетинговите отдели на автомобилните компании започнаха да дават налудничеви предложения на развойните отдели, а те от своя страна да правят странни неща. Дали продиктувано от пазарните изисквания, от стремежа към финансови резултатати, за да бъдат различни по улиците или комбинация от горните – факт е, че се нагледахме на какви ли не „изчадия”. Има ли смисъл от открит лек автомобил с дизелов мотор и 4х4? От повдигнати спортни возила с псевдо пълноприводно задвижване и съмнителна функционалност? Или от произведени от ексклузивни брандове утилитарни машини с икономична насоченост? Сещате се за кои модели говорим, нали? Със сигурност в главите ви изплуват образи на четириколесни, които автоматично ви карат да си зададете въпроса „Добре де, на кого му трябва такова нещо”. Ако трябва да сме честни, ние също си го задаваме доста напоследък, макар да би трябвало да се радваме на всеки нов представител, касаещ сферата на нашата медия.

 

Такъв бе случаят с Х5 М. Като фенове на марката нямаше как да не се зарадваме още когато до нас достигнаха слуховете за евентуална поява на Х5, „пипан” от М GmbH. В последствие този продукт бе факт, а първото ни силно впечатление от него бе 60-секундното време за един тур на импровизираното състезателно трасе до с. Калояново, с което ентусиазиран посетител на поредния BMW събор „нашляпа” нищо неподозиращите собственици на полуподготвени бегачки от другите М семейства. От тази гледна точка нищо не бе в състояние да ни разубеди, че М GmbH могат да превърнат един вече доказано добър вседеход, какъвто бе Х5, в жадно за “multitasking” чудовище, готово да сложи отметка пред всяка една от долните точки:

1. Проходимост

2. Функционалност

3. Скорост, ускорение и динамика

4. Комфорт

5. Разходи

И така, убедени, че ще докажем на себе си и на вас тези си твърдения, се озовахме рано сутринта пред BMW България с треперещи за ключ ръце. Там ни чакаше скучно-сивият Х5, накичен с М лога. Получихме устройството за достъп и усмихнати като кръгли идиоти се настанихме в обикновените спортни седалки. Обикновенни, защото очевидно някой бе спестил няколко хиляди евро за опционалните такива, които освен, че изглеждат по-тарикатски, предлагат повече опора, по-ергономични са, а могат да съдържат и други глезотиики като обдухване, масаж и т.н. Запалихме... забравихме за седалките. Обичаме звука на студен М мотор! За тези от вас с по-развинтено въображение не е трудно да си го представят: V8, богата горивна смес, пърформанс генерация (още една чужда думичка, чувстваме се готини). 

Първите няколко километра пъплим, чакаме една жълта джаджа на оборотомера да се премести към големите цифрички и да започнем да подаваме. Чували сме, че тя си следи там някакви параметри и предпазва мотора от нетърпеливи глупаци като нас докато маслото все още не е загрято добре... не за друго, ами за да не го счупят. Сърбят ни крайниците... В скуката осъзнаваме, че спестилият от седалки е изтънил и от скъпите аудио компоненти. Тъпо... Изключихме радиото. Но пък това ни позволява да си припомним още една готина черта от характера на М моторите: звучат жестоко дори в обороти, близки до тези на загасване. Та... определено звуково нищо не ни липсваше. Да не говорим, че сигурно подобно на актуалното поколение М5, някой, най-вероятно кръстен Ханс, се е погрижил чрез евтините колони да засили тази акустична нирвана. Явно сами са решили, че сам моторът не звучи достатъчно впечатлително. Съгласяваме се... и от М5 не сме впечатлени. И така, връщаме се към целта, доказване на „Мultitasking” способностите на Х5 М. За да изпълним задачата ни трябва подходящ маршрут. Мислихме... много. Бяхме намислили един чудесен, но 20-цоловите колела с цена колкото лека кола втора употреба ни отказаха почти веднага. Тръгваме, пък ще го мислим в движение. Провокирани от много М лепенки (буквално, оказа се, че дори трибагреникът на повечето ///М лога е оцветен с фолио... за по-тънко, пуст даунсайзинг – казахме ли ви, непрекъснато се обогатяваме на тарикатски изрази от Facebook) изходът от София бе ясен – вече си имаме цяла, завършена магистрала... чували сме, че има и такива камиони, неограничени от към скорост – т.е. това бе едно от идеалните места за проверка на един от параметрите в точка 3. Или по-скоро ни се искаше да извършим нещо незаконно... но трафикът не ни позволи. Глупави сме, но не неразумни и ясно знаем кога и какво можем да си позволим на пътя. Апропо едно от нещата, които не разбираме около SUV-манията, е точно самочувствието и увереността, която подобни возила носят със стандартното си оборудване за комплексираните българи. Ние така и не сме успяли да се почувстваме по-бързи и по-уверени в нито един джип отколкото в лека кола... дори и в този. 

Махнахме се от пренаселената магистрала. Избрахме в последния момент път в страни от нея, съставен от красиви завои – идеалната тестова площадка за другите параметри от точка 3. Започнахме да си играем с настройките, които между другото не са малко. Имаме възможност да цъкаме колкото си искаме бутони и да правим комбинации между различни режими на работа на двигателя, кутията, окачването, системата за сигурност и управлението. Когато най-накрая решихме, че нашият режим е всичко на „макс”, колата започна да ни харесва по завоите... почти. Тук е време да кажем, че на този Х5 му личи, че е М. Ускоренията, доускоренията и спиранията са неповторими. Не разбирайте, че джипът би се конкурирал в пряк дуел с кой да е средностатистически суперкар (пак фешън термин нали), но имайки предвид, че тежи повече от два тона, нещата, които съумяваше да прави, бяха доста впечатляващи. В тийзъра ( J ) преди представянето на автомобила се говореше за 5,5 секунди за пробега от място до 100 км/ч. Трябва да ви кажем, че времето ни се струваше по-кратко. Няколко пъти. Всяко едно от тръгванията ви кара да поемете въздух преди да подкарате (макар и със сложна комбинация от действия) лънч-контрола (програма, която изцежда максимума при потегляне) и да издишате за първи път когато видите скоростомера, сочещ 150 км/ч. И да се върнем на опулените ни физиономии при поредноредното ускорение. А... и да споменем още по-изкривените лица, когато тръгнем да спираме екстремно до 0. До тук с борбата с физичните закони. В режим MDM, когато реално всичко е изострено до краен предел, SUV-ът се придвижва в пространството много по-пъргаво от колкото може да се очаква. Всяко едно ускорение и доускорение е моментално, което превръща изпреварванията в телепортиране – в един момент сте зад застигналия автомобил, в следващия пред него. Спиранията преди трудни завои по планинския път, по който поехме, също стряскат. Отново междугалактическо преместване до следващия завой и пак спиране. Нещата се случват толкова бързо... наистина! А дори не се чуват скърцащи по асфалта гуми, борещи се за сцепление, ами точно обратното. Нито веднъж спирачният педал не помръдна назад, нито веднъж предните колела не се изтормозиха за странично сцепление. Това може само да ни накара да си зададем въпроса „Колко още?”. Вариант е и да го проверим, но се притеснявахме от факта, че Нютон е казал, че масата си е маса и ние със страхопочитание подхождахме към тези повече от два тона железа. Работата е там, че xDrive системата за задвижване на четирите колела е доста интелигентна и работи така, сякаш зад волана се е качил човек, който не разбира много от пъргаво управление. Ако се случи така, че задните колела да прескочат границата на сцепление и Х5 да се понесе леко с “вратите”, докато воланът е прав, xDrive решава, че се е случила страшна грешка и започва да предава двигателно усилие към предните колела. Лошото е, че комбинацията между двете реакции (двигателната реакция, провокирана от шофьорските умения и тази на xDrive), може да предизвика голяма беля. Сметнахме, че не желаем да правим каквито и да е поражения по всемогъщия Х5 и укротихме темпото. Решихме, че ще караме за по-нисък разход. Ясно ни бе, че няма да достигнем 8/100 извън града, но бяхме длъжни да пробваме до колко ще можем да спестим. 

Спряхме за кратка почивка и веднага започнахме да бърникаме навсякъде.

 Поразяващите ни ръце докосваха всеки един от видимите елементи по интериора. Кожените кори на вратите, воланът, който сякаш бе облечен в коприна, изстудените от климатичните отвори алуминиеви перца за смяна на предавките, намиращи се пред волана. Всичко от гореописаното ни хареса с малки изключения. Въпросните перца зад волана щракаха някак странно, измислено. Същото се случваше и при завъртане на iDrive- контролера, незнайно защо, при положение, че това не е така при никоя от актуалните коли от гамата, снабдени с такъв. Хвърлихме обаче един поглед и на задните седалки и оборудването около тях. Евтини тънкостенни пластмаси, издаващи неприятни скърцащо-дрънчащо-тропащи звукове, никакъв реглаж на втория ред седалки, както и никакви глезотиики там. Оказва се, че М на X5 е ориентиран предимно за шофьора и пасажера до него.

Погледнат отвън Х5 е добре сложен с отлични пропорции. М-версията пък изглежда още по-добре, излъчваща агресия от всеки ъгъл. Липсата на халогени (малко по-назад се намират двата кулера, през които минава въздухът за охлаждане, натикан от турбокомпресорите), четирите накрайника на последното гърне, 396-милиметровите предни дискове с огромни четирибутални апарати. Тук трябва да вметнем, че Facebook вълната ни е обхванала и споделихме три съвсем нормални снимки – е не съвсем нормални – леко пипнати от модерните апликации на телефоните ни, докато Х-ът позира неглиже. Общият брой “харесвания”, които събраха, е малко над 140. Дали сме изненадани? Ами честно казано не. Очаквахме нещо подобно, все пак и външният вид е част от многофункционалността, нали?

Прибирайки се към вкъщи се сетихме за един забравен от Господ проход, който официално е със статут “Затворен” от повече от 10 години, нищо, че по него се движат автобуси, претъпкани с хора. По-скоро табелката е официалното извинение на управляващите, че вдигат ръце от него и не смятат да го поддържат по никакъв начин. Пътят е заприличал на картофена нива в края на сезона. Това е идеалното място, където вседеходът щеше да покаже оф-роуд качествата си и комфорта си при такъв тип пътувания. Ороненото асфалтово трасе бе проходимо дори за F10 xDrive например, като преди години се набутахме да минем от тук и с доста по-ниски коли на безсрамно нископрофилни гуми.

На Х5 М не му хареса там, май дори повече отколкото не им хареса на нашите коли тогава. А и на нас не ни допадна да сме пасажери в него. Рънфлет гумите предаваха всяко едно камъче през големите джанти и стегнатото окачване. Нервността на колоса си проличава не само там, ами и на по-голямата част от пътната ни мрежа. Е, минахме през прохода, но не ни беше хубаво... определено.

Няма да ви заблуждаваме и, че е страхотен оф-роудър. Да, системата за задвижване е гениална и се бори за намиране и най-малкия процент сцепление... и успява винаги да намери такова когато е възможно. Физически обаче аеродинамичните детайли (най-вече предната броня) и по-малкия просвет заради спортното окачване доста сериозно се пречкат. Излязохме за малко от пътя, да точно за онази снимка в социалната мрежа... ама треперихме, много.

Общо взето крайният резултат е по-малка функционалност извън пътя от стандартен Х5, оборудван с 3-литров дизелов (с една, две или три турбини) двигател и 18/19-цолови джанти с гуми. Да, наистина е впечатляващо как М GmbH са проектирали този SAV да се държи така в завоя, да ускорява след него и да спира преди следващия. Но и това идва със своята цена. Освен „дебелата” цифра, стояща над базовото оборудване, май BMW са пропуснали да сложат в него добрите резултати от “Efficient Dynamics” програмата си. Средният разход на гориво, който занулихме малко по-рано, бе достигнал ококорващите 22 литра за 100 км. Доста скъпо удоволствие се оказва това да се возиш (защото последните 150 км си бяха чисто возене) на Х5 М. Можем само да си представим, ако имахме истински тестови пологон, на който можехме да развиваме и поддържаме максималната скорост, да доускоряваме постоянно и да правим общо взето всичко, което М-буквата ни обещава.

Multitasking? Има такова животно... поне от страна на издевателствата, на които подложихме Х5 М, за да разберем, дали ще изпълни мулти задачите, които му поставихме, предвид, че трябва да прави всичко, бидейки мултифинкционално возило. Е, Х5 М успя да постави отметки на някой от точките в чеклиста (поредната чуждица, за завършек, да не си помислите, че са ни свършили) ни, но погледнато глобално, тази кола не направи нито една от задачите ни толкова добре колкото ни се иска. Ако искате спортна кола с истински динамично поведение за удоволствие от шофирането или придвижване бързо по пътища и писти – купете си истинска М-ка като М3, М5, М6. Ако искате практична семейна кола за дълги комфортни пътувания – 5-ца комби с xDrive и голям дизелов мотор ще ви свърши по-хубава работа. Ако пък ви се налага да излизате извън пътя, дали за семейни разходки или за да посетите стопанисваната от вас кариера/селско стопанство/строеж – то нормално Х5 ще ви предложи повече проходимост. Ако пък искате всичко накуп, то ще трябва да направите споделените от нас по-горе компромиси, които всеки автомобилен фен би трябвало да предполага, че ще бъдат наложени от прекалената разнородност на тасковете (добре де, наистина последно, обещаваме), които бяхме наложили в началото. Тогава Х5 М е логичният избор и М са го направили точно както трябва. Ние вече мислим да се срещнем с Range Rover Sport, Porsche Cayenne Turbo и други „изчадия” бъркащи му в паничката... да видим дали и при другите ще се сблъскаме със същия брой компромиси и дали ще са от същото естество. Дерзайте...

BMW Клуб България Track Day Experience 2012.

На 15-ти и 16-ти Септември на писта „Дракон“, Калояново, BMW Клуб България осъществи с изключителен успех първото у нас учебно пистово мероприятие – Track Day Experience 2012. Двудневното събитие премина в страхотна атмосфера и при стегната организация, създадени изцяло от екип ентусиасти от Клуба. Благодарение на техните знания, опит и професионализъм тридесетте участника се радваха на изключително внимание и персонално отношение целящо да помогне на феновете да обогатят познанията си за динамичното шофиране, да опознаят автомобилите си и да подобрят контрола над тях, като по този начин станат по-ефективни на пистата и по-безопасни на пътя.

Участниците бяха посрещнати със специално подготвен пакет с материали и комплименти от BMW Клуб България, както и енергиини напитки „Monster” за свежо начало на съботния ден. След задължителното сутрешно кафе и ориентация в обстановката, на гостите бе представен екипът, стоящ зад осъществяването на събитието:

Росен Коларов - председател на BMW Клуб България, мениджър на най-успешния картинг отбор у нас и движеща сила на програмата за развитие на млади таланти в автомобилния спорт.

Александър Цветков - съосновател и пилот на „Motorsport Technik“, шампион в "Time Attack" шампионата с BMW M3, състезател в националния картинг шампионат, инструктор по  безопасно и динамично шофиране в училище „Driving Skills” и работещ по проекти на BMW в България и чужбина.

и инструкторите работещи на разположение на участниците:

Стефано Ловчалиев - многократен шампион на България по картинг и трикратен шампион по картинг в източноевропейската зона;

Златомир Митев - български пилот на BMW от немския рали шампионат;

Димитър Стойчев - шампион на България в шампионата по затворен маршрут (писта) и вицешампион в планинския шампионат;

Виктор Миленков - съосновател на "Motorsport Technik", инструктор в проекти на BMW в България и чужбина и възпитаник на "Училище за Пилоти Павел Жеков";

Александър Атанасов - още един възпитаник на "Училище за Пилоти Павел Жеков" и победител в клас до 2800куб.см. на тазгодишния събор;

Иво Войков - един човек прекарал последните 10 години от живота си с нас по писти и събития свързани с BMW и автомобилния спорт и съществена част от екипа на "Motorsport Technik" и BMW Клуб България.

Освен като инструктори на пистата и със своите автомобили бяха:
Васил Коларов с Е30 М3 Turbo - многократен шампион на България по картинг и многократен победител в големите класове на BMW събора;

Владислав Димитров "Sharo" с Е30 V8 S62 - преминал курсове в BMW Driver Training, конкурентен Time Attack и дрифт пилот със сериозна заявка за големи постижения;

Ивайло Алексов с Е36 М3 Evo - шампион в Time Attack шампионата и титулован дрифт пилот;

Явор Алексов с Е30 330i S50 - собственик, мениждър и пилот в един от най-добрите и бързо развиващи се екипи за подготовка и поддръжка на автомобили BMW - "Mirafiori Car Mods".

След като всички вече бяха убедени в качествата и способностите на екипа от хора, готов да предаде знанията и опита си на участниците, дойде време за теоритичната презентация, проведена в уютната "Racing" oбстановка на заведението на Писта Дракон.

В нея бяха застъпени най-важните неща свързани с основните за динамичното шофиране и контрола на автомобила факти – правилната позицията зад волана, правилните похвати за боравене с контролните органи в автомобила, какво влияние оказват на поведението му сцеплението, баланса и динамиката, как тези неща се намесват в управлението и накрая как трябва всичко това да бъде приложено максимално ефективно за намиране на най-бързия път по пистата и неговото най-пълноценно оползотворяване. Това бе основата, на която участниците трябва да стъпят, за да могат да усъвършенстват ефективността и безопасността при шофирането си. В крайна сметка мненията на присъствалите говорят достатъчно за влиянието, което тази част от събитието е оказала върху тях:

„Смея да твърдя, че никога не съм присъствал на по-увлекателна и ценна теоретична лекция. Получавайки знанията от лекторите целият пъзел на шофирането (и по-точно - динамичното шофиране) се нареди в главата ми. От момента на сядане в автомобила до момента, в който спираш, откачаш колана и усещаш как краката ти треперят.“

„Ще започна с теорията, защото тя обикновенно е най скучната част - е да, но не и когато е поднесена по толкова интересен, достъпен и увлекателен начин, с конкретни примери и ситуации от пистата и ежедневното каране - просто успя да грабне всички от самото начало и да ги накара да слушат с отворена уста 2 часа.“

След запознаване „на сухо“ с трасето и неговите особености, бе време за кратка почивка и вкусен обяд, отново подсигурен от огранизаторите. През това време участниците бяха разделени по групи, всяка една поверена на един от инструкторите и след "зареждането" със задължителната доза хапване имаха възможност, водени от пилотен инструкторски автомобил, с ниско темпо да опознаят пистата с нейните „капани“ и тънкости.

Така вече те бяха готови да атакуват асфалта със своите автомобили, развивайки симбиозата човек-машина с помощта на инструкторите до степен непозната на повечето от тях. Всеки един от тях излизаше на пистата придружен с „инструкторски навигатор“, който му разкриваше всяка една тънкост за опознаването на техниката и намирането на най-бързия път между завоите. Завой след завой, обиколка след обиколка се трупаха умения, събираше се опит и се създаваха усещания, водещи екзалтираните фенове до нови висоти и носещи незабравими спомени. 

Вечерта бе време за разбор и почивка в атмосферата на пушещи скари, приятна компания и ентусиазирани автомобилни разговори, като, въпреки умората, адреналина и емоциите надделяха и „пистовото барбекю“ продължи до малките часове на нощта. 

 

През следващия ден на разположение бе цялото трасе и неизменната помощ на инструкторите, като всичко това доведе до много удоволствие от шофирането, много усмивки и сериозна работа за подобряване на уменията на всички, която работа в крайна сметка бе наградена с изключителни резултати на всеки един от участниците.

Освен в личните си автомобили участниците имаха възможност и да застанат "вързани" на пасажерското място по време на изключително бърза обиколка на пистата или по време на зашеметяващо дрифт преминаване на трасето, като така добият представа какво наистина е състезателното темпо, какви са възможностите на пистата и физическите ограничения на автомобилите. 

 

На всеки един фен бе предоставена и възможността да наеме подготвена тренировъчна състезателна кола от "ProDrive", поставяйки самия себе си в ролята на състезателен пилот!

След всички тези емоции през невероятния уикенд участниците получиха сертификат за участие и преминато обучение по динамично шофиране. Всички бяха уморени, но изпълнени с нови знания и умения, бяха заредени с емоции и енергия и се чувстваха горди и щастливи от страхотния прогрес постигнат благодарение на техните старания и работата на екипа на BMW Клуб България с всеки един от тях! 

За всичко това свидетелстват и многото положителни мнения на присъствалите на събитието, които не скриха очарованието си от Track Day Experience 2012:

----------

„Замисълът вложен от Клуба за организирането на учебен трак дей е удар право е десетката. Сред нас има не малко хора, които са прекарали и продължават да прекарват много време активно по пистите и имат безценен опит и също така много хора като мен, които биха искали да се докоснат до един по-друг вид шофиране - да осъзнаят своите и на автомобила си възможности и полека-лека да работим за тяхното изравняване, ако не и повече.  

Искам да изкажа огромното си удовлетворение от незабравимия уикенд на Калояново и да благодаря на Клуба, че организира това за нас. През цялото време се чувствах като у дома си, което е признак, че сме част от едно семейство, където всеки иска да помогне на другия с това, което знае и може.“

----------

„Изкефих се много. Научих много. Накарах се жестоко. Видях се с приятели. Изкарах си супер! Точно така си представях един истински трак дей. Да има кой да поправи грешките ти, да имаш време да ги осъзнаеш и поправиш. Да подобриш времето си, да се убиеш от каране и накрая, когато тръгнеш да се прибираш, да не ти се кара. Всичко това е налице. Радвам се, че направихте това, радвам се, че успях да присъствам. Радвам се и съм сигурен, че ще продължим напред към следващото и по-следващото подобно мероприятие.

Благодаря ви!”

----------

„Точно това е типа мероприятия, за които винаги съм мечтал. Радвам се и ви благодаря, че осъществихте една от моите мечти.”

----------

„Беше страхотно,едно невероятно мероприятие което ми достави огромен кеф,много фън и не на последно място много "жокери" за това как да се кара бързо и безопасно.
За пореден път Клуба доказа защо е най-добрия в България и че нямаме аналог и всичко се прави от фенове за фенове.

БЛАГОДАРЯ на всички,които се бяха заели с организация и всичко беше на ниво,за пореден път доказахме че сме номер 1!”

----------

„Много съм щастлив, че имах възможността да бъда на това мероприятие и да усетя тръпката от това да съм на пистата, а и да бъда между хора, които са професионалисти. Всичко беше така организирано, все едно не се случваше в България.

Вече очаквам следващия BMW Track Day Experience, защото освен емоции, ни учи как да контролираме автомобила си на пътя, не само на писта.”

----------

„Присъствах само част от втория ден, усещането беше невероятно. Разбрах колко много грешки съм правил досега, и върху какво трябва да работя за да ги коригирам. Научих много неща и усетих колата си така както никога досега.”

----------

„Никога през живота си не съм се качвал на състезателен автомобил и съответно - на писта. Картинг съм карал 2-3 пъти като последният беше на Конска преди 2 месеца. За мероприятието чух от колегата rve и с удоволствие реших да го придружа. Първоначалната идея беше само да гледам. Но докато започваше презентацията - реших да се запиша. И това решение се оказа едно от най-правилните в живота ми.

Възможността да се управляват учебни автомобили (Е36 318i), които са специфично пригодени за пистата беше единственият шанс за мен самия да приложа теорията докато съм зад волана.

Още с излизането за първото си каране по пистата вече бях придобил някаква представа за това, което се иска от мен - а именно - да премина пистата със знанията, които бяха заложени в презентацията. Излизайки на пистата за първите ми 5 обиколки, успях да получа множество добри думи за начина, по който се справям зад волана и няколко специфични критики, върху които трябваше да се концентрирам при следващото си излизане на пистата. При второто ми каране вече всичко беше почти готово за неделния ден. Остана само да поработя върху идеалната линия, която не е възможно да се научи за 10 обиколки.

Неделята започна интересно - направих сесия от 5 обиколки и постигнах първото си най-добро време за деня 1:10:20. Преди да започне серията с моя инструктор, той ме качи, за да ме повози и да ми покаже къде и как трябва да използвам втора скорост. След неговото возене направих значително по-доброто - 1:07.69.

Излизайки сам на пистата за третата си серия за деня бях невероятно надъхан и малко притеснен, обаче успях да постигна най-доброто си време за деня 1:06.43 в комбинация с други две бързи 1:06.44 и 1:06.76.

Реших за последната си сесия да се кача в другата учебна 318-ка, с която изчистих грешките от първото каране, но постигнах "само" 1:06.79. Това ми показа, че темпото ми с двете коли е било идентично, а и също така - абсолютната идентичност като възможности на двата учебни автомобила.

Накрая, за капак на всичко, получих наградата за най-голям прогрес в групата ми, което за мен значи много. Благодаря на инструкторите, които споделиха ценния си опит с мен.

Искам да благодаря на всички, но със сигурност ще пропусна някой, така че моля ЦЕЛИЯТ ЕКИП НА БМВ КЛУБ БЪЛГАРИЯ, който помогна тези два дни да станат реалност.”

----------

„Срахотно организиран добре подготвен екип от фенове, готов да предаде знанията и опита си на други фенове и всичко това в духа на синьо бялата ни страст. Въпреки дъжда първия ден всички успяхме да се поизморим от каране, това беше ден за запознаване с пистата за някой, за други за припомняне, а за трети като мен за откриване на нови траекторий, които честно казано до сега не бях ползвал, а се оказаха доста ефективни. Втория ден си беше просото в джаза, здраво каране, много усмивки, драстично подобрение на времената на всички, насоки и съвети от страна на инструкторите - момчета сигурно е голяма тръпка да дадеш на някой ключа към по доброто преминаване на пистата и да видиш как той сам го постига.

Смея да твърдя, че съм присъствал на повече от 10 професионални евента, организирани директно от BMW AG и BMW BG, за техни служители и клиенти, с бюджет надхвърлящ стотици пъти бюджета на това събитие, но то не им отстъпи нито по организация, нито по професионализъм, нито по атмосфера.

Щастлив съм, че бях част от този страхотен уикенд и чакам с нетърпение следващия трак дей организиран от БМВ Клуб България.”

----------

„Първоначалната ми идея беше, чрез събитието BMW Track Day Experience 2012 да си потренирам на воля и да си практикувам техниката.

Е да де, ама НЕ. Оказа се, че самоукото нагаждане на карането ми е довело до толкова вредни навици, който изобщо не са правилни. Да не говориме, че по принцип го знам карането с ляв крак и съм правил разни експерименти, но след като ми "светнахте" крушката как, къде и защо се прави си се получи работа. Резките движения май все още не мога да си избия от главата, но поне много ги омекотих.

Всички който направихте това събитие реалност - респект и успех в други такива начинания.

Прекарах супер, накарах се, научих много и да се надяваме това всичкото да го приложа в бъдещите състезания.

Само не знам как ще се оправите на следващото такова събитие, защото предполагам интереса ще бъде огромен ...”

----------

Екипът на BMW Клуб България благодари на всички участници, за това, че станаха част от всичко това и го превърнаха в едно изключително емоционално и ползотворно събитие и Ви обещава, че ще се постарае да продължава да Ви радва с нови и все по-добри предизвикателства!